Tizzano
Съдия докладчик – Tizzano
Дело C-324/14: Partner Apelski Dariusz, Съдебно решение от 7 април 2016 г.
Следва ли член 48, параграф 3 във връзка с член 2 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че като допуска икономически оператор да разчита на възможностите на други образувания, „когато това е приложимо“, обхваща всички случаи, когато съответният икономически оператор не разполага с изискваната от възлагащия орган компетентност и би желал да използва възможностите на други образувания
Или следва да се тълкува, че като предвижда, че икономическият оператор може да разчита на възможностите на други образувания, „когато това е приложимо“, налага ограничение за използването на тази възможност в рамките на доказването на компетентността му в хода на процедура за възлагане на обществена поръчка само по изключение, а не като правило?
Следва ли член 48, параграф 3 във връзка с член 2 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че разчитането от икономически оператор на възможностите на други образувания „независимо от правното естество на връзките помежду им“, както и че същите ще предоставят на негово разположение „необходимите ресурси“, означава, че при изпълнението на поръчката икономическият оператор може въобще да няма или да има слаби и неопределени връзки с тези образувания, тоест може да изпълни самостоятелно поръчката, или че участието на другото образувание може да се изразява само в „съветване“, „консултиране“, „обучение“ и др.
Или член 48, параграф 3 от тази директива следва да се тълкува в смисъл, че другото образувание, на чиито възможности разчита икономическият оператор, трябва действително и лично да изпълни поръчката съгласно декларираните му възможности?
Следва ли член 48, параграф 3 във връзка с член 2 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че икономически оператор, чийто опит е по-ограничен от този, който би желал да докаже пред възлагащия орган (например не е достатъчен, за да може да подаде оферта за изпълнението на цялата поръчка), може в допълнение да разчита на възможностите на други образувания, за да подобри шансовете си в процедурата по възлагане на обществената поръчка?
Допуска ли принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите оператори, установен в член 2 от Директива 2004/18, да се разчита на възможностите на друго образувание по смисъла на член 48, параграф 3 от Директивата при обединяване на възможностите на две или повече образувания, които не отговарят на изискванията на възлагащия орган по отношение на компетентността и опита?
Допуска ли принципът на равно третиране и недопускане на дискриминация на икономическите оператори, установен в член 2 от Директива 2004/18, тълкуване на член 44 и член 48, параграф 3 от Директива 2004/18 в смисъл, че изискванията на възлагащия орган за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка могат да бъдат изпълнени единствено формално и без оглед на действителните възможности на икономическия оператор?
Следва ли член 48, параграфи 2 и 3 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че в обявлението за обществената поръчка или в спецификацията възлагащият орган може (или дори е задължен) да определи принципите, съгласно които икономическият оператор може да разчита на възможностите на други образувания, например по какъв начин другото образувание трябва да участва в изпълнението на поръчката, как компетентностите на икономическия оператор и на другото образувание могат да бъдат обвързани и дали другото образувание носи солидарна отговорност с икономическия оператор за надлежното изпълнение на поръчката до обхвата, до който последният разчита на възможностите му?
Когато е разрешено подаване на оферти за обособени позиции от поръчката, допуска ли принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите оператори, установен в член 2 от Директива 2004/18, след самото подаване на офертите, например с оглед на допълване и уточняване на документацията, икономическият оператор да посочи за коя обособена позиция от поръчката се отнасят представените от него доказателства относно свързаното с ресурсите условие за участие в процедурата?
Допускат ли принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите оператори, както и принципът на прозрачност, установени в член 2 от Директива 2004/18, процедура за възлагане на обществена поръчка да бъде отменена и да се проведе по същество неправомерен електронен търг, при който например не всички подали допустими оферти икономически оператори са поканени да участват?
Допускат ли принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите оператори, както и принципът на прозрачност, установени в член 2 от Директива 2004/18, възлагане на обществена поръчка на икономически оператор, чиято оферта е избрана след провеждането на такъв търг, без същият да бъде повторен, при което не може да бъде установено дали евентуално участие на невзет предвид икономически оператор не би довело до различен резултат?
Допустимо ли е разпоредби от Директива 2004/18 да се тълкуват с оглед на разпоредбите и съображенията на Директива 2014/24, въпреки че срокът за транспонирането ѝ все още не е изтекъл, доколкото разкриват някои предположения и намерения на законодателя на Европейския съюз и не противоречат на разпоредбите на Директива 2004/18?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-442/14: Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting, Заключение от 7 април 2016 г.
1) От разпоредбите на член 14 от Директивата за продуктите за растителна защита, респ. член 63 във връзка с член 59 от Регламента за продуктите за растителна защита, респ. член 19 от Директивата за биоцидите, следва ли, че по искане за поверителност по смисъла на цитираните членове 14, 63 и 19, подадено от посочения в тези членове заявител, трябва да бъде взето достъпно за третите заинтересовани лица решение за всеки отделен източник на информация преди или при издаване на разрешението, респ. преди или при изменение на разрешението?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос: член 4, параграф 2 от Директивата за информацията за околната среда следва ли да се тълкува в смисъл, че при липса на решение като посоченото в предходния въпрос ответникът в качеството си на национален орган трябва да оповести поисканата информация за околната среда, когато такова искане е подадено след издаване на разрешението, респ. след изменение на разрешението?
3) Как следва да се тълкува понятието „емисии в околната среда“ по член 4, параграф 2 от Директивата за информацията за околната среда, ако се отчитат изложените в точка 5.5 от настоящото междинно решение доводи на страните по този въпрос, в контекста на възпроизведеното в точка 5.2 съдържание на документите?
4) a) Данните, които съдържат оценка на изпускането на продукт, на активното му вещество, респ. активните му вещества, и на други съставки в околната среда след употребата на продукта, следва ли да се разглеждат като „информация за емисиите в околната среда“?
б) При утвърдителен отговор: в тази връзка има ли значение дали посочените данни са получени чрез (полу-)полеви проучвания или проучвания от друг вид (като например лабораторни изпитвания и транслокационни проучвания)?
5) Информацията за лабораторни изпитвания, при които целта на експерименталната установка е да се изследват изолирани аспекти при стандартизирани условия, следва ли да се счита за „информация за емисиите в околната среда“, ако в рамките на тези изпитвания се изключат редица фактори (като например климатични влияния) и опитите често се провеждат с по-високи — в сравнение с реалното приложение — дозировки?
6) В тази връзка за „емисии в околната среда“ следва ли да се считат и остатъчните вещества, които след прилагането на продукта в експериментален режим са налице например във въздуха или в почвата, листа, прашец или нектар от (отгледано от обработени семена) растение, в меда или по нецелеви организми?
7) Това важи ли и за степента на отклонение на веществото при прилагането на продукта в експериментален режим?
8) От понятието „информация за емисиите в околната среда“ по смисъла на член 4, параграф 2, втора алинея, второ изречение от Директивата за информацията за околната среда следва ли, че ако са налице емисии в околната среда, източникът на информация трябва да бъде оповестен изцяло, а не само (измерените) данни, които евентуално могат да се извлекат от него?
9) За целите на прилагането на изключението за търговската или индустриална информация по смисъла на цитирания по-горе член 4, параграф 2, буква г) следва ли да се прави разграничение между „емисии“, от една страна, и „освобождавания и други изпускания в околната среда“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директивата за информацията за околната среда, от друга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-565/15: Ofenböck, Определение от 17 март 2016 г.
Последиците от оттеглянето на преюдициално запитване за производството пред Съда и за разноските по делото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-550/15: EMA, Определение от 17 март 2016 г.
Изисква ли се наличието на правен интерес от страна на жалбоподателя, за да бъде разгледана жалбата, когато обстоятелствата по делото са се променили по начин, че исканите временни мерки са загубили всякакъв ефект?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да постанови временни мерки, когато предметът на жалбата е решение на Общия съд по молба за временна защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/16: Chemtura Netherlands/EFSA, Определение от 11 март 2016 г.
Приложими ли са условията за предоставяне на обезпечителни мерки по член 278 и 279 ДФЕС и член 160, параграф 7 от Процедурния правилник в случай на твърдяно неправомерно публикуване на поверителни документи от EFSA?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-46/15: Ambisig, Заключение от 3 март 2016 г.
1) Доколкото португалското законодателство не урежда въпросите, съдържащи се в член 48, параграф 2, буква а), подточка ii), второ тире от Директива 2004/18 […], намира ли посочената разпоредба пряко приложение в португалския правен ред, така че да предоставя на частноправните субекти право, което те могат да противопоставят на възлагащите органи?
2) Разпоредбата на член 48, параграф 2, буква а), подточка ii), второ тире от Директива 2004/18/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на установени от възлагащия орган правила, които не позволяват на икономическия оператор да докаже предоставянето на услуги с декларация, съставена от самия него, освен ако не установи невъзможност или сериозно затруднение да получи такава декларация от частния купувач?
3) Разпоредбата на член 48, параграф 2, буква а), подточка ii), второ тире от Директива 2004/18/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на установени от възлагащия орган разпоредби, които изискват удостоверение от частния купувач със заверка на подписа от нотариус, адвокат или друг компетентен орган, чието непредставяне води до отстраняване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-162/15: Evonik Degussa/Комисия, Определение от 2 март 2016 г.
Може ли сведения, предоставени в рамките на програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, да се ползват с поверителност и защита като търговска и професионална тайна при публикуване на решение на Комисията?
Изисква ли се от Комисията, при промяна на практиката по публикуване на такива сведения, да мотивира отклонението от приети правила за поведение и съответства ли това на принципите на защита на оправданите правни очаквания и правна сигурност?
Може ли вредата, причинена от публикуване на поверителни сведения, да бъде определена като значителна и непоправима и какво е съотношението между интереса на обществеността към информация и защитата на търговската тайна на засегнатото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-635/15: Cousins Material House/CEAHR и Комисия, Определение от 1 март 2016 г.
Какви са изискванията за наличие на директен и съществуващ интерес за допускане на встъпване по втора алинея на член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Може ли статутът на предприятие като конкурент да бъде достатъчен за обосноваване на процесуален интерес от изхода на дело за отмяна на решение на Комисията, с което се отказва разглеждане по същество на евентуално нарушение на правото на конкуренцията?
Възможно ли е икономическият интерес на търговец на едро да бъде приравнен на процесуалната легитимация на професионална асоциация за целите на встъпване в съдебно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-380/15: Garzón Ramos и Ramos Martín, Определение от 23 февруари 2016 г.
Съвместима ли е разпоредба от националното процесуално право, която не допуска спиране на производство по ипотечно изпълнение от съд, сезиран с иск за нищожност на изпълнителното основание, с принципа на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-380/15: Garzón Ramos и Ramos Martín, Определение от 23 февруари 2016 г.
Попада ли ситуацията, предмет на главното производство, в приложното поле на правото на Европейския съюз, така че да обоснове компетентност на Съда на Европейския съюз по преюдициалните въпроси?
Може ли разпоредба на Хартата на основните права на Европейския съюз да обоснове компетентност на Съда, когато не е налице прилагане на правото на Съюза от страна на държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.