Spineanu-Matei
Съдия докладчик – Spineanu-Matei
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Нарушено ли е правото на Съюза, като Общият съд е приел, че Комисията не е допуснала явна грешка при преценката си за липса на достатъчен интерес на Съюза да продължи разглеждането на жалбата по член 102 ДФЕС?
Спазено ли е изискването за добра администрация и за ефективна съдебна защита по членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 102 ДФЕС при разглеждането и отхвърлянето на жалбата на жалбоподателя?
Нарушено ли е принципът на ефективност на член 102 ДФЕС, тълкуван във връзка с член 17, параграф 1 ДЕС и член 105 ДФЕС, както и принципите на добра администрация и ефективна съдебна защита, чрез подхода на Общия съд относно компетентността на Комисията и възможността за защита на правата на жалбоподателя?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС относно анализа на Комисията за "бойните марки" и инвестиционните отстъпки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Нарушено ли е тълкуването и прилагането на член 105, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 102 ДФЕС относно критериите за интерес на Съюза при отхвърляне на жалба за злоупотреба с господстващо положение?
Спазени ли са принципът на добра администрация, принципът на ефективна съдебна защита и правото на ефективна правна защита пред съд по член 41 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 102 ДФЕС?
Запазва ли се полезният ефект на член 102 ДФЕС, във връзка с член 17, параграф 1 ДЕС и член 105 ДФЕС, и принципите на добра администрация и ефективна съдебна защита, при отхвърляне на жалба за нарушения на конкуренцията с трансгранично измерение?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС относно обосновката на Комисията за отхвърляне на жалбата по отношение на "бойните марки" и инвестиционните отстъпки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени във връзка с представяне на становища пред Съда, различни от тези на страните по главното производство?
Кой съд следва да вземе решение относно разноските по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Трябва ли член 8, параграф 3 от [Директивата за достъпа] във връзка с член 3, параграф 5 и член 1, параграфи 3 и 4 от [Директива 2014/61] да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможност националният регулаторен орган да наложи на оператор, който разполага с физическа инфраструктура и в същото време е доставчик на публично достъпни електронни съобщителни услуги или мрежи, без да е определян за оператор със [ЗПС], задължение за прилагане на определени ex ante от този орган условия, регулиращи правилата за достъп до физическата инфраструктура на този оператор, включително правилата и процедурите за сключване на договори и прилаганите такси за достъп, независимо от наличието на спор относно достъпа до физическата инфраструктура на този оператор и наличието на ефективна конкуренция на пазара?
При условията на евентуалност (вариант II):
2) Трябва ли член 67, параграфи 1 и 3 във връзка с член 68, параграфи 2 и 3 от [Директива 2018/1972] във връзка с член 3, параграф 5 и член 1, параграфи 3 и 4 от [Директива 2014/61] да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможност националният регулаторен орган да наложи на оператор, който разполага с физическа инфраструктура и в същото време е доставчик на публично достъпни електронни съобщителни услуги или мрежи, без да е определян за оператор със [ЗПС], задължение за прилагане на определени ex ante от този орган условия, регулиращи правилата за достъп до физическата инфраструктура на този оператор, включително правилата и процедурите за сключване на договори и прилаганите такси за достъп, независимо от наличието на спор относно достъпа до физическата инфраструктура на този оператор и наличието на ефективна конкуренция на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Какви са изискванията към заявлението за допускане на жалба срещу решения на Общия съд относно решения на независима апелативна камара на EUIPO, за да бъде тя приета за разглеждане от Съда на Европейския съюз?
Възможно ли е твърдение за нарушение или противоречие със съдебната практика да обоснове допускане на жалба, ако не са изпълнени всички изисквания за обосновка и конкретика?
Могат ли твърденията за изопачаване на фактите да се считат за достатъчно основание за приемане на жалбата като повдигаща въпрос от значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Какви са изискванията за съдържанието и обосноваването на молбата за допускане на обжалване по режима на предварително допускане според член 58а от Статута на Съда и съответните разпоредби от Процедурния правилник?
Възможно ли е изопачаването на фактите и доказателствата да бъде основание за допускане на обжалване по този ред?
Как се разпределя тежестта на доказване относно значението на повдигнатия въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
Следва ли член 135, параграф 1, буква б) от [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че освобождаването, което тази разпоредба предвижда за сделки по отпускане, договаряне и управление на кредити, се прилага за описания в главното производство договор за синтетична секюритизация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
Трябва ли Директива 2006/112 във връзка с принципа на данъчна неутралност да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на националните органи, съгласно която на данъчнозадължено лице се отказва правото да приспадне платения по получени доставки ДДС, когато при придобиването на недвижими вещи това лице е знаело (или е трябвало да знае), че поради неплатежоспособността си доставчикът няма да внесе (или няма да може да внесе) ДДС по извършени доставки в държавния бюджет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Може ли да се окачестви като субект по смисъла на член 2, точка 83 от [ОРГО] организация (учредена съгласно частното право), която има няколко основни дейности, включително научноизследователска дейност, но чиито приходи са главно от предоставянето на образователни услуги срещу заплащане?
2) Оправдано ли е да се прилага изискването относно съотношението на финансирането (приходи и разходи) на стопанските и нестопанските дейности, за да се определи дали съответният субект отговаря на изискването по член 2, точка 83 от [ОРГО] основната цел на дейностите му да е извършването на независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или разпространяването в широк мащаб на резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания
При утвърдителен отговор какво съотношение на финансирането на стопанските и нестопанските дейности би било подходящо за целите на определянето на основната цел на дейностите на този субект?
3) Оправдано ли е съгласно член 2, точка 83 от [ОРГО] да се изисква получените от основната дейност приходи да се инвестират отново (реинвестират) в основната дейност на съответния субект и необходимо ли е да се преценяват други аспекти, за да се определи правилно основната цел на дейностите на подателя на проектното предложение
За тази преценка има ли значение как се използват получените приходи (реинвестират се в основната дейност или например в случай на частен основател се изплащат като дивиденти на акционерите) включително в хипотезата, в която по-голямата част от приходите са от платени такси за образователни услуги?
4) От съществено значение ли е правният статут на членовете на подателя на съответното проектно предложение, за да се прецени дали този подател отговаря на определението, съдържащо се в член 2, точка 83 от [ОРГО], с други думи, дали става въпрос за дружество, учредено съгласно търговското право, за да извършва стопанска дейност (дейност срещу заплащане) с цел печалба [член 1 от Komerclikums (Търговски закон)], или дали неговите членове или акционери са физически или юридически лица със стопанска цел (включително предоставяне на образователни услуги срещу заплащане) или пък са създадени с нестопанска цел (например сдружение или фондация)?
5) За преценката дали дейността на подателя на проектното предложение е стопанска, имат ли съществено значение съотношението на студентите от страната и от държавите — членки на Съюза, спрямо чуждестранните студенти (от трети държави) и обстоятелството, че целта на осъществяваната от подателя основна дейност е да предоставя на студентите конкурентноспособно висше образование и конкурентноспособна квалификация на международния пазар на труда в съответствие със съвременните международни изисквания (член 5 от устава на жалбоподателя)?
1) Трябва ли член 2, точка 83 от [ОРГО] да се тълкува в смисъл, че може да се счита за организация за научни изследвания и разпространение на знания субект (например университети или научноизследователски институти, агенции за технологичен трансфер, иновационни посредници, ориентирани към изследователска дейност физически или виртуални организации за сътрудничество), сред чиито оперативни цели е да извършва независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или да разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания, но чието собствено финансиране се осигурява в голяма степен от приходи от стопански дейности?
2) Оправдано ли е да се прилага изискването относно съотношението между финансирането (приходи и разходи) на стопанските и нестопанските дейности, за да се определи дали съответният субект отговаря на изискването, предвидено в член 2, точка 83 от [ОРГО], съгласно което основна цел на субекта трябва да е извършването на независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или разпространяването в широк мащаб на резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания?
3) При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос, какъв трябва да бъде процентът на финансиране на стопанските и нестопанските дейности, за да се установи дали основната цел на субекта е да извършва независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или да разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания?
4) Трябва ли правилото, съдържащо се в член 2, точка 83 от [ОРГО], съгласно което предприятията, които са в състояние да упражняват ключово влияние върху подателя на проектното предложение, в качеството си например на акционери или членове, [не могат да] се ползват с правото на преференциален достъп до постигнатите от него резултати, да се разбира в смисъл, че членовете или акционерите на субекта могат да бъдат физически или юридически лица със стопанска цел (включително предоставяне на образователни услуги срещу заплащане) или лица, учредени с нестопанска цел (например сдружение или фондация)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 75, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 да се тълкува в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичането на определения в тази разпоредба срок помощ, поискана от земеделски производител по програми от общата селскостопанска политика, това трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане?
Освен това, ако след изтичане на този срок бъдат извършени допълнителни проверки или контрол, за отговора на горепосочения въпрос от значение ли е дали компетентните национални органи са уведомили или не са уведомили подалото заявление за подпомагане лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.