Sevon

Когато се определя дали граничен работник е частично безработен и следователно на основание член 71, параграф 1, буква а), подточка i) от Регламент № 1408/71 може да претендира обезщетение от компетентната държава членка, или е напълно безработен и следователно на основание член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1408/71 може да претендира обезщетение от държавата членка, в която пребивава, има ли значение дали съгласно националното законодателство на компетентната държава членка или на държавата членка, в която пребивава работникът, той се счита за частично или напълно безработен, или понятията „частично безработен“ и „напълно безработен“ трябва да получат еднозначно тълкуване съгласно правото на Общността?
Ако класификацията съгласно националното право е ирелевантна и „частично безработен“ или „напълно безработен“ трябва да получат еднозначно тълкуване съгласно правото на Общността, какъв критерий следва да се приложи?
От решаващо значение ли е в това отношение дали съществува продължаваща връзка с държавата по заетост, и ако да, какви условия трябва да са изпълнени, за да има такава връзка
Съществува ли такава връзка, ако: (а) има конкретна перспектива служителят да бъде нает отново от бившия работодател или (б) служителят продължава да работи в същата държава, макар и в по-малка степен?
Алтернативно, при определяне дали е изпълнен критерият, посочен в въпрос 3 по-горе, следва ли да се приложи по-формален тест, като например дали съществува продължаващо трудово правоотношение за целите на трудовото право?
С оглед на отговорите на горните въпроси, следва ли граничен работник, който непосредствено след прекратяване на пълната си заетост започва работа при същия работодател по договор за работа на непълно работно време, да се счита за частично безработен граничен работник по смисъла на член 71, параграф 1, буква а), подточка i) от Регламента или за напълно безработен граничен работник по смисъла на член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламента?