всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Schiemann

Съдия докладчик – Schiemann

Дело C-410/07: Happel, Определение от 14 октомври 2010 г.

Изчерпват ли се правомощията на Съда да извършва служебна корекция на езикови грешки в решенията си по силата на член 66, параграф 1 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-360/07: Kunert, Определение от 14 октомври 2010 г.

Попада ли в обхвата на член 66, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда поправката на езикова грешка в официалната езикова версия на съдебно решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-235/08: Langer, Определение от 8 октомври 2010 г.

Последиците за производството пред Съда на Европейския съюз при оттегляне на преюдициалното запитване от национален съд в резултат на постановяване на релевантно решение по друг сходен казус.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-141/10: Комисия/Нидерландия, Определение от 20 септември 2010 г.

Допустимо ли е Република Португалия да встъпи в производството по дело C-141/10 в подкрепа на исканията на Европейската комисия съгласно приложимите процесуални разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-507/08: Комисия/Словакия, Заключение от 9 септември 2010 г.

Неизпълнение на задължението за възстановяване на държавна помощ, обявена за несъвместима с общия пазар, поради позоваване на национални съдебни решения със сила на пресъдено нещо, които според националното право правят невъзможно възстановяването на помощта.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-64/08: Engelmann, Съдебно решение от 9 септември 2010 г.

Трябва ли член 43 ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска законова разпоредба на държава членка, според която хазартни игри в игрални заведения провеждат само дружествата, учредени като акционерни дружества със седалище на територията на тази държава членка, и по този начин налага учредяването или придобиването на установено в тази държава членка дружество?
Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, според която всички концесии за провеждане на хазартни игри и за експлоатация на игрални заведения, предвидени от националното законодателство в областта на хазартните игри, се предоставят за срок от петнадесет години въз основа на правна уредба, която изключва от процедурата за предоставяне на концесия кандидатите от общностното пространство (които не са установени в тази държава членка)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-316/07: Stoß, Съдебно решение от 8 септември 2010 г.

Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат регионални държавни монополи в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания като разглежданите в главните производства, които преследват цел за възпрепятстване насърчаването към прекомерни разходи във връзка с игри и за борба срещу пристрастяването към тях, доколкото:
i) органите на съответната държава членка не са в състояние да докажат наличието на изследване относно пропорционалността на посочените монополи, извършено преди въвеждането на последните;
ii) тази цел може да бъде постигната и чрез контрол, целящ да гарантира спазването от надлежно упълномощените частни оператори на правилата относно видовете залагания, методите за търгуване и за реклама, при който същевременно се накърняват в по-малка степен прогласените в Договора свободи;
iii) посочените монополи може да не са подходящи за постигане на посочената цел, поради това че националните органи биха се затруднили да наложат действителното им спазване в създадената от интернет транснационална среда;
iv) в конкретния случай е спорно, че така твърдяната цел се преследва последователно и систематично, като се има предвид:
– първо, фактът, че е разрешено провеждането от частни оператори на други видове хазартни игри — като залагания върху резултатите от конни състезания, игри с игрални автомати или казино игри,
– второ, фактът, че участието в други видове хазартни игри, обхванати от същите тези държавни монополи, а именно лотариите, се насърчава от притежателите на посочените монополи посредством активни рекламни кампании, целящи да максимизират приходите от игрите, и
– трето, обстоятелството, че предлагането във връзка с други видове хазартни игри — като казино игри или игри с игрални автомати, инсталирани в игрални зали, кафенета, ресторанти и обекти за настаняване, е предмет на политика на разрастване?
Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че разрешенията за организиране на залагания върху резултатите от спортни състезания, които не са ограничени до територията на съответната държава и са предоставени от компетентни публични органи на държавите членки, дават право на притежателя на разрешението, както и на трети упълномощени от него лица, да предлагат и да привеждат в изпълнение разглежданите предложения за сключване на договори и на територията на други държави членки, при това без да е необходимо допълнително национално разрешение за това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-46/08: Carmen Media Group, Съдебно решение от 8 септември 2010 г.

1) Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че позоваването на свободата на предоставяне на услуги предполага съгласно разпоредбите на държавата членка, в която се е установил, доставчикът на услуги да може да предоставя услуги и в посочената държава членка (в настоящия случай: ограничение на лиценза за хазартни игри от Гибралтар до „offshore bookmaking“)?
2) Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че той не допуска национален държавен монопол при организирането на спортни залагания и лотарии (разкриващи повече от незначителен потенциален риск), мотивиран основно от съображения за борба срещу риска от пристрастяване към игрите, когато в тази държава членка други хазартни игри със съществен потенциален риск от пристрастяване могат да се организират от частни доставчици на услуги и когато различната правна уредба за спортните залагания и лотариите, от една страна, и за други хазартни игри, от друга страна, се основава на различните нормотворчески правомощия на провинциите и на федерацията?
3) Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална правна уредба, която оставя правото на получаване на разрешение за организирането на и посредничеството при хазартни игри на преценката на органа по издаване на разрешение, дори и когато са налице предвидените в закона предпоставки?
4) Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална правна уредба, която забранява организирането на и посредничеството при публични хазартни игри по интернет, по-специално когато едновременно с това — било то и само за преходен период от една година — организирането и посредничеството по интернет се допускат при спазването на разпоредбите за защита на непълнолетните и на участващите в игри, с оглед компенсиране съгласно принципа на пропорционалност, за да могат двама организатори на хазартни игри по търговски начин, които до този момент са извършвали дейност единствено по интернет, да се адаптират към начините за предлагане на пазара, допустими според [GlüStV]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-409/07: Avalon Service-Online-Dienste, Съдебно решение от 8 септември 2010 г.

Допустимо ли е национално законодателство, което установява държавен монопол върху организирането на залагания върху резултатите от спортни състезания и лотарии, с оглед на целта за предотвратяване на прекомерни разходи за игри и борба с пристрастяването към хазарт, когато в същото време липсва съгласувана и последователна политика за ограничаване на хазартните игри, а други видове хазартни игри се насърчават или разрешават на частни оператори?
Задължени ли са държавите членки да признават разрешенията за организиране на хазартни игри, издадени от компетентните органи на други държави членки, така че притежателят на такова разрешение да може да предлага хазартни услуги на територията на приемащата държава без допълнително национално разрешение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-359/07: SOBO Sport & Entertainment, Съдебно решение от 8 септември 2010 г.

Допустимо ли е национален държавен монопол върху организирането на залагания върху резултатите от спортни състезания, когато в съответната държава членка липсва съгласувана и последователна политика за ограничаване на хазартните игри, по-специално поради това че други видове хазартни игри се насърчават или разрешават на частни оператори?
Следва ли държавите членки да признават разрешения за организиране на залагания, издадени от компетентните органи на други държави членки, така че притежателите на такива разрешения да могат да предлагат услуги и на територията на приемащата държава без допълнително национално разрешение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 18910111238 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form