всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Safjan

Съдия докладчик – Safjan

Дело C-465/19: B & L Elektrogeräte, Определение от 17 декември 2019 г.

Какъв е смисълът на понятието „търговски обект“ по член 2, точка 9 от Директива 2011/83 и попадат ли пазарните сергии и панаирните щандове в неговия обхват?
Може ли договор, сключен на щанд по време на търговски панаир след контакт с потребителя извън този щанд, да бъде определен като „договор извън търговския обект“ по смисъла на Директивата 2011/83?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-450/18: Instituto Nacional de la Seguridad Social (Добавка към пенсията на майки), Съдебно решение от 12 декември 2019 г.

Следва ли Директива 79/7/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която на основание на демографския принос за социалното осигуряване предоставя право на добавка към пенсията на жени, които са имали две или повече рождени или осиновени деца и които получават зависеща от вноски пенсия за трайна загуба на работоспособност по националната схема за социално осигуряване, докато намиращите се в същото положение мъже нямат право на такава добавка към пенсията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-752/18: Deutsche Umwelthilfe, Заключение от 14 ноември 2019 г.

Следва ли:
1) установеното в член 4, параграф 3, втора алинея [ДЕС] изискване държавите членки да вземат всички мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза,
2) установеният по-специално в член 197, параграф 1 [ДФЕС] принцип на ефективно прилагане на правото на Съюза от страна на държавите членки,
3) гарантираното от член 47, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз право на ефективни правни средства за защита ( 6 ),
4) произтичащото от член 9, параграф 4, първо изречение от [Орхуската конвенция] задължение на договарящите държави за гарантиране на ефективни средства за правна защита по въпроси за околната среда,
5) предвиденото в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС задължение на държавите членки да осигурят ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза,
да се тълкуват в смисъл, че германски съд е оправомощен — а при необходимост дори е длъжен — да наложи на длъжностни лица, които изпълняват функция, свързана с упражняването на публична власт, (наричани по-нататък „длъжностните лица“) от дадена провинция принудителна мярка задържане, като по този начин принуди тази провинция да изпълни задължението си да актуализира план за качеството на въздуха по смисъла на член 23 от [Директива 2008/50/ЕО] с определено минимално съдържание, когато въпросната провинция е задължена по силата на влязло в сила съдебно решение да извърши актуализация с това минимално съдържание, и
– няколко предупреждения за налагане на имуществени санкции и няколко акта за определяне на имуществени санкции срещу провинцията са останали без резултат,
– предупреждението за налагане на имуществена санкция и определянето на имуществена санкция нямат съществено принудително действие, дори ако сумите, за които са отправени, са в по-голям размер от досегашния, тъй като плащането на имуществените санкции не води до имуществена загуба за провинцията, срещу която е постановено влязло в сила съдебно решение, защото в това отношение се извършва само прехвърляне на съответната определена сума от една към друга счетоводна позиция в бюджета на провинцията,
– провинцията, срещу която е постановено влязло в сила съдебно решение, е заявила както пред съдилищата, така и публично — и по-конкретно чрез своите най-високопоставени политически длъжностни лица пред Парламента — че няма да изпълни наложените по съдебен ред задължения във връзка с планирането на качеството на въздуха,
– националното право по принцип предвижда института на принудителната мярка задържане за целите на изпълнението на съдебни решения, но практиката на националния конституционен съд изключва прилагането на съответната разпоредба към хипотеза като разглежданата по настоящото дело, и
– в хипотеза като разглежданата по настоящото дело националното право не предвижда принудителни мерки, които са по-ефективни от предупреждението за налагане на имуществена санкция и определянето на имуществена санкция, но са по-малко ограничителни от принудителната мярка задържане, и прибягването до такива принудителни мерки освен това е изключено по съображения по същество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-215/18: Primera Air Scandinavia, Заключение от 7 ноември 2019 г.

1) Съществувало ли е договорно правоотношение между ищеца [в главното производство] и ответника [в главното производство] за целите на член 5, точка 1 от Регламент [№ 44/2001], въпреки че между тях не е бил сключен договор, а полетът е бил част от пакет от услуги, предоставяни въз основа на договор между ищеца и трета страна (туристическа агенция)?
2) Може ли това правоотношение да се квалифицира като потребителски договор съгласно [глава II], раздел 4, [в който се съдържат членове] 15—17 от Регламент [№ 44/2001]?
3) Процесуално легитимиран ли е ответникът [в главното производство] да отговаря по иск за обезщетение по претенции, произтичащи от Регламент [№ 261/2004]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-213/18: Guaitoli и др., Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.

Когато лице, претърпяло закъснение или отмяна на полет, поиска наред с общите обезщетения с предварително определен размер, посочени в членове 5, 7 и 9 от Регламент № 261/2004, също и обезщетение за вреди по член 12 от същия регламент, следва ли да се приложи член 33 от Конвенцията от Монреал, или „компетентната юрисдикция“ (както на международно, така и на вътрешно равнище) във всички случаи се определя по член 5 от Регламент № 44/2001?
В първата хипотеза, посочена в първия въпрос, трябва ли член 33 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че урежда само разпределението на компетентността между държавите или в смисъл, че урежда и вътрешната териториална компетентност в отделната държава?
В първата хипотеза, посочена във втория въпрос, „изключително“ ли е приложението на член 33 от Конвенцията от Монреал и изключва ли то приложението на член 5 от Регламент № 44/2001, или двете разпоредби могат да се прилагат съвместно при преценката както на компетентността на държавата, така и на вътрешната териториална компетентност на нейните юрисдикции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-128/18: Dorobantu, Съдебно решение от 15 октомври 2019 г.

В контекста на Рамковото решение 2002/584 […] какви са произтичащите от член 4 от Хартата минимални изисквания към условията за лишаване от свобода?
По кои критерии следва да се преценяват условията за лишаване от свобода от гледна точка на съответствието им с правото на Съюза
В каква степен тези критерии оказват влияние при тълкуването на понятието „реална опасност“ по смисъла на […] решение от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru (C‑404/15 и C‑659/15 PPU, EU:C:2016:198)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-272/18: Verein für Konsumenteninformation, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.

Обхваща ли изключението от приложното поле по член 1, параграф 2, буква д) от [Римската конвенция] и по член 1, параграф 2, буква е) от [Регламента „Рим I“] и споразуменията между фидуциант и фидуциар, който държи за фидуцианта дялово участие в командитно дружество, особено ако е налице преплитане на дружествените и фидуциарните договори?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че клауза в сключен между търговец и потребител фидуциарен договор за управление на дялово участие в командитно дружество, която не е индивидуално договорена и съгласно която е приложимо правото на държавата по седалището на командитното дружество, е неравноправна, когато единствената цел на фидуциарния договор е управлението на дяловото участие в командитното дружество и фидуциантът има правата и задълженията на пряк съдружник?
При утвърдителен отговор на първия или на втория въпрос:
Променя ли се отговорът, ако за предоставянето на дължимите от него услуги търговецът не трябва да отива в държавата на потребителя, но е задължен да предоставя на потребителя дял при разпределението на печалбата, други финансови придобивки, произтичащи от дяловото участие, и информация относно извършените стопански операции [на дружеството, в което има дялово] участие
Има ли значение в това отношение дали се прилага Регламент „Рим I“, или Римската конвенция?
При утвърдителен отговор на третия въпрос:
Остава ли този отговор непроменен, ако освен това заявлението за приемането на потребителя в дружеството е подписано в държавата по неговото местопребиваване, търговецът предоставя и в интернет информация относно дяловото участие и е създаден механизъм за извършване на разплащанията в държавата на потребителя, чрез който потребителят следва да внесе размера на участието, независимо че търговецът няма право да се разпорежда с тази банкова сметка
Има ли значение в това отношение дали се прилага Регламент „Рим I“, или Римската конвенция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-208/18: Petruchová, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.

Следва ли член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което по силата на договор като договор за разлика, сключен с дружество за търговски посреднически услуги, извършва сделки на пазара FOREX чрез този посредник, може да се квалифицира като „потребител“ по смисъла на посочената разпоредба и дали за целите на тази квалификация са релевантни фактори като стойността на извършените по силата на такива договори сделки, доколкото са значителни рисковете от финансови загуби, свързани с тяхното сключване, евентуалните познания и експертен опит на посоченото лице в областта на финансовите инструменти или активното му поведение в рамките на такива сделки, както и обстоятелството, че финансовите инструменти не попадат в приложното поле на член 6 от Регламент „Рим I“, или че това лице е „непрофесионален клиент“ по смисъла на член 4, параграф 1, точка 12 от Директива 2004/39?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-460/19: Stada Arzneimittel/EUIPO, Определение от 1 октомври 2019 г.

Повдига ли жалбата въпроси от значение за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Изисква ли се конкретна обосновка относно значението на посочения въпрос за развитието на правото на Съюза при искане за допускане на обжалване?
Автономният характер на режима на марките на Европейския съюз предполага ли независимост от националните системи и в тази връзка възниква ли въпрос от значение за правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-460/19: Stada Arzneimittel/EUIPO, Определение от 1 октомври 2019 г.

Допълня ли молбата за допускане на обжалване съдържа достатъчно конкретни и ясни доводи относно значението на въпроса за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Налице ли са изпълнени изискванията по член 58а от Статута на Съда и член 170б, параграф 1 от Процедурния правилник за допускане на обжалване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1232425262765 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form