Rossi
Съдия докладчик – Rossi
Дело C-437/19: État luxembourgeois (Informations sur un groupe de contribuables), Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.
Следва ли член 20, параграф 2, буква а) от Директива 2011/16 да се тълкува в смисъл, че искане за обмен на информация, отправено от орган на запитваща държава членка, в което данъчнозадължените лица, за които се отнася искането, са посочени единствено чрез качеството им на действителни акционери и притежатели на юридическо лице, без предварително да са били поименно и индивидуално идентифицирани от страна на запитващия орган, съответства на изискванията за идентификация по тази разпоредба?
В случай на положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 1, параграф 1 и член 5 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че спазването на стандарта за предполагаема значимост означава, че органът на запитващата държава членка може — за да докаже, че въпреки липсата на индивидуална идентификация на данъчнозадължените лица, за които се отнася искането, не е налице опит за извличане на информация — да се обоснове въз основа на ясни и достатъчни обяснения, че води разследване, насочено срещу ограничена група лица, а не просто разследване за общ данъчен надзор, и че това разследване е оправдано с обосновани подозрения за неспазване на конкретно данъчно задължение?
Следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че когато:
– субект на административното право, на който компетентният орган на запитаната държава членка е наложил административна имуществена санкция за неизпълнение на административен акт, разпореждащ му да предостави информация в рамките на обмен между националните данъчни администрации на основание на Директива 2011/16 и който не подлежи на самостоятелно обжалване съгласно вътрешното право на запитаната държава членка, е оспорил инцидентно законосъобразността на този акт в рамките на жалба срещу имуществената санкция, и
– се е запознал с минималната информация, посочена в член 20, параграф 2 от Директива 2011/16, едва в хода на съдебното производство, образувано по жалбата му срещу посочената санкция,
следва да му бъде определен отлагателен срок за плащане на глобата, след окончателното потвърждаване на валидността на разпореждането в рамките на инцидентния контрол и на решението за налагане на глоба, издадени срещу него, за да може да изпълни разпореждането, след като се е запознал по този начин с данните относно предполагаемата значимост, потвърдена окончателно от компетентния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-102/20: StWL Städtische Werke Lauf a.d. Pegnitz, Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.
Изпълнени ли са характеристиките на понятието за изпращане по смисъла на член 2, втора алинея, буква з) от Директива 2002/58, ако дадена комуникация не е изпратена чрез доставчик на услуги от един потребител на електронна комуникационна услуга до друг потребител на електронния „адрес“ на втория потребител, а в резултат от отварянето на защитен с парола уебсайт на електронна поща рекламен сървър автоматично я показва на конкретни определени за тази цел места във входящата пощенска кутия на електронната поща на избран на случаен принцип потребител (реклама във входяща пощенска кутия)?
Предполага ли получаването на комуникация по смисъла на член 2, втора алинея, буква з) от Директива 2002/58/ЕО, след като узнае за наличието на комуникация, получателят да задейства чрез доброволна заявка за получаване на програмирано предаване на комуникацията, или е достатъчно появата на комуникация във входящата пощенска кутия на електронна поща да се задейства с отварянето на защитен с парола уебсайт на електронна поща от страна на потребителя?
Налице ли е електронна поща по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2002/58 и ако комуникацията не е изпратена на конкретно определен преди предаването отделен получател, а се показва във входящата пощенска кутия на избран на случаен принцип потребител?
Налице ли е използване на електронна поща за целите на директен маркетинг по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2002/58 само когато се установи, че е налице бреме за потребителя, което надхвърля затормозяването?
Налице ли е индивидуална реклама, изпълняваща условията за „увещаване“ по смисъла на точка 26, първо изречение от приложение I към Директива 2005/29, само когато се установи контакт с клиент посредством средство за комуникация, което традиционно служи за индивидуална комуникация между изпращач и получател, или е достатъчно, както при рекламата в разглеждания спор, да се установи индивидуален контакт чрез показване на рекламата във входящата пощенска кутия на лична електронна поща, следователно на място, на което клиентът очаква индивидуално адресирани до него съобщения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-319/19: Komisia za protivodeystvie na koruptsiyata i za otnemane na nezakonno pridobitoto imushtestvo, Съдебно решение от 28 октомври 2021 г.
Следва ли Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че се прилага за правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд постановява конфискация на незаконно придобито имущество в рамките на или след производство, което не се отнася до установяването на едно или няколко престъпления?
Необходимо ли е установените в член 8 от Директива 2014/42 минимални стандарти на гарантирани права на собствениците и третите лица да се тълкуват в смисъл, че допускат национално право и съдебна практика, които предвиждат конфискация без наличие на предвидените в член 4, член 5 и член 6 от Директива 2014/42 предпоставки за конфискация, когато наказателното производство срещу съответното лице е прекратено поради липса на престъпление (потвърдено от съд) или лицето е оправдано поради липса на престъпление?
По-специално, следва ли член 8 от Директива 2014/42 да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чието имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство?
Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1 от Хартата, изискването за зачитане на правото на защита, установено в член 48, параграф 2 от Хартата и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която:
а) създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход (член 1, алинея 2 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.);
б) създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно придобито имущество (член 21, алинея 2 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.);
в) размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;
г) въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;
д) размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;
е) допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържанието и прилагането на методиката?
Следва ли член 5, параграф 1 от Директива 2014/42 да се тълкува в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване, която се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон стойност (например 75000 евро в продължение на 10 години)?
Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното производство, която:
а) въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото имущество (член 63, алинея 2 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.);
б) въвежда необорима презумпция за недействителност на сделки на придобиване и разпореждане (член 65 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.) или
в) ограничава правата на третите лица, притежаващи или претендиращи самостоятелни права върху имуществото, обект на отнемане чрез процедурата за уведомяването им за делото по реда на член 76, алинея 1 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.?
Пораждат ли директен ефект разпоредбите на член 6, параграф 2 и на член 8, параграфи 1—10 от Директива 2014/42 в частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от конфискацията лица или за добросъвестните трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-109/20: PL Holdings, Съдебно решение от 26 октомври 2021 г.
Трябва ли членове 267 ДФЕС и 344 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява на държава членка да сключи с инвеститор от друга държава членка арбитражно споразумение ad hoc, даващо възможност да се продължи арбитражно производство, заведено въз основа на арбитражна клауза, идентична по съдържанието си с това споразумение, която се съдържа в сключено между тези две държави членки международно споразумение и е недействителна поради противоречието си със същите тези членове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-393/20: T.B. и D. (Compétence en matière d’assurances), Съдебно решение от 21 октомври 2021 г.
Член 13, параграф 2 от Регламент № 1215/2012, тълкуван във връзка с член 11, параграф 1, буква б) от този регламент, следва ли да се тълкува в смисъл, че може да бъде позован от лице, което, в замяна на услуги, предоставени на пряката жертва на пътнотранспортно произшествие във връзка с причинените ѝ вреди, е придобило вземане за обезщетение, но не упражнява професионална дейност в областта на събирането на вземания за застрахователни обезщетения и предявява иск срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на произшествието пред съда по седалището си, когато седалището на застрахователя се намира на територията на друга държава членка?
Следва ли член 7, точка 2 или член 12 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че може да бъде позован от лице, което е придобило, въз основа на договор за цесия, вземането на жертвата на пътнотранспортно произшествие с цел да предяви пред съдилищата на държавата членка по мястото на настъпване на вредоносното събитие иск за гражданска отговорност срещу застрахователя на причинителя на произшествието, чието седалище се намира на територията на държава членка, различна от тази по мястото на настъпване на вредоносното събитие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-393/20: T.B. и D. (Compétence en matière d’assurances), Съдебно решение от 21 октомври 2021 г.
Член 13, параграф 2 от Регламент № 1215/2012, тълкуван във връзка с член 11, параграф 1, буква б) от този регламент, следва ли да се тълкува в смисъл, че може да бъде позован от лице, което, в замяна на услуги, предоставени на пряката жертва на пътнотранспортно произшествие във връзка с причинената ѝ вреда, е придобило вземане за обезщетение, но не упражнява професионална дейност в областта на събирането на вземания за застрахователни обезщетения и предявява иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на причинителя на произшествието пред съда по седалището си, когато седалището на застрахователя се намира на територията на друга държава членка?
Следва ли член 7, точка 2 или член 12 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че може да бъде позован от лице, което е придобило, въз основа на договор за цесия, вземането на жертвата на пътнотранспортно произшествие с цел да предяви пред съдилищата на държавата членка по мястото на настъпване на вредоносното събитие иск за гражданска отговорност срещу застрахователя на причинителя на произшествието, чието седалище се намира на територията на държава членка, различна от тази по мястото на настъпване на вредоносното събитие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-845/19: Okrazhna prokuratura – Varna, Съдебно решение от 21 октомври 2021 г.
Приложима ли е Директива 2014/42/ЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на престъпление, изразяващо се в държане на наркотични вещества с цел тяхното разпространение, осъществено от български гражданин, на територията на Република България и когато евентуалната икономическа облага също е реализирана и се намира в Република България?
Следва ли Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че не предвижда само конфискацията на имущество, което съставлява икономическа изгода, произтичаща от престъплението, за което извършителят на това престъпление е бил осъден, а че предвижда и конфискацията на имущество, което принадлежи на извършителя и за което сезираният с делото национален съд е убеден, че е придобито чрез друго престъпно поведение, при спазване на гаранциите, предвидени в член 8, параграф 8 от тази директива, и при условие че престъплението, за което посоченият извършител е осъден, е сред изброените в член 5, параграф 2 от посочената директива, и че това престъпление може да доведе пряко или косвено до икономическа полза по смисъла на същата директива?
Следва ли член 8, параграфи 1, 7 и 9 от Директива 2014/42/ЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява отнемането в полза на държавата на имущество, за което се твърди, че принадлежи на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да има възможност да се конституира като страна в производството за конфискация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-244/20: INSS (Pension de veuvage fondée sur le concubinage), Съдебно решение от 14 октомври 2021 г.
1) Следва ли член 3, параграф 2 от Директива 79/7, който изключва от обхвата си обезщетенията за преживели лица и семейните обезщетения, да бъде обявен за невалиден – или да се счита за такъв – на основание, че противоречи на основен принцип на правото на Съюза, какъвто е принципът на равенство между мъжете и жените, закрепен като основна ценност на Европейския съюз в членове 2 и 3 ДЕС, член 19 ДФЕС и като основно право в член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и съгласно трайната съдебна практика на Съда на Европейския съюз?
2) Следва ли член 6 ДЕС и член 17, параграф 1 от Хартата, тълкувани в светлината на член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на национална мярка, като тази по главното производство [произтичаща от решение № 40/2014 на Конституционния съд на Испания от 11 март 2014 г., от съдебната практика, която го тълкува, и от законодателната реформа, която го изпълнява], която – на практика и предвид непознаването на изискването за формализиране, както и липсата на преходен период за съобразяване с него – първоначално е направила невъзможен, а впоследствие прекомерно затруднен достъпа до вдовишка пенсия, произтичаща от съжителство, уредено от каталунския граждански кодекс?
3) Следва ли толкова основен принцип на правото на Европейския съюз, какъвто е принципът на равенство между мъжете и жените, закрепен като основна ценност в членове 2 и 3 ДЕС, и забраната за всякаква дискриминация, основана на пола, призната като основно право в член 21 от Хартата, тълкуван във връзка с член 14 от Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на национална мярка, като тази по главното производство [произтичаща от решение № 40/2014 на Конституционния съд на Испания от 11 март 2014 г., от съдебната практика, която го тълкува, и от законодателната реформа, която го изпълнява], която – на практика и предвид непознаването на изискването за формализиране, както и липсата на преходен период за съобразяване с него – първоначално е направила невъзможен, а впоследствие прекомерно затруднен достъпа до вдовишка пенсия, произтичаща от съжителство, уредено от каталунския граждански кодекс, в ущърб на значително по-голям процент жени, отколкото мъже?
4) Следва ли забраната за всякаква дискриминация, основана на „раждане“ или, алтернативно, на „принадлежност към национално малцинство“, като основания или „мотиви“ за дискриминация, забранени по член 21, параграф 1 от Хартата, тълкуван във връзка с член 14 от Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкува в смисъл, че се противопоставя на национална мярка, като тази по главното производство [произтичаща от решение № 40/2014 на Конституционния съд на Испания от 11 март 2014 г., от съдебната практика, която го тълкува, и от законодателната реформа, която го изпълнява], която – на практика и предвид непознаването на изискването за формализиране, както и липсата на преходен период за съобразяване с него – първоначално е направила невъзможен, а впоследствие прекомерно затруднен достъпа до вдовишка пенсия, произтичаща от съжителство, уредено от каталунския граждански кодекс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-244/20: INSS (Pension de veuvage fondée sur le concubinage), Съдебно решение от 14 октомври 2021 г.
Първият преюдициален въпрос се отнася до валидността на клауза за изключване, съдържаща се в член 3, параграф 2 от Директива 79/7/ЕИО, която изключва от приложното поле на тази директива обезщетенията за преживели лица, по-специално наследствената пенсия, произтичаща от фактическо съпружеско съжителство.
Вторият, третият и четвъртият преюдициален въпрос се отнасят до тълкуването на член 21, параграф 1 и член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с национална правна уредба, която не съставлява мярка за прилагане на правото на Съюза.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-349/20: Secretary of State for the Home Department (Statut de réfugié d’un apatride d’origine palestinienne), Заключение от 6 октомври 2021 г.
1) Вземат ли се предвид при оценката само миналите обстоятелства, за които се твърди, че са принудили молителя да напусне зоната на действие на UNRWA към момента, в който го е направил, или е необходима и ex nunc, прогнозна оценка дали молителят може да се възползва понастоящем от такава закрила или помощ?
2) Ако отговорът на първия въпрос е, че оценката включва и прогнозна оценка, допустимо ли е да се приложи по аналогия клаузата за преустановяване, съдържаща се в член 11, така че ако към минал период молителят може да посочи основателна причина, поради която е напуснал зоната на UNRWA, тежестта да докаже, че такава причина вече не е налице, е на държавата членка?
3) За да са налице основателни обективни причини за напускането на такова лице, свързано с осигуряване на закрила или помощ от страна на UNRWA, необходимо ли е да се установи умишлено нанасяне на вреда или лишаване от помощ (чрез действие или бездействие) от страна на UNRWA или на държавата, в която тя действа?
4) Трябва ли да се вземе предвид помощта, предоставяна на такива лица от частноправни субекти като НПО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.