Rodin
Съдия докладчик – Rodin
Дело C-566/21: S (Modification d’une clause abusive), Определение от 7 декември 2022 г.
Може ли националният съд да допълва или изменя съдържанието на неравноправна клауза в потребителски договор след установяването на неравноправността ѝ?
Допустимо ли е националният съд да замени неравноправна клауза с диспозитивна национална разпоредба и при какви условия това е възможно?
Възможно ли е премахването на неравноправна клауза да бъде обвързано с изискването то да носи икономическа полза за потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-138/22: mBank () и illicites), Определение от 18 ноември 2022 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да дава тълкуване или да се произнася по съответствието на национални правни норми с правото на Съюза по реда на член 267 ДФЕС?
Необходимо ли е за решаването на главния спор да се тълкува разпоредба от правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-138/22: mBank () и illicites), Определение от 18 ноември 2022 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува националното право и да проверява съвместимостта му с правото на Съюза съгласно член 267 ДФЕС?
Попада ли в компетентността на Съда произнасянето по преюдициални въпроси, които се отнасят до материя извън приложното поле на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-544/21: Stadt Mainz, Съдебно решение от 27 октомври 2022 г.
Следва ли да се тълкува Директива 2006/123/ЕО в смисъл, че тя се прилага към ситуация, при която договор е сключен преди влизането в сила на тази директива и когато този договор е изчерпал всичките си последици преди крайния срок за транспониране на посочената директива?
Следва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че национален съд, сезиран с дело между частни лица, е длъжен да не прилага национална уредба, която определя минимални размери на възнагражденията за услуги на архитекти и инженери и която предвижда нищожност на споразумения, отклоняващи се от тази уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-544/21: Stadt Mainz, Съдебно решение от 27 октомври 2022 г.
Следва ли от правото на Съюза, по-специално от член 4, параграф 3 ДЕС, член 288, параграф 3 ДФЕС и член 260, параграф 1 ДФЕС, че член 15, параграф 1, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от Директива 2006/123 има пряко действие в рамките на висящо съдебно производство между частни лица по такъв начин, че противоречащите на тази директива национални разпоредби в § 4 от HOAI 2002, съгласно които установените с тази наредба минимални ставки за планиране и надзор на архитекти и инженери – с изключение на определени изключения – са задължителни и споразумение за хонорар, което е под минималните ставки в договори с архитекти или инженери, е нищожно, вече не се прилагат, дори когато става въпрос за претенции по договор за архитект, сключен през 2004 г., т.е. преди приемането на Директивата за услугите?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
а) Следва ли член 49 ДФЕС (бивш член 43 ЕО) да се тълкува в смисъл, че се противопоставя на национална разпоредба като § 4 HOAI 2002, съгласно която установените с тази наредба минимални ставки за планиране и надзор на архитекти и инженери – с изключение на определени изключения – са задължителни и споразумение за хонорар, което е под минималните ставки в договори с архитекти или инженери, е нищожно, или такава национална разпоредба представлява нарушение на член 49 ДФЕС (бивш член 43 ЕО)?
б) Ако отговорът на предходния въпрос е положителен: Следва ли от такова нарушение, че в рамките на висящо съдебно производство между частни лица националните разпоредби относно задължителните минимални ставки (тук: § 4 HOAI 2002) вече не се прилагат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/21: Servicios prescriptor y medios de pagos E.F.C. S.A.U., Съдебно решение от 22 септември 2022 г.
Представлява ли тази испанска процесуална уредба съществена пречка, която може да възпре потребителите да упражнят правото на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправен характер на договорна клауза, в противоречие с принципа на ефективност и с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-669/20: Veridos, Съдебно решение от 15 септември 2022 г.
Следва ли нормата на член 56 във връзка с член 69 от Директива [2014/24], съответно нормата на член 38 във връзка с член 49 от Директива [2009/81], да се тълкуват в смисъл, че при обективна невъзможност да се приложи възприетият в национален закон критерий за оценка на оферта с необичайно ниска стойност и липса на друг, избран и предварително обявен от възложителя критерий, възложителят не е длъжен да извършва проверка за наличието на оферта с необичайно ниска стойност?
Следва ли разпоредбата на член 56 във връзка с член 69 от Директива 2014/24/ЕС, съответно нормата на член 38 във връзка с член 49 от Директива 2009/81/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че възложителят е длъжен да осъществи проверка за наличие на оферти с необичайно ниска стойност само когато е налице съмнение по отношение на някоя оферта или напротив — възложителят е длъжен винаги да се убеди в сериозността на получените оферти, като изложи съответните мотиви за това?
Приложимо ли е подобно изискване по отношение на възложителя, когато постъпилите оферти[…] в процедурата по възлагане на обществена поръчка са само две?
Следва ли […] член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че преценката на възложителя за липса на съмнение относно наличието на необичайно ниска оферта, респ. неговата увереност в наличието на сериозна оферта по отношение на класирания на първо място участник, подлежи на съдебен контрол?
При положителен отговор на предходния въпрос, следва ли […] член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че възложителят в процедура по обществена поръчка, който не е осъществил проверка за наличието на оферта с необичайно ниска цена, е длъжен да обоснове и мотивира липсата на съмнение за наличието на оферта с необичайно ниска цена, т.е. наличието на сериозна оферта, по отношение на класираната на първо място оферта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/22: Research Consorzio Stabile и др., Определение от 13 септември 2022 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда след приключване на главното производство съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по съдебните разноски при инцидентна процедура, повдигната пред националния съд?
Подлежат ли на възстановяване разходите за представяне на становища пред Съда, направени от страни, различни от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/21: D.B.P. (Crédit hypothécaire libellé en devises étrangères), Съдебно решение от 8 септември 2022 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което съдът не обявява неравноправността на цялата договорна клауза, а само на онази нейна част, която прави клаузата неравноправна, в резултат на което клаузата продължава да бъде частично действителна?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което след обявяването на договорна клауза за неравноправна, без това да води до нищожност на договора, съдът може да запълни съдържанието на договора с диспозитивна разпоредба от националното право?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което, след като обяви за неравноправна договорна клауза, без която договорът не може да се изпълнява, съдът може да измени останалата част от договора чрез тълкуване на волеизявленията на страните, за да избегне нищожността на договор, който е благоприятен за потребителя?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което след обявяването на договорна клауза за неравноправна, водещо до нищожност на договора, съдът може да запълни съдържанието на договора с диспозитивна разпоредба от националното право, за да избегне обявяването на договора за нищожен, въпреки че потребителят приема нищожността на договора?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на равностойност, на ефективност и на правна сигурност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което искът на потребителя за връщане на недължимо платени суми въз основа на неравноправна клауза от договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, се погасява по давност след изтичането на десетгодишен срок, който започва да тече от деня на всяко отделно изпълнение на престацията от потребителя, включително когато потребителят не е знаел, че клаузата е неравноправна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-119/21: PlasticsEurope/ECHA, Заключение от 8 септември 2022 г.
Неправилно тълкуване и прилагане на Регламент REACH от Общия съд, изразяващо се в допуснати грешки при осъществяване на съдебния контрол върху решението на ECHA относно идентифицирането на бисфенол А като вещество, пораждащо сериозно безпокойство по смисъла на член 57, буква е) от Регламент REACH, включително нарушаване на принципа на върхови научни постижения, концепцията за значимостта на доказателствата и задължението на ECHA да вземе предвид всички релевантни данни.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.