Puissochet
Съдия докладчик – Puissochet
Дело C-338/97: Pelzl и др., Съдебно решение от 8 юни 1999 г.
Явява ли се пречка член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота – Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за изчисляване (77/388/ЕИО) за поддържането на данък (поради неговия характер на данък върху оборота), който в една федерална провинция на държава членка на Европейските общности трябва да се плаща всяка календарна година от всички предприятия, които имат пряк или косвен интерес към туризма и имат седалище или място на стопанска дейност в определена, конкретно описана територия, като тези територии заедно обхващат почти цялата провинция, и чийто размер по същество е пропорционален на оборота, който предприятието е реализирало предимно в тази провинция през календарната година, като ставката на вноската обаче е различна в зависимост от интензивността на туризма в съответната територия и ползата, която съответният стопански отрасъл (категория предприятия) според законодателя предполагаемо има от туризма, и не е свързан с право на приспадане на платения данък по предходната фаза?
Следва ли член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, 77/388/ЕИО, ОВ 1977 L 145 (шеста директива за ДДС), по отношение на критерия „характер на данък върху оборота“ да се тълкува в смисъл, че разпоредбата е пречка за това държава членка да изисква от предприятия да плащат туристически данък (вноска), който е структуриран по такъв начин, че данъкът трябва да се плаща от предприятията, които имат пряк или косвен интерес към туризма, и по този начин от голям брой предприятия, но не от всички предприятия, че вноската постъпва в местна туристическа организация за финансиране на мерки за насърчаване на туризма или във фонд, който обхваща цялата територия на провинцията, че основата за изчисляване е годишният оборот с определени изключения, например с изключение на оборота, свързан с услуги за получатели, които имат местоживеене (седалище) извън приложното поле на правилата, освен ако не се отнася до услуги за място на стопанска дейност в рамките на географското приложно поле на правилата (провинцията в съответната държава членка, която е федерална държава) или услуги за крайния потребител, и с изключение на оборота, свързан с други услуги, ако те не са предоставени изключително или предимно в рамките на географското приложно поле на правилата (провинцията в държавата членка), че размерът на данъка зависи от ползата, която според законодателя съответният стопански отрасъл има от туризма, че данъкът е по-висок в райони с интензивен туризъм, отколкото в други райони, и че няма право на приспадане на платения данък по предходната фаза?
Явява ли се пречка член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота – Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за изчисляване (77/388/ЕИО) за поддържането на данък (поради неговия характер на данък върху оборота), който в една федерална провинция на държава членка на Европейските общности трябва да се плаща всяка календарна година от всички предприятия, които имат пряк или косвен интерес към туризма и имат седалище или място на стопанска дейност в тази провинция, и чийто размер по същество е пропорционален на оборота, който предприятието е реализирало в тази провинция през календарната година, като ставката на вноската обаче е различна в зависимост от ползата, която съответният стопански отрасъл (категория предприятия) според законодателя предполагаемо има от туризма, и не е свързан с право на приспадане на платения данък по предходната фаза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/97: STUAG, Съдебно решение от 8 юни 1999 г.
Дали член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане (77/388/ЕИО) препятства, поради това че представлява данък върху оборота, поддържането в сила на такса, която се дължи в една федерална провинция на държава членка на Европейските общности за всяка календарна година от всички предприятия, които пряко или косвено участват в туризма и имат седалище или място на стопанска дейност в определени точно определени райони, като сумата на тези райони обхваща почти цялата територия на федералната провинция, и чийто размер е по същество пропорционален на оборота, реализиран от предприятието главно в тази федерална провинция през календарната година, но при която ставката на вноската варира в зависимост от интензивността на туризма в този район и от степента на полза, която законодателят счита, че съответният търговски сектор (професионална група) извлича от туризма, и при която не е предвидено приспадане на данъка върху входящите доставки?
Следва ли член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота (77/388/ЕИО) да се тълкува по отношение на израза „характеризиращи се като данъци върху оборота“ като препятстващ налагането от държава членка на туристическа такса (вноска) на търговци, която има следните характеристики: дължи се от търговци с пряк или косвен интерес в туристическата индустрия и следователно от голям брой, но не всички търговци; постъпва в местна туристическа асоциация за финансиране на развитието на туристическата индустрия или във фонд, използван за целия регион (провинция); основата за облагане е годишният оборот с определени изключения, по-специално оборот, свързан с услуги за клиенти, чието място на пребиваване (седалище) е извън обхвата на законодателството, доколкото услугите не са за предприятие, намиращо се в обхвата на законодателството (федерална провинция на държава членка, съставена от федерални провинции), нито услуги за крайни потребители, и оборот, свързан с други услуги, доколкото те не се предоставят изключително или главно в обхвата на законодателството (федералната провинция на държавата членка); размерът на таксата варира според ползата, която законодателят счита, че секторът, към който принадлежи данъкоплатецът, извлича от туризма; размерът на таксата е по-висок в туристическите райони, отколкото в други; и не е предвидено приспадане на данъка върху входящите доставки?
Дали член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане (77/388/ЕИО) препятства, поради това че представлява данък върху оборота, поддържането в сила на такса, която се дължи в една федерална провинция на държава членка на Европейските общности за всяка календарна година от всички предприятия, които пряко или косвено участват в туризма и имат седалище или място на стопанска дейност в тази федерална провинция, и чийто размер е по същество пропорционален на оборота, реализиран от предприятието в тази федерална провинция през календарната година, но при която ставката на вноската варира в зависимост от степента на полза, която законодателят счита, че съответният търговски сектор (професионална група) извлича от туризма, и при която не е предвидено приспадане на данъка върху входящите доставки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-344/97: Wiener Städtische Allgemeine Versicherungs и др., Съдебно решение от 8 юни 1999 г.
Явява ли се несъвместимо с член 33 от Шестата директива 77/388/ЕИО налагането на такса, която се изчислява въз основа на годишния оборот на предприятия, имащи икономически интерес в туризма, без право на приспадане на платения данък по предходни сделки, и която се прилага само към определени предприятия в дадена федерална провинция?
Може ли такава такса да се квалифицира като данък върху оборота по смисъла на член 33 от Шестата директива, когато размерът ѝ зависи от ползата, която съответният стопански сектор предполагаемо извлича от туризма, и се различава в зависимост от интензивността на туризма в съответния район?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/97: Konle, Съдебно решение от 1 юни 1999 г.
Следва ли от тълкуването на член 6 от Договора за ЕО, член 52 и сл. (Част трета, дял III, глава 2) от Договора за ЕО и член 73б и сл. (Част трета, дял III, глава 4) от Договора за ЕО и член 70 от Акта за присъединяване (Акт относно условията за присъединяване на ... Република Австрия ... и измененията на договорите, върху които е основан Европейският съюз), че
а) доколкото, докато TGVG 1993 е бил в сила, ищецът е бил длъжен да докаже, че няма да създаде ваканционно жилище, докато при придобиване от австриец е било достатъчно само декларация по член 10, параграф 2, за да се получи разрешение от органа по сделките с недвижими имоти, и на ищеца е било отказано такова разрешение, и
б) доколкото по TGVG 1996 ищецът, дори преди правото му на собственост да бъде вписано в поземления регистър, трябва — както вече и за австрийците — да премине през процедура за разрешение, като възможността за ефективна декларация, че не се създава ваканционно жилище, вече не съществува и за австрийците,
е нарушено правото на Общността и ищецът е увреден по отношение на основна свобода, гарантирана от разпоредбите на правото на Общността?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли Съдът на Европейските общности в производство по член 177 от Договора за ЕО също да реши дали нарушението на правото на Общността е „достатъчно съществено“ (както е използвано например в решението по съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame)?
Ако отговорът на първи и втори въпрос е положителен, представлява ли нарушението „достатъчно съществено“?
Съответства ли принципът на отговорността на държавите членки за вредите, причинени на частни лица от нарушения на правото на Общността, при правилно тълкуване на член 5 от Договора за ЕО, ако националното право за отговорността на държава членка с федерална структура предвижда, че в случай на нарушения, дължащи се на част от държавата, увреденото лице може да предяви иск само срещу тази част, а не срещу държавата като цяло?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-67/98: Zenatti, Заключение от 20 май 1999 г.
Изключват ли разпоредбите на Договора относно предоставянето на услуги правила като италианското законодателство относно залаганията, като се имат предвид социалнополитическите съображения и съображенията за предотвратяване на измами, които ги оправдават?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-69/97: Комисия/SNUA, Съдебно решение от 27 април 1999 г.
Допустимо ли е Комисията да прекрати едностранно договора с SNUA въз основа на клауза за автоматично прекратяване, дори когато неизпълнението не е по вина на изпълнителя?
Задължена ли е SNUA да възстанови полученото авансово плащане и начислените лихви след прекратяване на договора?
Има ли право Комисията да получи обезщетение за вреди, произтичащи от неизпълнението на договора от страна на SNUA?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/97: STUAG, Заключение от 18 март 1999 г.
Нарушение на член 33, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО, доколкото националните разпоредби относно туризмабаджите в провинциите Щирия, Тирол и Каринтия въвеждат или запазват данъци, които имат характер на данък върху оборота и поради това са несъвместими с правото на Общността.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.