Pirrung
Съдия докладчик – Pirrung
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Тълкувано ли е правилно и последователно приложено ли е правото на Европейския съюз относно изискванията за предоставяне на пълна документация и сроковете за нейното представяне при процедурата по одобряване на активното вещество металаксил?
Спазена ли е принципът на пропорционалност при решението на Комисията да не включи металаксил в приложение I към Директива 91/414/ЕИО и да изтегли от пазара продуктите, съдържащи това вещество?
Превишила ли е Комисията предоставените ѝ правомощия, като е приела решението за неизвключване на металаксил, преследвайки цели, различни от предвидените в правната уредба на Съюза относно одобряването на активни вещества за продукти за растителна защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Допустимо ли е Комисията да вмени отговорност за нарушението на майката и дъщерното дружество като икономическа единица?
Може ли участието в срещи с антиконкурентна цел да се счита за доказателство за участие в картел, ако предприятието не се е дистанцирало от взетите решения?
Нарушава ли се принципът non bis in idem, когато Комисията налага глоби за същото поведение, за което вече е наложено наказание от национален орган?
Спазени ли са правата на защита на предприятията, когато в изложението на възраженията липсват конкретни индикации относно начина на определяне на размера на глобата?
Допустимо ли е Комисията да прилага нови насоки за определяне на глобите, въведени след извършване на нарушението, без да нарушава принципите на неприложимост с обратна сила и правна сигурност?
Може ли Първоинстанционният съд да вземе предвид допълнителна информация, която не е посочена в решението за налагане на глобата, при упражняване на неограничената си юрисдикция?
Разполага ли Комисията с дискреция при избора на оборота, който да вземе предвид при изчисляване на глобата, при спазване на лимита по член 15, параграф 2 от Регламент № 17?
Може ли оборотът вътре в групата предприятия да бъде включен при определяне на размера на глобата?
Необходимо ли е да има причинно-следствена връзка между прекратяването на нарушението след намесата на Комисията и признаването на смекчаващи вината обстоятелства?
Следва ли при определяне на тежестта на нарушението да се вземат предвид различните роли на участващите предприятия?
Задължена ли е Комисията да вземе предвид финансовото състояние на предприятието при определяне на размера на глобата?
Как следва да се тълкува понятието „първо сътрудничило предприятие“ при намаляване на глобата за сътрудничество с Комисията?
Какви са процедурните изисквания за прилагане на лимита на глобата по член 15, параграф 2 от Регламент № 17?
Може ли фактът, че друг участник не е бил санкциониран, да повлияе на размера на глобата на дадено предприятие?
Разполага ли Комисията с дискреция при определяне на начина на плащане на глобите и лихвения процент за забава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Допустимо ли е Комисията да квалифицира Intech като извършител на нарушение в сектора на изостатичния специален графит, въпреки твърденията за подчинена роля и икономическа зависимост?
Правилно ли е определен географският пазар на изостатичния специален графит като световен и допустимо ли е използването на световни обороти и пазарни дялове при изчисляване на глобите?
Съответства ли определянето на глобите на принципа ne bis in idem и задължението на Комисията да вземе предвид вече наложени санкции, включително от трети държави?
Спазени ли са правата на защита на жалбоподателите, включително правото да бъдат изслушани и да бъдат информирани за всички релевантни факти и доказателства?
Правилно ли е приложена методиката на Комисията за определяне на глобите (Leitlinien), включително избора на релевантни обороти и пазарни дялове, и достатъчно ли е мотивирана тази методика?
Съответства ли размерът на глобите на принципите на пропорционалност и равно третиране, включително при определяне на индивидуалните и солидарни отговорности?
Длъжна ли е Комисията да отчете затрудненото финансово състояние на предприятието при определяне на размера на глобата?
Допустимо ли е определянето на лихвените проценти за просрочие и съответства ли то на изискванията за правна сигурност и мотивиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Допустимо ли е на майка-дружество да се вмени отговорност за нарушения на конкуренцията, извършени от неговите дъщерни дружества, въз основа на концепцията за икономическа единица?
Може ли участието в срещи с антиконкурентна цел да се счита за участие в картел, ако няма изрично дистанциране от взетите решения?
Нарушава ли се принципът non bis in idem, когато на предприятие се налагат санкции както от Комисията, така и от трета държава за едно и също поведение?
Спазено ли е правото на защита, ако в изложението на възраженията не са посочени достатъчно ясно методите за определяне на размера на предвидената глоба?
Допустимо ли е Комисията да прилага нови насоки за определяне на размера на глобите, които се различават от предходната ѝ практика, без да нарушава принципите на правна сигурност и забрана за обратно действие?
Може ли Общият съд да вземе предвид допълнителни факти, които не са били посочени в решението за налагане на глобата, при упражняване на пълната си юрисдикция?
Има ли Комисията право на преценка при избора на оборота, който да се вземе предвид при изчисляване на глобата, при условие че не се надвишава максималният праг по член 15, параграф 2 от Регламент № 17?
Може ли вътрешногруповият оборот да бъде включен при определяне на размера на глобата?
Необходимо ли е да има причинно-следствена връзка между прекратяването на нарушението и намесата на Комисията, за да се признае смекчаващо обстоятелство?
Следва ли при определяне на тежестта на нарушението да се вземе предвид индивидуалната роля на всяко предприятие, участвало в нарушението?
Задължена ли е Комисията да вземе предвид финансовото състояние на предприятието при определяне на размера на глобата?
Какво означава „първо предприятие, което е съдействало“ на Комисията, и как се отразява това върху размера на глобата?
Как следва да се прилага максималният праг по член 15, параграф 2 от Регламент № 17 при определяне на глобата?
Може ли липсата на санкция спрямо друг оператор да повлияе върху индивидуалната оценка на поведението на дадено предприятие при определяне на глобата?
Разполага ли Комисията с право на преценка относно условията за плащане на глобите, включително определянето на лихви за забава и техния размер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Допустимо ли е Комисията да квалифицира Intech като извършител на нарушение в сектора на изостатичния специален графит, при положение че тя твърди, че е действала само като помощник на друг участник в картела?
Правилно ли е определен географският пазар за изостатичния специален графит като световен, и може ли Комисията да използва световния оборот и пазарен дял при определяне на размера на глобите?
Съвместимо ли е с принципа ne bis in idem и с изискването за избягване на двойно санкциониране, Комисията да наложи глоби за същото поведение, за което вече са наложени санкции в трети държави или по други производства в ЕС?
Спазени ли са правата на защита на жалбоподателите, включително правото да бъдат изслушани и да бъдат информирани за всички съществени факти и доказателства, използвани срещу тях?
Правилно ли е приложена методиката на Комисията за определяне на глобите съгласно нейните Насоки, включително относно избора на оборот и пазарен дял, използвани за изчисляване на основния размер на глобата?
Длъжна ли е Комисията да отчете смекчаващи обстоятелства, като пасивна роля, ограничено участие или доброволно прекратяване на нарушението, при определяне на размера на глобата?
Може ли Комисията да увеличи глобата за SGL като ръководител и подбудител на картела, и съразмерен ли е този увеличен размер?
Длъжна ли е Комисията да отчете финансовото състояние и платежоспособността на SGL при определяне на размера на глобата?
Длъжна ли е Комисията да отчете вече постигнатия възпиращ ефект от предходни глоби при определяне на нови санкции?
Правилно ли е приложена политиката за сътрудничество (leniency) и справедливо ли е разпределена редукцията на глобите между участниците?
Спазена ли е максималната граница на глобите (10% от оборота) при определяне на глобите за Intech EDM AG и Intech EDM BV?
Спазени ли са принципите на пропорционалност и равно третиране при определяне на глобите, и достатъчно ли е мотивирана решението в тази част?
Допустимо ли е определянето на лихвени проценти върху дължими глоби без изрична правна основа и мотивировка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Допустимо ли е Комисията да вмени отговорност на майчините дружества за нарушения, извършени от техните дъщерни дружества, въз основа на концепцията за икономическа единица?
Може ли участието в срещи с антиконкурентна цел без изрично дистанциране да се счита за участие в картел?
Нарушава ли се принципът non bis in idem, когато Комисията налага санкция за същото поведение, за което вече е наложена санкция в трета държава?
Спазени ли са правата на защита, когато в изложението на възраженията не е посочен методът за определяне на размера на предвидената глоба?
Може ли Комисията да приложи нови насоки за изчисляване на глобите, които се различават от предходната й практика, без да наруши принципите на правната сигурност и забрана за обратно действие?
Допустимо ли е при определяне на размера на глобата да се вземат предвид нови факти, които не са били посочени в решението за налагане на глобата, в рамките на пълната юрисдикция на Общия съд?
Може ли Комисията да включи вътрешногрупов оборот при изчисляване на размера на глобата?
Трябва ли прекратяването на нарушението след намеса на Комисията да се счита за смекчаващо обстоятелство само ако има причинно-следствена връзка?
Задължена ли е Комисията да вземе предвид финансовото състояние на предприятието при определяне на размера на глобата?
Може ли Комисията да определи условията за плащане на глобата и да наложи лихви за забава по своя преценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Правилно ли е определена Intech като извършител на нарушение на конкуренцията в сектора на изостатичния специален графит, вместо като помощник, и достатъчно ли е мотивирана тази квалификация?
Обосновано ли е определянето на пазара на изостатичния специален графит като световен пазар при изчисляване на глобите?
Нарушено ли е забраната за двойно санкциониране (ne bis in idem) и задължението на Комисията да вземе предвид вече наложени санкции, както и достатъчно ли е мотивирано това?
Спазени ли са правата на защита на страните, включително правото да бъдат изслушани и да се запознаят с всички релевантни факти и доказателства?
Правилно ли са приложени и законосъобразни ли са Насоките на Комисията за определяне на глобите, включително избора на методология и използваните данни?
Допустимо ли е използването на световния оборот и световните пазарни дялове при определяне на размера на глобите, вместо оборота и пазарния дял в ЕИП?
Правилно ли са определени и обосновани индивидуалните изходни суми на глобите и тяхното разпределение по категории?
Взети ли са предвид и правилно ли са оценени смекчаващите и утежняващите обстоятелства при определяне на глобите?
Спазена ли е горната граница на глобите (10% от оборота) при определяне на санкциите спрямо отделните дружества и икономически единици?
Нарушени ли са принципите на пропорционалност и равно третиране при определяне на глобите и достатъчно ли е мотивирано това?
Правилно ли е отказано по-голямо намаление на глобите въз основа на сътрудничеството по съобщението за сътрудничество?
Законосъобразно ли е определянето на лихвените проценти за забава върху глобите и достатъчно ли е мотивирано това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Допустимо ли е Комисията да вмени отговорност за нарушение на член 81, параграф 1 ЕО на майчините дружества въз основа на концепцията за икономическа единица?
Може ли участието в срещи с антиконкурентна цел без изрично дистанциране да се счита за участие в картел?
Нарушава ли се принципът non bis in idem, когато на предприятие се налага глоба от Комисията, след като вече е санкционирано за същото поведение в трета държава?
Спазени ли са правата на защита, когато в изложението на възраженията не са посочени методите за определяне на размера на предвидената глоба?
Може ли Комисията да прилага нови насоки за изчисляване на глобите, различни от предходната си практика, без да нарушава принципите на правна сигурност и забрана за обратно действие?
Допустимо ли е при определяне на размера на глобата да се вземат предвид нови факти, които не са били посочени в решението за налагане на глобата?
Разполага ли Комисията с право на преценка при избора на оборота, който да се вземе предвид при изчисляване на глобата, при спазване на горната граница по член 15, параграф 2 от Регламент № 17?
Може ли вътрешногруповият оборот да бъде включен при определяне на размера на глобата?
Необходимо ли е да има причинно-следствена връзка между прекратяването на нарушението и намесата на Комисията, за да се признае смекчаващо обстоятелство?
Следва ли при определяне на тежестта на нарушението да се отчита индивидуалната роля на всяко предприятие?
Задължена ли е Комисията да вземе предвид финансовото състояние на предприятието при определяне на размера на глобата?
Какво е съдържанието на понятието „първо предприятие, оказало съдействие“ при намаляване на глобата за сътрудничество с Комисията?
Как се прилага горната граница на глобата по член 15, параграф 2 от Регламент № 17?
Може ли липсата на санкция срещу друг оператор да повлияе на оценката на поведението на дадено предприятие при определяне на глобата?
Разполага ли Комисията с право на преценка относно условията за плащане на глобите, включително определянето на лихви за забава и техния размер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Допустимо ли е Комисията да квалифицира Intech като извършител на нарушение в сектора на изостатичния специален графит, вместо като съучастник, и достатъчно ли е мотивирана тази квалификация?
Правилно ли е определен географският пазар на изостатичния специален графит като световен и допустимо ли е използването на световни обороти и пазарни дялове при определяне на размера на глобите?
Спазено ли е забраната за двойно санкциониране (ne bis in idem) и задължението на Комисията да отчете вече наложени санкции, включително от трети държави, както и достатъчно ли е мотивирана позицията на Комисията по този въпрос?
Спазени ли са правата на защита на жалбоподателите, включително правото да бъдат изслушани и да бъдат информирани за всички релевантни факти и доказателства, използвани при определяне на глобите?
Правилно ли е приложена методиката на Комисията за определяне на глобите (Leitlinien), включително относно избора на оборот за изчисляване на изходната сума, разграничаването на категориите предприятия и отчитането на тежестта и продължителността на нарушението?
Длъжна ли е Комисията да отчете смекчаващи обстоятелства, като пасивна роля, ограничено участие или доброволно прекратяване на участието в картела, при определяне на размера на глобата?
Правилно ли е отчетена ролята на SGL като ръководител и подбудител на картела и допустимо ли е увеличаване на глобата с 50% поради този утежняващ фактор?
Длъжна ли е Комисията да отчете финансовото състояние и платежоспособността на SGL при определяне на размера на глобата?
Допустимо ли е Комисията да не намали глобата поради вече постигнат ефект на възпиране спрямо SGL?
Спазени ли са правилата на Mitteilung über Zusammenarbeit (Съобщение за сътрудничество) при намаляване на глобите за сътрудничество с Комисията и допустимо ли е само едно предприятие да получи максимално намаление?
Спазена ли е горната граница от 10% от оборота при определяне на глобите, особено при солидарна отговорност на няколко дружества?
Спазени ли са принципите на пропорционалност и равно третиране при определяне на глобите и достатъчно ли е мотивирана разликата в санкциите между участниците?
Допустимо ли е определянето на лихвените проценти за просрочие на глобите без конкретна правна основа и мотивировка за техния размер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.