Pirrung

Спазени ли са процесуалните гаранции при изготвянето и предаването на окончателния доклад на изслушващия служител?
Правомерно ли е предоставено процесуално качество на политическата партия FPÖ като жалбоподател в административното производство и предаването ѝ на неповерителни версии на изложението на възраженията?
Обосновано ли е квалифицирането на всички обсъждани срещи като едно-единствено нарушение на член 81, параграф 1 ЕО?
Обоснован ли е изборът на адресати на оспорваното решение, по-специално по отношение на ÖVAG и NÖ-Hypo?
Допустимо ли е използването на доказателства от 1994 г. за установяване на нарушения, обхващащи по-късен период?
Могат ли обсъжданите срещи да се считат за такива, които не оказват съществено влияние върху търговията между държавите членки?
Правомерно ли е разпореждането за прекратяване на нарушението, след като то вече е било прекратено към момента на проверките?
Може ли да се наложи глоба при липса на умисъл или небрежност от страна на банките относно нарушението?
Следва ли да се признае възможност за освобождаване от отговорност или за изключение по член 81, параграф 3 ЕО за разглежданите споразумения?
Спазени ли са принципите за определяне на размера на глобите, включително относно квалификацията на нарушението като „много тежко“, разпределението по категории, отчитането на пазарните дялове и продължителността на нарушението?
Следва ли да се признае намаление на глобите поради смекчаващи обстоятелства или сътрудничество с Комисията?

Спазени ли са процесуалните изисквания при изготвянето и връчването на окончателния доклад на изслушващия служител?
Допустимо ли е политическа партия като FPÖ да бъде призната за жалбоподател в административното производство и да получи достъп до неповерителната версия на изложението на възраженията?
Правилно ли е Комисията да квалифицира всички обсъждания на „кръглите маси“ като едно-единствено нарушение на член 81 ЕО?
Обоснован ли е изборът на адресати на обжалваното решение, по-специално по отношение на по-малките банки?
Допустимо ли е Комисията да използва документи, датиращи от преди релевантния период, като доказателства за нарушение?
Могат ли обсъжданията на „кръглите маси“ да се считат за способни да повлияят на търговията между държавите членки по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО?
Правомерно ли е Комисията да издаде заповед за прекратяване на нарушението, когато то вече е било прекратено?
Може ли да се наложи глоба при липса на умисъл или небрежност от страна на банките относно нарушението?
Следва ли да се признае възможност за освобождаване от отговорност по член 81, параграф 3 ЕО за разглежданите споразумения?
Правилно ли е определена тежестта на нарушението като „много тежко“ и съответно ли са определени началните размери на глобите и тяхното разпределение по категории?
Допустимо ли е на централните институции на децентрализираните банкови сектори да се приписват пазарните дялове на целия сектор при определяне на глобите?
Спазена ли е принципът на равно третиране при разпределението на глобите по категории и определянето на началните им размери?
Правилно ли е определена продължителността на нарушението и съответното увеличение на глобата?
Взети ли са предвид всички смекчаващи обстоятелства при определяне на размера на глобите?
Достатъчно ли е отчетено сътрудничеството на банките с Комисията при разследването за целите на намаляване на глобите?

Нарушени ли са процесуалните правила чрез непредоставяне на надлежно подписан и заверен екземпляр от окончателния доклад на изслушващия служител?
Законосъобразно ли е предоставянето на статут на жалбоподател по административното производство на политическата партия FPÖ и предаването на неповерителни версии на изложението на възраженията?
Правилно ли е квалифицирано съвкупното поведение на банките като едно-единствено нарушение (единна картелна практика), а не като отделни, самостоятелни споразумения?
Законосъобразен ли е изборът на адресати на обжалваното решение, по-специално включването на определени банки, като ÖVAG и NÖ-Hypo, въз основа на честотата на участие в основните срещи?
Допустимо ли е използването на доказателства от 1994 г. за установяване на нарушения, обхващащи по-късен период?
Могат ли установените срещи („кръгли маси“) да се считат за такива, които оказват съществено влияние върху търговията между държавите членки по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО?
Законосъобразно ли е разпореждането за прекратяване на нарушението, след като то вече е било прекратено към момента на проверките?
Могат ли да бъдат наложени глоби при липса на умисъл или небрежност от страна на банките относно нарушението и неговото въздействие върху търговията между държавите членки?
Следва ли да се признае възможност за освобождаване от отговорност или за изключване на санкция, когато споразуменията евентуално биха могли да попаднат в обхвата на изключение по член 81, параграф 3 ЕО?
Правилно ли е определена тежестта на нарушението като „много тежко“ и съответно изчислени размерите на глобите, включително чрез отчитане на пазарните дялове на централните институции на децентрализираните банкови сектори?
Спазени ли са принципите на равно третиране и пропорционалност при разпределението на банките по категории и определянето на изходните размери на глобите?
Длъжна ли е Комисията да отчете смекчаващи обстоятелства, като пасивна или последваща роля на някои банки, незабавно прекратяване на нарушението, наличие на добросъвестни съмнения относно противоправността, или икономическа криза в сектора?
Длъжна ли е Комисията да намали глобите поради сътрудничество на банките в административното производство, включително предоставяне на документи и факти, надхвърлящи изискуемото по член 11 от Регламент № 17?