всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

O Caoimh

Съдия докладчик – Ó Caoimh

Дело C-238/14: Комисия/Люксембург, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.

Съвместима ли е люксембургската правна уредба, която допуска неограничено подновяване на срочни трудови договори с лица със сценична професия, работещи в условия на краткосрочна временна заетост, с изискванията на клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа, приложено към Директива 1999/70/ЕО, относно предотвратяване на злоупотребата с последователни срочни трудови договори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-359/13: Martens, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.

Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 да се тълкуват в смисъл, че не допускат Нидерландия като държава — членка на Европейския съюз, да откаже правото на финансиране на следване извън Съюза на пълнолетно дете, което има право на издръжка от страна на пограничен работник с нидерландско гражданство с местожителство в Белгия, работещ през една част от времето в Нидерландия и през друга — в Белгия, от момента, в който пограничната дейност е прекратена и пограничният работник работи единствено в Белгия, тъй като детето не отговаря на условието да е живяло в Нидерландия най-малко три от шестте години преди записването му в съответното учебно заведение?
Ако отговорът на въпрос 1, буква а) е утвърдителен: при условие че останалите предпоставки за финансирането на следване са изпълнени, недопустимо ли е съгласно правото на Съюза то да бъде отпуснато за период, който е по-кратък от срока на обучението, за което се отпуска?
Следва ли членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат Нидерландия като държава — членка на Европейския съюз, да не удължава финансирането на обучение в учебно заведение в отвъдморските страни и територии (ОСТ) (Кюрасао) — правото на което е налице на основание, че бащата на заинтересованото лице е работил като пограничен работник в Нидерландия — тъй като заинтересованото лице не изпълнява приложимото за всички граждани на Съюза, включително за собствените граждани, изискване да е живяло в Нидерландия най-малко три от шестте години, преди да се запише за това обучение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-655/13: Mertens, Съдебно решение от 5 февруари 2015 г.

Трябва ли член 71, параграф 1, буква a), подточка i) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че не допуска пограничният работник, който непосредствено след като е имал трудово правоотношение на пълно работно време с работодател в дадена държава членка е нает на работа на по-кратко работно време от друг работодател в същата държава членка, да се счита за частично безработен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-86/14: León Medialdea, Определение от 11 декември 2014 г.

Включва ли се работник, поставен в положение на безсрочна, но непостоянна заетост вследствие на преквалификация на предходни срочни трудови договори, в приложното поле на рамковото споразумение относно срочната заетост по Директива 1999/70/ЕО?
Противоречи ли на рамковото споразумение национална правна уредба, която не предвижда ефективни мерки за санкциониране на злоупотребата с последователни срочни трудови договори в публичния сектор?
Какви са изискванията към характера на обезщетението, което трябва да бъде предоставено на работник, така че то да представлява ефективна санкция срещу злоупотреба със срочни трудови договори съгласно клауза 5, т. 1 от рамковото споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-86/14: León Medialdea, Определение от 11 декември 2014 г.

Включва ли се работник, чиято срочна трудова връзка е преобразувана в „безсрочна, но не постоянна“ поради злоупотреба с последователни срочни договори, в приложното поле на Рамковото споразумение относно срочната заетост?
Противопоставя ли се Рамковото споразумение на национална уредба, която не предвижда ефективни санкции за злоупотреба с последователни срочни трудови договори в публичния сектор?
Какъв характер следва да има обезщетението, предоставяно на работник, за да се счита за достатъчно ефективна мярка за санкциониране на злоупотреби по смисъла на клаузата 5, параграф 1 от Рамковото споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-196/13: Комисия/Италия, Съдебно решение от 2 декември 2014 г.

Допустимо ли е искът на Комисията, като се има предвид използваната от нея информация и обхвата на посочените депа?
Изпълнила ли е Италианската република всички необходими мерки за изпълнение на решение на Съда относно управлението на отпадъците и депата?
Пропорционални и обосновани ли са поисканите от Комисията периодична имуществена санкция и еднократно платима сума спрямо характера и продължителността на нарушението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-22/13: Mascolo и др., Съдебно решение от 26 ноември 2014 г.

Следва ли клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение[…] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на член 4, параграф 1, последно изречение и параграф 11 от Закон [№ 124/1999], който урежда заместванията за срок от една година за длъжностите, „които са действително свободни и незаети към 31 декември“, и предвижда, че заемането на длъжностите се извършва чрез замествания за срок от една година „в очакване на провеждането на конкурсни процедури за наемането на преподаватели на постоянна длъжност“, тъй като тази разпоредба позволява да се използват срочни трудови договори, без да се посочва конкретен срок за приключването на конкурсите, и не предвижда право на обезщетение за вреди?
Представляват ли организационните нужди на описаната по-горе италианска училищна система обективни причини по смисъла на клауза 5, точка 1 от [Рамковото споразумение], благодарение на които италианската правна уредба, която не предвижда право на обезщетение при наемането на училищен персонал на срочни договори, става съвместима с правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-533/13: AKT, Заключение от 20 ноември 2014 г.

1) Следва ли член 4, параграф 1 от Директива [2008/104] да се тълкува в смисъл, че на националните органи, включително съдилищата, е наложено трайно задължение да гарантират със съответните за тях средства, че на национално равнище няма да действат и да се прилагат законови разпоредби или клаузи на колективни трудови договори, които противоречат на [посочената директива]?
2) Следва ли член 4, параграф 1 от Директива [2008/104] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба, съгласно която използването на работна ръка чрез агенции за временна заетост е допустимо само в конкретно упоменати случаи, например за изпълнение на работата в периоди с голямо работно натоварване или за изпълнение на задачи, които не могат да бъдат извършени от постоянните работници в предприятието
Може ли дългосрочното използване на работници чрез агенции за временна заетост, наред с постоянните работници в предприятието, за изпълнение на обичайните трудови задачи в това предприятие да бъде окачествено като забранено използване на работна сила чрез агенции за временна заетост?
3) Ако се приеме, че националната уредба е в противоречие с Директива [2008/104], с какви средства разполага съдът, за да постигне целите на Директивата, когато в делото става дума за колективен трудов договор, обвързващ частноправни субекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-359/13: Martens, Заключение от 24 септември 2014 г.

1A. Следва ли правото на Съюза и по-специално член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 да се тълкуват в смисъл, че не допускат Нидерландия […] да откаже правото на финансиране на следване извън ЕС на пълнолетно дете, което има право на издръжка от страна на пограничен работник с нидерландско гражданство с местожителство в Белгия, работещ през една част от времето в Нидерландия и през друга — в Белгия, от момента, в който пограничната дейност е прекратена и пограничният работник работи единствено в Белгия, тъй като детето не отговаря на условието да е живяло в Нидерландия най-малко три от шестте години преди записването му в съответното учебно заведение?
1Б. Ако отговорът на въпрос 1А е утвърдителен: при условие че останалите предпоставки за финансирането на следване са изпълнени, недопустимо ли е съгласно правото на Съюза то да бъде отпуснато за период, който е по-кратък от срока на обучението, за което се отпуска?
Ако при отговора на въпроси 1А и 1Б Съдът стигне до заключението, че правните норми относно правото на свободно движение на работници допускат на г‑жа Martens да не се отпуска финансиране на следване за периода ноември 2008 г.—юни 2011 г. или за част от него:
2. Следва ли членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат Нидерландия като държава — членка на ЕС, да не удължава финансирането на обучение в учебно заведение в отвъдморските страни и територии (ОСТ) (Кюрасао) — правото на което е налице на основание, че бащата на заинтересованото лице е работил като пограничен работник в Нидерландия — тъй като заинтересованото лице не изпълнява приложимото за всички граждани на Съюза, включително за собствените граждани, изискване да е живяло в Нидерландия най-малко три от шестте години, преди да се запише за това обучение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-3/13: Baltic Agro, Съдебно решение от 17 септември 2014 г.

Трябва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 […] да се тълкува в смисъл, че вносителят и първият независим клиент в [Съюза] следва винаги да бъдат едно и също лице?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 […] във връзка с Решение № 2008/577 […] да се тълкува в смисъл, че освобождаването от антидъмпингово мито важи само за такъв първи независим клиент в [Съюза], който преди декларирането не е препродал стоката, която следва да се декларира?
Трябва ли член 66 [от] […] Митническия кодекс […] във връзка с член 251 от Регламент № 2454/93 […] и другите процесуални разпоредби относно последващите изменения на митническото деклариране да се тълкува в смисъл, че следва да е възможно при поискване декларацията да бъде анулирана и след освобождаването на стоката, когато при вноса на стока в нея е вписан погрешно получателят, и да се коригира вписването на получателя, когато при вписване на правилния получател би могло да се ползва предвиденото в член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 […] освобождаване от мито, или трябва член 220, параграф 2, от Митническия кодекс […] при тези обстоятелства да се тълкува в смисъл, че митническите органи не са оправомощени да предприемат последващо вземане под отчет?
В случай че на двете алтернативи на третия въпрос се отговори отрицателно, дали е в съответствие с член 20 от Хартата […] във връзка с член 28, параграф 1 ДФЕС и член 31 ДФЕС, когато член 66 от Митническия кодекс […] във връзка с член 251 от Регламент № 2454/93 […] и другите процесуални разпоредби относно последващите изменения на митническото деклариране не позволява след освобождаване на стоката при поискване декларацията да бъде анулирана и да се коригира вписването на получателя, когато при вписването на правилния получател би трябвало да се приложи предвиденото в член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 […] освобождаване от антидъмпингово мито?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1234549 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form