всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Malenovsky

Съдия докладчик – Malenovský

Дело C-386/08: Brita, Заключение от 29 октомври 2009 г.

1) Трябва ли на вносителя на стока с произход от Западния бряг на река Йордан да се предостави преференциално третиране при всички случаи, дори ако е представен само формален сертификат за произход от Израел, като се има предвид фактът, че съгласно две релевантни споразумения — а именно [Споразумението за асоцииране ЕО—Израел] и [Споразумението за асоцииране ЕО—ООП] — е предвидено преференциално третиране за стоките с произход от територията на Държавата Израел и съответно от Западния бряг на река Йордан?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
2) Обвързани ли са митническите органи на държава членка по силата на [Споразумението ЕО—Израел] по отношение на вносител, който иска да ползва преференциално третиране за внесена в Общността стока, от издаден от израелските власти сертификат за произход — и процедурата по проверка на доказателството за произход по член 32 от Протокол № 4 от [Споразумението ЕО—Израел] не е започнала — при условие че митническите органи нямат друго съмнение относно произхода на стоката освен съмнението, че стоката произхожда от територия, която само се намира под израелски контрол, по-конкретно съгласно [Израелско-палестинското споразумение], и доколкото не е проведена някоя от процедурите по член 33 от Протокол № 4 към [Споразумението ЕО—Израел]?
При отрицателен отговор на втория въпрос:
3) Оправомощени ли са митническите органи на държавата вносител — когато въз основа на искането за проверка на доказателството за произход по член 32, параграф 2 от Протокол № 4 към [Споразумението ЕО—Израел] израелските власти потвърждават (единствено), че съответните продукти са произведени на територия, намираща се под израелска митническа юрисдикция, и следователно са с произход от Израел, и когато последвалата потвърждението покана от митническите органи в държавата вносител за предоставяне на по-подробни разяснения остава без отговор от израелските власти — да откажат преференциално третиране само и изключително на това основание, по-конкретно без допълнително да вземат предвид какъв е действителният произход на стоките?
При отрицателен отговор на третия въпрос:
4) Оправомощени ли са митническите органи да откажат преференциално третиране по силата на [Споразумението ЕО—Израел] на основание, че — както междувременно е установено — стоките са с произход от Западния бряг на река Йордан, или преференциалното третиране трябва да се предостави и за стоки с такъв произход, най-малкото докато не е проведена процедура за уреждане на спорове по член 33 от Протокол № 4 към [Споразумението ЕО—Израел] във връзка с тълкуването на използваното в споразумението понятие „територия на Държавата Израел“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-301/08: Bogiatzi, Съдебно решение от 22 октомври 2009 г.

1) Явява ли се [Варшавската конвенция], изменена в Хага на 28 септември 1955 г., на която се позовава [Регламент № 2027/97], част от нормите на общностния правов ред, които Съдът е компетентен да тълкува съгласно член 234 ЕО?
2) Трябва ли [Регламент № 2027/97], в редакцията му, приложима към момента на произшествието, а именно 21 декември 1998 г., да бъде тълкуван в смисъл, че по отношение на въпросите, които не са изрично уредени, разпоредбите на Варшавската конвенция, и в конкретния случай член 29, продължават да се прилагат спрямо полет между държавите — членки на Общността?
3) При утвърдителен отговор на първия и на втория въпрос, следва ли член 29 от Варшавската конвенция, във връзка с [Регламент № 2027/97], да бъде тълкуван в смисъл, че предвиденият в него двегодишен срок може да бъде спиран или прекъсван или че превозвачът или неговият застраховател може да се откаже от него с акт, който националният съд счита за равностоен на признаване на отговорност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-570/07: Blanco Pérez и Chao Gómez, Заключение от 30 септември 2009 г.

Следва ли да се счита, че членове 2, 3 и 4 от Декрет 72/2001 от 19 юли 2001 г. на Княжество Астурия за регулиране на аптеките и фармацевтичните услуги, както и раздели 4, 6 и 7 от приложението към него, противоречат на член 43 [EО]
(Дело C‑570/07)
В противоречие ли е с член 43 ЕО правната уредба, която се съдържа в законодателството на автономна област Княжество Астурия относно разрешението за създаване на аптеки
(Дело C‑571/07)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-571/07: Blanco Pérez и Chao Gómez, Заключение от 30 септември 2009 г.

Нарушение на свободата на установяване чрез национална правна уредба, която подчинява откриването на нова аптека на издаване на разрешение и дава предимство на лица, които са упражнявали фармацевтична дейност в определена част от територията на държавата членка.
Нарушение на свободата на установяване чрез национална правна уредба, която подчинява издаването на разрешение за откриване на нова аптека на изискване за брой население с цел насърчаване на откриването на аптеки в по-слабо населени райони, когато тази цел не се преследва последователно и цялостно, по-специално когато такава правна уредба не дава ясно предимство на лицата, откриващи аптеки в райони с ниска достъпност на тези услуги, пред лицата, които просто изчакват освобождаване на място в по-доходоносен район, и предоставя право на собственост върху разрешението за експлоатация на аптека по начин, който подкопава ефективността на съответните мерки.
Съмнение относно обосноваността на изискването за минимално разстояние между аптеките, като се поставя въпросът дали конкретното определено разстояние е оправдано с оглед на степента на ограничаване на свободата на установяване, характера на преследвания обществен интерес и възможността за постигане на всеобщо покритие с по-малко ограничителни средства.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-446/07: Severi, Съдебно решение от 10 септември 2009 г.

Трябва ли член 3, параграф 1 и член 13, параграф 3 от Регламент № 2081/92 (понастоящем член 3, параграф 1 и член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006), във връзка с член 2 от Законодателен декрет № 109/92 (член 2 от Директива 2000/13/ЕО), да се тълкуват в смисъл, че включващо позоваване на географско място наименование на храна, за което е подадена заявка за регистрация като ЗНП или ЗГУ по смисъла на посочените регламенти, която на национално равнище е „отхвърлена“ или във всеки случай чието изпращане на Комисията на Европейските общности е блокирано, следва да се разглежда като родово поне през целия период, през който това „отхвърляне“ или „блокиране“ произвежда действие?
Трябва ли член 3, параграф 1 и член 13, параграф 3 от Регламент № 2081/92 (понастоящем член 3, параграф 1 и член 13, параграф 2 от Регламент № 510/2006), във връзка с член 2 от Законодателен декрет № 109/92 (член 2 от Директива 2000/13/ЕО), да се тълкуват в смисъл, че наименованието на храна, в което се споменава определено място и което не е регистрирано като ЗНП или ЗГУ по смисъла на посочените регламенти, може да бъде законно използвано в рамките на европейския пазар от производителите, които са използвали това наименование добросъвестно и постоянно за продължителен период до влизането в сила на Регламент № 2081/92 (понастоящем Регламент № 510/2006) и в периода след неговото влизане в сила?
Трябва ли член 15, параграф 2 от Директива 89/104 […] да се тълкува в смисъл, че на притежателя на включваща позоваване на географско място колективна марка за храна не е позволено да възпрепятства производителите на храна със същите характеристики да я обозначават с наименование, сходно с включеното в колективната марка, при условие че посочените производители са използвали това наименование добросъвестно и постоянно много преди датата на регистрацията на посочената колективна марка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-5/08: Infopaq International, Съдебно решение от 16 юли 2009 г.

Може ли запаметяването и последващото отпечатване на откъс от публикувана статия, състоящ се от ключова дума, пет думи, които я предшестват, и пет думи, които я следват, да се счита за действие на възпроизвеждане, ползващо се със закрила по член 2 от Директива [2001/29]?
Следва ли да се вземат предвид обстоятелствата, при които се извършват временните действия на възпроизвеждане, за да могат посочените действия да се квалифицират като „преходни“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29?
Може ли временно действие на възпроизвеждане да се квалифицира като „преходно“, ако възпроизведеното е предмет на обработка, например ако се създава текстов файл въз основа на картинен файл или ако се търсят поредици от думи в текстов файл?
Може ли временно действие на възпроизвеждане да се квалифицира като „преходно“, ако е запаметена част от възпроизведеното, включваща един или повече текстови откъса от единадесет думи?
Може ли временно действие на възпроизвеждане да се квалифицира като „преходно“, ако е отпечатана част от възпроизведеното, включваща един или повече текстови откъса от единадесет думи?
За да може временно действие на възпроизвеждане да се счита за „неразделна и съществена част от технологичния процес“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, трябва ли да се вземе предвид на кой етап от технологичния процес се извършва то?
Може ли временно действие на възпроизвеждане да се счита за „неразделна и съществена част от технологичния процес“, ако се състои в сканиране на цели публикувани статии — ръчно извършвана операция, чрез която тези статии се конвертират от печатна информация в цифрови данни?
Може ли временно действие на възпроизвеждане да се счита за „неразделна и съществена част от технологичния процес“, ако се състои в отпечатване на част от възпроизведеното, съдържаща един или повече текстови откъса от единадесет думи?
Включва ли понятието „законно използване“ по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 всяка форма на използване, за която не е необходимо съгласието на носителите на авторските права?
Може ли извършваното от предприятие сканиране на цели публикувани статии, последвано от обработка на възпроизведеното, запаметяване и евентуално отпечатване на част от възпроизведеното, включваща един или повече текстови откъса от единадесет думи, с цел тези разпечатки да се използват за дейността на това предприятие по изготвянето на резюмета, да се включи в понятието „законно използване“ по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 дори ако носителите на авторските права не са дали своето съгласие за тези действия?
Кои са критериите, по които следва да се прецени дали временните действия на възпроизвеждане имат „самостоятелно стопанско значение“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, ако останалите условия на тази разпоредба са изпълнени?
Трябва ли производствената печалба, която ползвателят реализира от временните действия на възпроизвеждане, да бъде взета предвид при преценка дали действията имат „самостоятелно стопанско значение“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29?
Може ли да се приеме, че извършваното от предприятие без съгласието на носителите на авторските права сканиране на цели публикувани статии, последвано от обработка на възпроизведеното, запаметяване и евентуално отпечатване на част от възпроизведеното, включваща един или повече текстови откъса от единадесет думи, спада към „някои специални случаи, които не засягат нормалното използване“ на посочените статии и които „не засягат неоправдано законните интереси на притежателя на права“ по смисъла на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-529/08: Schulze и др., Определение от 10 юли 2009 г.

Процесуалните последици от оттеглянето на преюдициално запитване от националния съд след постановяване на релевантно решение по сходен въпрос.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-474/07: Парламент/Комисия, Определение от 10 юли 2009 г.

Приложими ли са разпоредбите на член 69, параграф 5 от Процедурния правилник относно разпределението на съдебните разноски при оттегляне на жалба в резултат на поведението на ответната страна?
Налице ли е основание за поправка на очевидна грешка в разпореждане на Съда съгласно член 66, параграф 1 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-172/07: Neumann-Seiwert, Определение от 6 юли 2009 г.

Налице ли е основание за служебна поправка на съдебното решение поради редакционна пропуск в изричната му част?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-171/07: Apothekerkammer des Saarlandes и др., Определение от 6 юли 2009 г.

Възможност за поправка на съдебно решение ex officio при наличие на пропуск в посочване на участваща страна или неин представител.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1454647484972 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form