Lindh

Нарушава ли национално законодателство, което предвижда, че сроковете за предизвестие, които работодателят трябва да спазва, прогресивно се увеличават в зависимост от продължителността на службата, като обаче не се вземат предвид периодите на заетост на работника или служителя преди навършването от него на 25-годишна възраст, установената от правото на Съюза, и по-специално от първичното право на Съюза или от Директива 2000/78/ЕО, забрана за дискриминация, основана на възраст?
Може ли обстоятелството, че работодателят трябва да спазва само един основен срок за предизвестие при уволнение на млади работници и служители, да бъде обосновано с мотива, че на работодателя се признава икономически интерес — който би бил засегнат от по-дълги периоди на предизвестие — от гъвкаво управление на персонала и че на младите работници и служители се отказва защитата на стабилността на заетостта и възможността да се ползват от разпоредбите (които предоставят на по-възрастните работници и служители по-дълги срокове за предизвестие), тъй като например с оглед на възрастта и/или по-малките им обществени, семейни и лични задължения от тях основателно може да се изисква по-голяма гъвкавост и мобилност в професионално и лично отношение?
Трябва ли юрисдикция на държава членка, сезирана със спор между частни лица, да не приложи законодателство, което противоречи на правото на Съюза, или трябва да вземе предвид правните очаквания на правните субекти, свързани с прилагането на действащите национални закони, в смисъл че националният закон може да не се приложи едва след решение на Съда по разглежданата правна уредба или по сходна по същество правна уредба?

Може ли определянето със закон на максимална възраст за предоставяне на разрешение за упражняване на професия (в случая работа на зъболекар по договор със здравната каса) по смисъла на член 6 от Директива[та] да представлява обективна и съразмерна мярка за защита на законосъобразна цел (в случая здравето на пациентите, осигурени по законоустановената здравноосигурителна схема) и подходящо и необходимо средство за постигането на тази цел, когато то е основано изключително на изведено от „общия житейски опит“ предположение за намаляване на професионалните умения след определена възраст, без да може по някакъв начин да се вземат предвид действителните индивидуални способности на конкретното заинтересовано лице?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли да се приеме наличието на законосъобразна цел (на закона) по смисъла на член 6 от Директива[та] (в случая защита на здравето на пациентите, които са осигурени по законоустановената здравноосигурителна схема) и тогава, когато тази цел не е била от никакво значение за националния законодател при осъществяването на неговите законотворчески правомощия?
При отрицателен отговор на първия или на втория въпрос: може ли приет преди Директива[та] закон, който не е в съответствие със същата, да не се прилага поради предимството на европейското право и в случаите, когато транспониращото Директивата национално право (в случая [AGG]) не предвижда такава правна последица от нарушението на забраната за дискриминация?

С каква свобода на действие разполага националният законодател, за да предвиди, че разлики в третирането на основание възраст не представляват забранена от общностното право дискриминация, и по-специално дали цели като осигуряването на дълга кариера за служителите, ограничаването на количеството на плащанията във връзка със социалното осигуряване, въвеждането на балансирана възрастова структура в дадена професия или осигуряването на минимален период на заетост преди пенсионирането са законосъобразни по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО и дали определянето на 30 години като максимална възраст за наемане на работа в междинната техническа пожарна служба е подходящо и необходимо средство за осъществяването на такива цели?