Levits

Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е налице ограничение на свободното предоставяне на услуги, ако получателят на услуга, предоставена от установено в друга държава членка лице, е задължен от законодателството на държавата членка, в която той е установен и в която се предоставя тази услуга, да удържи данък върху дължимото възнаграждение за предоставената услуга, при положение че липсва подобно задължение за удържане на данък по отношение на доставчик на услуги, установен в същата държава членка като получателя на услугата?
Ако с отговора на предходния въпрос се установи, че разпоредба, задължаваща получателя на конкретната услуга да удържа данък, представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги, може ли това ограничение да бъде обосновано с необходимостта да се гарантират данъчното облагане и събирането на данъците, дължими от чуждестранни дружества, които само краткосрочно остават на територията на Нидерландия и трудно могат да бъдат контролирани, което води до проблеми при упражняване на предоставените на Нидерландия правомощия за данъчно облагане?
В този случай релевантно ли е обстоятелството, че на по-късен етап правната уредба е изменена по отношение на ситуации като разглежданата в смисъл, че едностранно се отменя този механизъм за данъчно облагане, тъй като прилагането му се е оказало трудно и неефективно?
Тази правна уредба надхвърля ли необходимото предвид възможностите за взаимопомощ при събирането на данъци, които са налични по-специално съгласно Директива 76/308/ЕИО?
За отговора на предходните въпроси релевантно ли е обстоятелството, че данъкът върху полученото възнаграждение, дължим в държавата членка, в която е установен получателят на услугите, може да се прихване с дължимия данък върху това възнаграждение в другата държава членка?