Koopmans
Съдия докладчик – Koopmans
Дело C-110/88: Lucazeau и др./SACEM и др., Съдебно решение от 13 юли 1989 г.
1. Представлява ли налагането от страна на Sacem, сдружение на автори, композитори и издатели на музика, което заема господстващо положение в съществена част от общия пазар и е обвързано с договори за взаимно представителство с дружества за управление на авторски права в други страни от ЕИО, на общи възнаграждения на база 8,25% от брутния оборот на дискотека пряко или косвено налагане на нелоялни търговски условия на договарящите се с него лица по смисъла на член 86 от Договора от Рим, ако тази ставка е явно по-висока от прилаганата от идентични дружества за управление на авторски права в други държави — членки на Европейската икономическа общност?
2. Представлява ли създаването посредством система от договори за взаимно представителство на фактически монопол в държавите — членки на Европейската икономическа общност, позволяващ на дружество за управление на авторски права, осъществяващо дейност в държава — членка, да определя по стандартен договор общо възнаграждение, което трябва да бъде платено от ползвателите преди използването на чуждестранни произведения, съгласувана практика, попадаща под забраната на член 85, параграф 1 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-395/87: Tournier, Съдебно решение от 13 юли 1989 г.
1. Явява ли се размерът на възнаграждението или на съвкупните възнаграждения, определени от Sacem, която заема господстващо положение в значителна част от общия пазар и се ползва с фактически монопол във Франция при управлението на авторски права, и начисляването на възнаграждения във връзка с това, съвместими с член 86 от Договора от Рим, или напротив, представляват ли злоупотреба и ограничителна практика чрез налагане на условия, които не подлежат на договаряне и са несправедливи?
2. Представлява ли организацията, посредством група споразумения, известни като договори за взаимно представителство, на фактически монопол в повечето страни от Европейската общност, позволяващ на предприятие за управление на авторски права, осъществяващо дейност в една държава членка, да определя произволно и дискриминационно размера на възнагражденията по начин, който възпрепятства ползвателите да избират произведения на чуждестранни автори, без да бъдат задължени да плащат възнаграждения за репертоарите, управлявани от предприятието за управление на авторски права в тази държава членка, съгласувана практика в нарушение на член 85, параграф 1 от Договора от Рим, като по този начин се улеснява злоупотребата с господстващо положение по смисъла на член 86 от този договор?
3. Следва ли член 86 от Договора от Рим да се тълкува в смисъл, че представлява „несправедливо търговско условие“ това, че предприятие за управление на авторски права, заемащо господстващо положение в значителна част от общия пазар и обвързано с договори за взаимно представителство с подобни организации в други страни от ЕИО, определя скала и размер на възнаграждение, които са няколко пъти по-високи от тези, прилагани от всички предприятия за управление на авторски права в държавите членки на ЕИО, без каквото и да е обективно оправдание и без връзка със сумите, разпределяни на авторите, така че възнаграждението е несъразмерно на икономическата стойност на предоставяната услуга?
4. Следва ли отказът на дружество на автори и издатели, ползващо се с фактически монопол в държава членка, да позволи на ползвателите на фонограми достъп само до чуждестранния репертоар, управляван от него, с което се разделя пазарът, да се счита за имащ за предмет или поне за ефект предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 85, параграф 1?
5. Като се има предвид, че Съдът вече е приел, че предоставянето на обществеността на запис или книга е неразделно свързано с разпространението на материалната форма на произведението, което води до изчерпване на правото на възнаграждение, и въпреки плащането от купувача на цената на записа, която включва възнаграждението, дължимо за разрешението за използване на произведението, съвместимо ли е прилагането на национално законодателство, приравняващо възпроизвеждането чрез фонограми на неправомерно възпроизвеждане, ако не са платени възнагражденията за публично изпълнение, определени от националното предприятие за управление на авторски права с фактически монопол, с членове 30 и 59 от Договора, ако тези възнаграждения са прекомерни и дискриминационни и ако техният размер не е определен от самите автори и/или не би бил този, който чуждестранните предприятия за управление на авторски права, които ги представляват, биха се съгласили да определят пряко?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-258/87: Италия/Комисия, Заключение от 7 юли 1989 г.
Злоупотреба с власт и липса на мотиви
Нарушение на членове 1, 3 и 5 от Регламент № 729/70 на Съвета и член 8 от Регламент № 1723/72 на Комисията
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-142/88: Hoesch и др./Bergrohr, Заключение от 27 юни 1989 г.
1) а) Може ли изразът „нови производители на тръби и тръбопроводи“ в член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 60/85 на Съвета от 9 януари 1985 г. (Официален вестник, L 9, стр. 13) да обхваща и предприятия, които преди това са произвеждали тръби и тръбопроводи, но които, запазвайки своята правна форма и наименование, претърпяват съществена промяна в икономическо и правно отношение, inter alia чрез приемане на нов съдружник, значително увеличаване на капитала си и изграждане на нов завод с висока допълнителна производствена мощност?
б) Ако отговорът на буква а) е положителен: може ли отказът да се признае на такова предприятие качеството на нов производител на тръби и тръбопроводи да се обоснове с обстоятелството, че основанията за това са съществували много преди въвеждането на ограниченията за износ, но не са били използвани по това време за износ към Съединените американски щати?
в) Ако отговорът на буква б) е отрицателен: в какво отношение трябва да се вземе предвид „положението“ на такива нови производители на тръби и тръбопроводи в рамките на дискреционната власт, предоставена на националните органи по член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 60/85?
2) Може ли раздел II от решението на Съвета, прието по писмената процедура на 29 декември 1984 г., с което се разрешават преговори за споразумение със Съединените щати относно износа на стоманени тръби и тръбопроводи въз основа на инструкциите, дадени в раздел I, и разпределението на общата квота от 7,6% от американския пазар съгласно раздел II (точка 17 от месечния списък на актовете на Съвета, приети по писмената процедура, декември 1984 г.), самостоятелно или заедно с член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 60/85, да се тълкува в смисъл, че Федерална република Германия е била длъжна или оправомощена да направи специално разпределение на 20 000 тона за 1985 и 1986 г. на определен производител от своята национална износна квота от 2,82%?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/79: Pirzio-Biroli/Комисия, Заключение от 15 юни 1989 г.
Недопустимост на жалбите
Липса на основание на жалбите
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-20/88: Roquette frères/Комисия, Съдебно решение от 30 май 1989 г.
Допустимо ли е Съдът на Европейските общности да разглежда служебно въпроса за изтекла давност при иск за обезщетение срещу Общността, когато ответникът не е повдигнал такова възражение?
Може ли да се предяви иск за обезщетение срещу Общността за вреди, произтичащи от плащане на парични компенсационни суми въз основа на регламент, обявен за нищожен, когато националните съдилища са отказали възстановяване на тези суми?
Възниква ли право на обезщетение срещу Общността за вреди, представляващи платени парични компенсационни суми по регламент, чиято нищожност е обявена, ако събирането на тези суми е станало окончателно по силата на решение на Съда?
Може ли Общността да носи извъндоговорна отговорност за законодателни мерки, включващи икономическа политика, когато нарушението на правото е резултат от техническа грешка, а не от явно и сериозно превишаване на правомощията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-395/87: Tournier, Заключение от 26 май 1989 г.
1) Явява ли се размерът на възнаграждението или на съвкупните възнаграждения, определени от Sacem, която заема господстващо положение в значителна част от общия пазар и се ползва с фактически монопол във Франция в управлението на авторските права, и начисляването на свързаните с тях възнаграждения съвместими с член 86 от Договора за Рим, или представлява, напротив, злоупотреба и ограничителна практика чрез налагане на условия, които не подлежат на договаряне и са несправедливи?
2) Представлява ли организацията, посредством група от споразумения, известни като споразумения за взаимно представителство, на фактически монопол в повечето страни от Европейската общност, позволяващ на дружество за управление на авторски права, осъществяващо дейност в една държава членка, да определя произволно и дискриминационно нивото на възнагражденията по такъв начин, че да възпрепятства ползвателите да избират произведения от чуждестранни автори, без да бъдат задължени да плащат възнаграждения за репертоарите, управлявани от дружеството за управление на авторски права в тази държава членка, съгласувана практика, нарушаваща член 85, параграф 1 от Договора за Рим, като по този начин се улеснява злоупотребата с господстващо положение по смисъла на член 86 от този договор?
3) Следва ли член 86 от Договора за Рим да се тълкува в смисъл, че представлява „несправедливо търговско условие“ това, че дружество за управление на авторски права, заемащо господстващо положение в значителна част от общия пазар и обвързано с договори за взаимно представителство с подобни организации в други страни от ЕИО, определя скала и размер на възнаграждението, които са няколко пъти по-големи от тези, прилагани от всички дружества за управление на авторски права в държавите членки на ЕИО, без каквото и да е обективно оправдание и без връзка със сумите, разпределяни на авторите, така че възнаграждението е несъразмерно на икономическата стойност на предоставената услуга?
4) Явява ли се отказът на дружество на автори и издатели, ползващо се с фактически монопол в държава членка, да позволи на ползвателите на фонограми достъп само до чуждестранния репертоар, който управлява, като по този начин се разделя пазарът, действие, което има за предмет или поне за последица предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 85, параграф 1?
5) Като се има предвид, че Съдът вече е постановил, че предоставянето на обществеността на запис или книга е неразделно свързано с разпространението на материалната форма на произведението, което води до изчерпване на правото на възнаграждение, и въпреки плащането от страна на купувача на цената на записа, която включва възнаграждението, дължимо за разрешението за използване на произведението, съвместимо ли е прилагането на национално законодателство, приравняващо възпроизвеждането чрез звуковъзпроизвеждаща техника на неправомерно възпроизвеждане, ако не са платени възнагражденията за публично изпълнение, определени от националното дружество за управление на авторски права с фактически монопол, с членове 30 и 59 от Договора, ако тези възнаграждения са прекомерни и дискриминационни и ако техният размер не е определен от самите автори и/или не би бил този, който чуждестранните дружества за управление на авторски права, които ги представляват, биха се съгласили да договорят пряко?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-77/88: Stute Nahrungsmittelwerke/Bundesamt für Ernährung und Forstwirtschaft, Заключение от 20 април 1989 г.
1) Какви минимални изисквания трябва да бъдат изпълнени от призната група производители по смисъла на член 3а, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 516/77 на Съвета от 14 март 1977 г., член 3а, параграф 1 от ((този регламент, изменен с)) Регламент (ЕИО) № 988/84 на Съвета от 31 март 1984 г. и член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 426/86 на Съвета от 24 февруари 1986 г.
По отношение на тези минимални изисквания, попада ли група производители по смисъла на член 3а от Регламент № 516/77 в определението по член 13 от Регламент № 1035/72 или това по член 4 от Регламент № 1360/78
2) Включват ли тези минимални изисквания изискването производителите да могат да упражняват влияние върху решенията в признатата група производители чрез притежаване на мнозинство от гласовете и има ли значение, ако член на такава асоциация на производители не е сам производител, но притежава мнозинството от гласовете, или е достатъчно производителите, като миноритарни акционери, да разполагат с контролни правомощия и права на вето
3) Явява ли се спазването на тези минимални изисквания условие за получаване на помощ, ако всички други условия за такава помощ са изпълнени, по-специално ако компетентният орган е признал асоциацията на производителите
В тази връзка възниква ли въпрос за оправдани правни очаквания между асоциацията на производителите и нейните клиенти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-46/88: Комисия/Белгия, Заключение от 11 април 1989 г.
Неизпълнение от страна на Кралство Белгия на задълженията, произтичащи от Директивите относно сливанията и разделянията на акционерни дружества и тяхното транспониране във вътрешното право
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.