всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Juhasz

Съдия докладчик – Juhász

Дело C-771/19: NAMA и др., Съдебно решение от 24 март 2021 г.

1
a) Трябва ли член 1, параграф 3, член 2, параграф 1, букви a) и б) и член 2а, параграф 2 от Директива 92/13, разглеждани с оглед на изводите, направени в решения от 4 юли 2013 г., Fastweb (C‑100/12, EU:C:2013:448), от 5 април 2016 г., PFE (C‑689/13, EU:C:2016:199), от 11 май 2017 г., Archus и Gama (C‑131/16, EU:C:2017:358), и от 5 септември 2019 г., Lombardi (C‑333/18, EU:C:2019:675), да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална съдебна практика, според която, когато не в последната фаза от възлагането на поръчката, а в по-ранна фаза от процедурата за възлагане на поръчка (като етапа на разглеждане на техническите оферти), с решение на възложителя се изключва един оферент и обратно, се допуска друго заинтересовано лице (конкурент), изключеният оферент, в случай че компетентният съд отхвърли молбата му за спиране на изпълнението в частта относно изключването му от процедурата, запазва законния си интерес да поиска със същата молба за спиране изключването на другия оферент, твърдейки само, че последният е бил допуснат в нарушение на принципа на равно третиране при оценяване [на съответните оферти]?
б) При утвърдителен отговор на въпроса в буква a), трябва ли посочените разпоредби да се тълкуват в смисъл, че в светлината на гореизложеното изключеният оферент има право да посочи с молбата за спиране на изпълнението всеки порок в участието на конкурента в процедурата за възлагане на поръчка, т.е. да оспори и различни други нередовности в офертата на конкурента, различни от нередовностите, поради които е била изключена собствената му оферта, така че да спре продължаването на процедурата и възлагането на поръчката на конкурента с акт, който следва да бъде приет на следващ етап от процедурата, и впоследствие, при уважаване на жалбата по съдебен ред в главното производство (искането за отмяна) този конкурент да бъде изключен, да бъде изоставено възлагането на поръчката, а оттам евентуално и да бъде открита нова процедура за възлагане на поръчка, в която да може да участва изключеният жалбоподател?
2) Има ли значение за отговора на предходния въпрос фактът, че достъпът до временната съдебна защита (а и до окончателната) се обуславя от предварителното отхвърляне на жалба, подадена по реда на досъдебно административно производство пред независим национален орган за разглеждане на административни жалби, включително с оглед на изводите, изложени в решение от 21 декември 2016 г., Bietergemeinschaft Technische Gebäudebetreuung und Caverion Österreich (C‑355/15, EU:C:2016:988)?
3) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че ако бъдат уважени оплакванията на изключения оферент срещу участието на конкурента в процедурата за възлагане на поръчка би могло да бъде невъзможно организирането на нова процедура за възлагане на поръчка или причината, поради която е бил изключен жалбоподателят, не позволява участието му в евентуалната нова процедура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-870/19: Prefettura Ufficio territoriale del governo di Firenze, Съдебно решение от 24 март 2021 г.

Може ли в конкретната хипотеза на водач на моторно превозно средство член 15, параграф 7 от Регламент № 3821/85 да се тълкува в смисъл, че тази норма предвижда едно единно съставно поведение, с което се извършва едно-единство нарушение и за което се налага едно-единствено наказание, или в смисъл, че посредством кумулиране тя може да доведе до установяване на толкова нарушения и налагане на толкова наказания, колкото са дните, за които не са представени регистрационните листове на тахографа в рамките на предвидения период от време („текущия ден и предходните 28 дни“)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-459/19: Wellcome Trust, Съдебно решение от 17 март 2021 г.

Следва ли член 44 от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че когато данъчнозадължено лице, което извършва [неикономическа] дейност, състояща се в покупка и продажба на акции и други ценни книжа в рамките на управление на активите на благотворителна фондация, придобива услуги по управление на инвестициите, предоставени от установено извън Съюза лице изключително за целите на тази дейност, трябва да се счита за „данъчнозадължено лице, действащо в това си качество“?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен и членове 46—49 от Директива[та за ДДС] не са приложими, прилага ли се член 45 от [тази] директива по отношение на посочената доставка на услуги, или по отношение на нея не са приложими нито член 44, нито член 45?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-906/19: Ministère public (Sanctions extraterritoriales), Заключение от 4 март 2021 г.

1) Прилагат ли се разпоредбите на член 19, параграф 2 от [Регламент № 561/2006] — съгласно които „[д]ържавата членка оправомощава компетентните органи [д]а налагат санкции на предприятие и/или на водач за нарушения на настоящия регламент, които са установени на нейната територия и за които не е наложена санкция, дори когато нарушението е било извършено на територията на друга държава членка или на трета страна“ — само за нарушенията на разпоредбите от този регламент или също за нарушенията на разпоредбите от [Регламент № 3821/85], заменен с [Регламент № 165/2014]?
2) Трябва ли член 3, буква а) от Регламент № 561/2006 да се тълкува в смисъл, че е позволено на водач да се отклони от разпоредбите на член 15, параграфи 2 и 7 от Регламент № 3821/85, [заменен с Регламент № 165/2014] — съгласно които водачът трябва да представи при всяко поискване на инспектора регистрационните листове и всеки запис за текущия ден и предходните 28 дни — при използване на превозно средство в период от 28 дни за пътувания, някои от които попадат в приложното поле на хипотезите в разпоредбите относно посоченото по-горе изключение, а при други не се допуска никакво отклонение от използването на контролен уред за регистриране на данните за движението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-60/20: Latvijas dzelzceļš (Installations de service ferroviaire), Заключение от 25 февруари 2021 г.

1) Може ли член 13, параграфи 2 и 6 от Директива 2012/34 (член 15, параграфи 5 и 6 от Регламент 2017/2177) да се прилага по такъв начин, че регулаторният орган да може да наложи на собственик на инфраструктура, който не е оператор на обслужващото съоръжение, задължението да гарантира достъп до услугите?
2) Трябва ли член 13, параграф 6 от Директива 2012/34 (член 15, параграфи 5 и 6 от Регламент 2017/2177) да се тълкува в смисъл, че допуска собственикът на сграда да прекрати наемно правоотношение и да направи преустройство на обслужващо съоръжение?
3) Трябва ли член 13, параграф 6 от Директива 2012/34 (член 15, параграфи 5 и 6 от Регламент 2017/2177) да се тълкува в смисъл, че задължава регулаторния орган да провери само дали операторът на обслужващото съоръжение (в разглеждания случай — собственикът на обслужващото съоръжение) действително е решил да му направи преустройство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-600/20: Klose/EUIPO, Определение от 11 февруари 2021 г.

Повдигнат ли е с обжалването правен въпрос, който има значение за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Съдържа ли искането за допускане на обжалване всички изисквани елементи, които позволяват на Съда да прецени значението на посочения правен въпрос за правото на Съюза?
Могат ли аргументи, засягащи фактическата преценка на отличителния характер на марка или твърдения за различно третиране на фигуративни и цветни марки, да обосноват въпрос от значение за правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-600/20: Klose/EUIPO, Определение от 11 февруари 2021 г.

Изисква ли се молбата за допускане на обжалване да съдържа конкретни и изрични аргументи относно значението на повдигнатия въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Възможно ли е контролът върху преценката на фактите и доказателствата, извършена от Общия съд, да бъде предмет на предварително допускане на обжалване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-607/19: Husqvarna, Определение от 21 януари 2021 г.

Допусната ли е явна писмена грешка в съдебното решение, която подлежи на поправка по реда на член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отнасят ли се данните за представителите на Husqvarna AB в уводната част на решението от 17 декември 2020 г. по дело C‑607/19 към обхвата на тази грешка, която следва да бъде коригирана?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-721/19: Sisal, Заключение от 21 януари 2021 г.

1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално правото на установяване и на свободно предоставяне на услуги (членове 49 и сл. ДФЕС и 56 и сл. ДФЕС), както и принципите на правна сигурност, недопускане на дискриминация, прозрачност и безпристрастност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, защита на оправданите правни очаквания и съгласуваност, както и — когато са приложими — членове 3 и 43 от Директива 2014/23/ЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като съдържащата се в член 20, алинея 1 от Декрет-закон № 148 от 16 октомври 2017 г. и в последващите актове по прилагане, който гласи, че „1. Съгласно член 21, алинеи 3 и 4 от Декрет-закон № 78 от 1 юли 2009 г., изменен и преобразуван със Закон № 102 от 3 август 2009 г., Агенция „Митници и монополи“ разрешава продължаването на съществуващото концесионно правоотношение, свързано със събирането на залози, включително от разстояние, в моментните национални лотарии, до изтичането на предвидения в член 4, параграф 1 от концесионния акт максимален срок, така че да се осигурят нови и по-големи приходи в държавния бюджет в размер на 50 милиона евро за 2017 г. и 750 милиона евро за 2018 г.“, като се има предвид, че:
– член 21, алинея 1 от Декрет-закон № 78 от 1 юли 2009 г., изменен и преобразуван със Закон № 102 от 3 август 2009 г., предвижда предоставянето на въпросните концесии обикновено на няколко субекта, избрани чрез открити, конкурентни и недискриминационни процедури,
– член 21, алинея 4 от споменатия декрет-закон предвижда, че концесиите, посочени в алинея 1, могат евентуално да бъдат подновени не повече от веднъж,
– дружествата жалбоподатели не са участвали в процедурата за възлагане на концесия, обявена през 2010 г.,
– съществуващото понастоящем правоотношение е създадено ab origine с един-единствен концесионер, в резултат на открита процедура, в която е представена една-единствена оферта,
– продължаването на съществуващото концесионно правоотношение на практика означава, че това правоотношение ще продължи изключително с този единствен концесионер, без провеждане на процедура за възлагане, вместо да бъде подновено с множество субекти?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално правото на установяване и на свободно предоставяне на услуги (членове 49 и сл. ДФЕС и 56 и сл. ДФЕС), както и принципите на правна сигурност, недопускане на дискриминация, прозрачност и безпристрастност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, защита на оправданите правни очаквания и съгласуваност, както и — когато са приложими — членове 3 и 43 от Директива 2014/23/ЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като съдържащата се в член 20, алинея 1 от Декрет-закон № 148 от 16 октомври 2017 г., който, в изпълнение на член 21, алинеи 3 и 4 от Декрет-закон № 78 от 1 юли 2009 г., изменен и преобразуван със Закон № 102 от 3 август 2009 г., гласи, че „Агенция „Митници и монополи“ разрешава продължаването на съществуващото концесионно правоотношение, свързано със събирането на залози, включително от разстояние, в моментните национални лотарии, до изтичането на предвидения в член 4, параграф 1 от концесионния акт максимален срок, така че да се осигурят нови и по-големи приходи в държавния бюджет в размер на 50 милиона евро за 2017 г. и 750 милиона евро за 2018 г.“, като се има предвид, че:
– се продължава единственото съществуващо концесионно правоотношение, вместо да се извършат евентуални подновявания на множеството концесии по член 21, алинея 4 от Декрет-закон № 78 от 1 юли 2009 г., изменен и преобразуван със Закон № 102 от 3 [август] 2009 г., и без да се открива нова процедура за възлагане,
– се предприемат действия преди изтичането на срока на концесията: Декрет-закон № 148 от 2017 г. влиза в сила на 16 октомври 2017 г., а именно в деня на публикуването му в италианския Gazzetta Ufficiale (Официален вестник), въпреки че концесията изтича на 30 септември 2019 г.,
– за да се осигурят нови и по-големи приходи в държавния бюджет, в размер на 50 милиона евро за 2017 г. и 750 милиона евро за 2018 г., се променят някои аспекти, свързани с начините и срока за плащане на концесионното възнаграждение, както и потенциално с общия размер на дължимото плащане с оглед на неговата тежест, по-специално чрез промяна на крайните срокове за плащане, изтегляйки ги по-рано от предвиденото в първоначалната концесия, предвид — според посоченото от жалбоподателите — обективния и общоизвестен факт на финансовата стойност на времето?
3) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално правото на установяване и на свободно предоставяне на услуги (членове 49 и сл. ДФЕС и 56 и сл. ДФЕС), както и принципите на правна сигурност, недопускане на дискриминация, прозрачност и безпристрастност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, защита на оправданите правни очаквания и съгласуваност, както и — когато са приложими — членове 3 и 43 от Директива 2014/23/ЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като съдържащата се в актовете по прилагане на горепосочения декрет, и по-специално в съобщението на Агенция „Митници и монополи“ [протокол №] 0133677 от 1 декември 2017 г., която правна уредба, в декларирано изпълнение на разпоредбата на член 20, алинея 1 от Декрет-закон № 148 от 16 октомври 2017 г. и въз основа на предвиденото в член 4, параграф 1 от концесионния договор за управление на моментните лотарии, който предвижда възможност за неговото подновяване не повече от веднъж, наново определя крайния срок на концесионното правоотношение на 30 септември 2028 г.; във всеки случай не засяга предвиденото в същия член 4 относно разделянето на срока на концесията на два периода съответно от пет и четири години (така след изтичането на първия петгодишен период, считано от 1 октомври 2019 г., продължаването за следващия четиригодишен период до изтичане на срока на 30 септември 2028 г. се обуславя от положителната оценка на Агенция „Митници и монополи“ за управленските резултати, която трябва да бъде дадена най-късно до 30 март 2024 г.) и предвижда дружеството дa внесе сума в размер на 50 милиона евро до 15 декември 2017 г., сума в размер на 300 милиона евро до 30 април 2018 г. и сума в размер на 450 милиона евро до 31 октомври 2018 г.,
– като това е предвидено преди изтичането на първоначално определения срок на концесията (съобщението на Агенция „Митници и монополи“ [протокол №] 0133677, е публикувано на 1 декември 2017 г., въпреки че концесионният договор изтича на 30 септември 2019 г.),
– осигурявайки така […] предсрочното плащане на 800 милиона евро (50 милиона евро до 15 декември 2017 г., 300 милиона евро до 30 април 2018 г., 450 милиона евро до 31 октомври 2018 г.) преди крайния срок (30 септември 2019 г.),
– определяйки по този начин […] потенциалното изменение на общия размер на дължимото плащане, с оглед на тежестта, предвид — според посоченото от жалбоподателите — обективния и общоизвестен факт на финансовата стойност на времето?
4) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално правото на установяване и на свободно предоставяне на услуги (членове 49 и сл. ДФЕС и 56 и сл. ДФЕС), както и принципите на правна сигурност, недопускане на дискриминация, прозрачност и безпристрастност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, защита на оправданите правни очаквания и съгласуваност, както и — когато са приложими — членове 3 и 43 от Директива 2014/23/ЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска такава правна уредба, включително в хипотезата, при която операторите в сектора, които понастоящем са заинтересовани от навлизане на пазара […], не са участвали в първоначално обявената процедура за възлагане на концесията, която изтича и е продължена с досегашния концесионер, при описаните нови договорни условия, или трябва да се счита […], че евентуалното ограничаване на достъпа до пазара […] е налице само ако тези оператори действително са участвали в първоначалната процедура за възлагане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-872/19: Венецуела/Съвет (Affectation d’un État tiers), Заключение от 20 януари 2021 г.

Неправилно тълкуване на критерия за пряко засягане по член 263, четвърта алинея ДФЕС от Общия съд, в светлината на решението Almaz-Antey
Неправилно изключване на процесуалната легитимация на трета държава като „юридическо лице“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form