Jarukaitis
Съдия докладчик – Jarukaitis
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Съществува ли обективна необходимост от тълкуване на разпоредбите на правото на Съюза за решаване на спора, при положение че не е изложена фактическа и правна рамка, показваща връзката между тях и спора?
Приложими ли са разпоредбите относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по ДФЕС към ситуация, при която всички елементи са ограничени в рамките на една държава членка и липсват конкретни доказателства за трансграничен елемент?
Могат ли разпоредбите на членове 35, 102 и 106, параграф 1 ДФЕС да бъдат релевантни към спор относно издаване на лиценз за организиране на централизиран пазар на електроенергия, когато не е обяснено тяхното отношение към националната уредба и страните по спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Задължени ли са националните юрисдикции да предоставят достатъчно точни сведения относно фактическия и правен контекст на спора, за да бъде допустимо преюдициалното запитване до Съда на ЕС?
Може ли преюдициално запитване да бъде допустимо, ако спорът има аспекти, свързани само с една държава членка и не е посочен фактор на привързване към правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване, когато въпросът е явно ирелевантен или хипотетичен спрямо висящия пред националния съд спор?
Позволява ли националното право на запитващата юрисдикция да вземе предвид евентуалния отговор на Съда в такъв случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли член 12, параграф 1 от [Директива 2009/103] да се тълкува в смисъл, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ трябва да покрива вредите, претърпени от (първоначалния) водач, в случая, когато пътник се намеси в управлението на моторното превозно средство и в резултат на тази намеса настъпи произшествие?
2. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, произтичат ли от правото на Съюза определени изисквания, които националният съд трябва да вземе предвид, когато преценява дали с оглед на конкретните обстоятелства в случая водачът по смисъла на член 12, параграф 1 от кодифицираната Директива 2009/103 е загубил качеството си на водач и може да се ползва от правото на защита на пътниците съгласно общите правила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Могат ли националните процесуални правила да ограничават достъпа до паралелни административни и съдебни средства за защита, предвидени в ОРЗД, чрез въвеждане на правила за приоритет или изключване между тях?
Съвместимо ли е с принципа на ефективна защита по ОРЗД надзорният орган да отхвърли жалба единствено поради висящо съдебно производство със същия предмет, преди съдебното решение да е влязло в сила?
Какво е дължимото поведение на надзорния орган при наличие на висящо съдебно производство със същия предмет като подадената жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, както и практика на конституционния съд на същата държава членка, според които национален съд е длъжен да се съобрази със съдебен акт, постановен от съдебен състав на по-висшестояща юрисдикция, когато въз основа на акт на Съда този национален съд констатира, че един или повече съдии, които са част от този съдебен състав, не отговарят на изискванията за независим, безпристрастен и предварително създаден със закон съд по смисъла на тази разпоредба, и освен това по силата на националното право този съд е възпрепятстван да провери редовността на формирането на споменатия съдебен състав въз основа на същите обстоятелства като възприетите в посочения акт на Съда?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че когато въз основа на акт на Съда се установи, че съдебен орган от последна инстанция не отговаря на изискванията за независим, безпристрастен и предварително създаден със закон съд по смисъла на тази разпоредба, постановеният от такъв орган акт, с който съответното дело се връща на низшестоящ съд за ново разглеждане, трябва да се счита за нищожен, когато с оглед на разглежданото процесуално положение такава последица е наложителна, за да се гарантира предимството на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1. а) Следва ли член 15, параграфи 5 и 6 от [Директива 2008/115] да се тълкува в смисъл, че при изчисляване на посочените в този член максимални срокове на задържане трябва да се вземат предвид всички предходни периоди на задържане
Ако такова задължение не е налице във всички случаи, кои аспекти следва да бъдат взети предвид, за да се определи дали при изчисляването на максималните срокове трябва да се отчете продължителността на предходния период на задържане
б) Как по-конкретно следва да се прецени ситуацията при обстоятелства като тези в главното производство, при които, от една страна, главното правно основание за задържане, а именно да се гарантира извеждането на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, по същество остава същото, но от друга страна, в подкрепа на новото задържане са изтъкнати отчасти нови фактически и правни основания, между периодите на задържане заинтересованото лице е отишло в друга държава членка, откъдето е върнато във Финландия, и освен това между края на предходния период на задържане и новото задържане са изминали няколко месеца
2. а) Допуска ли член 15, параграф 3, второ изречение от [Директива 2008/115] национална правна уредба, съгласно която съдебният контрол относно превишаването на максималния срок от шест месеца започва само ако задържаното лице го поиска
б) Трябва ли съдебният контрол, посочен в член 15, параграф 3, второ изречение от [Директива 2008/115], на който подлежи решението на административен орган да превиши първоначалния максимален срок на задържане от шест месеца, да бъде осъществен преди достигане на този максимален срок, а при отрицателен отговор, трябва ли този контрол във всички случаи да бъде осъществен незабавно след решението на административния орган
3. Поражда ли липсата на съдебен контрол по член 15, параграф 3, второ изречение от [Директива 2008/115] в контекста на превишаване на посочения в член 15, параграф 5 максимален срок на задържане от шест месеца задължение за освобождаване на задържаното лице, дори ако към момента на осъществяване на този закъснял съдебен контрол се установи, че са налице всички материалноправни условия за задържането и че при тези обстоятелства делото е надлежно разгледано от процесуална гледна точка
В случай че в такава ситуация не е налице задължение за автоматично освобождаване, кои аспекти следва да се вземат предвид от гледна точка на правото на Съюза, за да се определят последиците от закъснял съдебен контрол, в частност при обстоятелства като тези в главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 203 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което е предоставило услуга и е посочило в издадената от него фактура размер на данък върху добавената стойност (ДДС), изчислен въз основа на неправилна ставка, не дължи съгласно тази разпоредба неправилно фактурираната част от ДДС, когато посочената в конкретната фактура услуга е предоставена на данъчно незадължено лице, дори ако това данъчнозадължено лице е предоставило други подобни услуги на други данъчнозадължени лица?
Следва ли за „краен потребител, който не се ползва от право на приспадане на платения по получени доставки ДДС“ по смисъла на решението на Съда на Европейския съюз [от 8 декември 2022 г., Finanzamt Österreich (ДДС, неправилно фактуриран на крайните потребители) (C‑378/21, EU:C:2022:968)], да се счита само данъчно незадължено лице, или понятието включва и данъчнозадължено лице, което използва конкретната услуга само за лични цели (или за други цели, които не дават право на приспадане на платения по получени доставки ДДС) и поради това няма право на приспадане на платения по получени доставки ДДС?
В случай на опростено фактуриране съгласно член 238 от [Директивата за ДДС] по какви критерии следва да се прецени (при всички случаи чрез оценка) за кои фактури данъчнозадълженото лице не дължи неправилно фактурирания размер, тъй като не съществува никакъв риск от загуба на данъчни приходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Допускат ли принципите, установени в член 3 от Директива [2009/28] и член 4 от Директива [2018/2011], национална правна уредба, която в рамките на национална схема за стимулиране предвижда за случаите, в които производителите продават енергия на свободния пазар, тарифа за стимулиране, която гарантира минимална цена, която същевременно е и максимална цена по силата на механизъм за изравняване/възстановяване на сумите, надвишаващи стойността на стимула, ако пазарната цена е по-висока от нея (механизъм на т.нар. „отрицателен стимул“), като освен това механизмът за изравняване се прилага само когато производителят, продаващ енергия на свободния пазар, се ползва от стимула поради регистрация в съответния регистър, но не и когато получава стимула поради участие в тръжна процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли членове 56, 58, 60 и 61 от [Директива 2007/64] да се тълкуват в смисъл, че платецът се лишава от правото на възстановяване на сумата по неразрешена трансакция, ако не е уведомил своевременно доставчика на платежни услуги за неразрешената платежна трансакция, въпреки че го е направил в срок от тринадесет месеца от датата на задължаване на сметката?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, обусловено ли е лишаването на платеца от правото на възстановяване на средствата от обстоятелството, че закъснялото уведомяване е умишлено или поради груба небрежност от страна на платеца?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос, лишава ли се платецът от правото на възстановяване на средствата по всички неразрешени трансакции или само по тези, които са могли да бъдат предотвратени, ако уведомяването е било своевременно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.