всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Jann

Съдия докладчик – Jann

Дело C-406/98: Sagpol, Съдебно решение от 23 март 2000 г.

Допустимо ли е доказването на мястото, където е извършено нарушението или нередността при международен транспорт по TIR-карнет, да бъде ограничено само до официални документи, издадени от компетентните органи на друга държава членка?
Прилага ли се процедурата за възстановяване на суми по член 454, параграф 3, трето и четвърто изречение от Регламент № 2454/93 и в случай, когато е доказано по удовлетворителен начин, че действителното място на нарушението е в друга държава членка, но митническите органи на държавата, където е констатирано нарушението, вече са събрали митата и другите вземания?
Могат ли митническите органи на държавата, в която е констатирано нарушението или нередността, да наложат преклузивен срок от три месеца за представяне на удовлетворително доказателство за мястото на нарушението, така че доказателства, представени след този срок, да не се вземат предвид, или приложимият срок е една година?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-455/98: Salumets и др., Заключение от 23 март 2000 г.

Следва ли Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година за създаване на Митнически кодекс на Общността, Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на акциз, и относно съхраняването, движението и контрола на такива продукти, Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година относно хармонизирането на структурите на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки и Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данък върху добавената стойност: единна основа за облагане, да се тълкуват в смисъл, че контрабандният внос на етилов алкохол от държава, която не е членка на Общността, на митническата територия на Общността подлежи на облагане с митнически сборове, акцизи и данък върху добавената стойност съгласно разпоредбите, действащи към момента на незаконния внос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-310/98: Met-Trans и Sagpol, Съдебно решение от 23 март 2000 г.

Какви са изискванията за доказване на мястото, където действително е извършено нарушение или престъпление в хода на транспортна операция, извършена под покритието на ТИР карнет (първа алинея на член 454, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г., ОВ 1993 L 253, стр. 1)
Достатъчни ли са изявление на притежателя на карнета и свидетелските показания на шофьора, който е извършил транспорта за притежателя на карнета, или доказателството трябва да се състои от документи, които недвусмислено показват, че компетентните органи на другата държава членка са стигнали до заключението, че нарушението или престъплението е извършено на тяхна територия?
Третата и четвъртата алинея на член 454, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че предвиденият в този регламент механизъм за компенсация се прилага и в случаите, когато таксите и другите налози са събрани от държавата членка, в която е установено нарушението или престъплението, въпреки че е било надлежно доказано, че нарушението или престъплението е било извършено в друга държава членка?
Съвместимо ли е с първа алинея на член 454, параграф 3 и с член 455, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г., когато, при положение че пратка, допусната до външен транзитен режим под покритието на ТИР карнет, не е представена в местоназначението, митническите органи на държавата членка на изпращане определят преклузивен срок от три месеца, в който притежателят на карнета да представи достатъчно доказателства за действителното място, където е извършено нарушението или престъплението, с последица, че доказателства, представени по-късно, не засягат компетентността на държавата членка на изпращане да събере таксите?
Ако отговорът на предходния въпрос е отрицателен: В какъв срок притежателят на карнета може да докаже действителното място, където е извършено нарушението или престъплението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-387/98: Coreck Maritime, Заключение от 23 март 2000 г.

1) Трябва ли първото изречение на член 17 от Брюкселската конвенция (по-специално думите „са се споразумели“), тълкувано във връзка с практиката на Съда на Европейските общности, според която „целта на член 17 е да се гарантира, че [съгласието на] страните ... по такава клауза, която дерогира от обичайните правила за компетентност, установени в членове 2, 5 и 6 от Конвенцията, ... е ясно и точно установено“, да се тълкува в смисъл, че: а) за да бъде валидна между страните клауза за предоставяне на компетентност на определен съд, както е предвидено в този член, е необходимо във всеки случай тази клауза да бъде формулирана по такъв начин, че само от нейния текст да е напълно ясно или поне лесно установимо (дори) за лица, различни от страните — и по-специално за съответния съд — кой съд е компетентен да решава спорове, възникващи от правоотношението, в рамките на което е уговорена тази клауза; или б) че — по принцип или сега, в резултат на или във връзка с постепенното облекчаване на правилата на член 17 от Брюкселската конвенция, заедно с практиката на Съда на Европейските общности относно обстоятелствата, при които такава клауза се счита за валидно сключена — за да бъде такава клауза валидна, е достатъчно самите страни ясно да знаят, въз основа (между другото) на (други) обстоятелства по случая, кой съд е компетентен да решава такива спорове?
2) Прилага ли се член 17 от Брюкселската конвенция и по отношение на валидността, спрямо трето лице — държател на коносамент, на клауза, която определя като компетентен съд за решаване на спорове „по този коносамент“ съдилищата на мястото, където превозвачът има „главно място на стопанска дейност“ и която е включена в коносамент, съдържащ също така клауза за „идентичност на превозвача“, издаден за целите на превоза на стоките, когато (а) изпращачът и един от възможните превозвачи не са установени в договаряща държава и (б) вторият възможен превозвач действително е установен в договаряща държава, но не е сигурно дали неговото „главно място на стопанска дейност“ се намира в тази държава или в държава, която не е страна по Конвенцията?
3) Ако отговорът на втория въпрос е положителен: а) Означава ли фактът, че клаузата за компетентност, съдържаща се в коносамента, трябва да се счита за валидна между превозвача и изпращача, че тя е обвързваща и за всяко трето лице — държател на коносамента, или това е така само по отношение на трето лице, което при придобиването на коносамента, съгласно приложимото национално право, встъпва в правата и задълженията на изпращача
б) При положение че клаузата за компетентност, съдържаща се в коносамента, трябва да се счита за валидна между превозвача и изпращача, зависи ли отговорът на въпроса дали тя е обвързваща и за трето лице — държател на коносамента, също така от съдържанието на коносамента и/или от конкретните обстоятелства по случая, като например конкретното знание на съответното трето лице или факта, че последното има дългогодишни търговски отношения с превозвача, и ако да, може ли третото лице да се счита за запознато с конкретните обстоятелства по случая, ако съдържанието на коносамента не му дава достатъчно яснота, че съответната клауза е валидна?
4) Ако отговорът на въпрос 3(а) е както току-що бе посочено, кое национално право урежда въпроса дали третото лице, при придобиването на коносамента, е встъпило в правата и задълженията на изпращача, и какво е положението, ако съответното национално право досега не е предвидило, нито в законодателството, нито в съдебната практика, отговор на въпроса дали третото лице, при придобиването на коносамента, встъпва в правата и задълженията на изпращача?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-456/98: Centrosteel, Заключение от 22 март 2000 г.

Какво е тълкуването на членове 52, 53, 54, 55, 56, 57 и 58 от Договора за ЕО [сега членове 43—48 ЕО]; по-специално, представляват ли членове 2 и 9 от италианския Закон № 204 от 1985 г., съгласно които вписването в регистър е задължително за всяко лице, действащо като агент, а договорът за търговско представителство, сключен от лице, което не е вписано в този регистър, е нищожен, ограничение на свободата на установяване?
Изключва ли разпоредбите на Договора относно свободата на установяване, съдържащи се в членове 52—58 [сега членове 43—48 ЕО], национално законодателство, което прави действителността на договор за търговско представителство зависима от вписването на търговския агент в съответния регистър?
Изключват ли разпоредбите относно свободата на предоставяне на услуги, съдържащи се в членове 59—66 [сега членове 49—55 ЕО], национално законодателство, което прави действителността на договор за търговско представителство зависима от изискването за вписване на търговския агент в съответния регистър?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-193/99: Hume, Заключение от 21 март 2000 г.

1) Когато, съгласно член 8, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 3820/85, водач, който има право да го направи, избере да отложи своя седмичен период на почивка до седмицата, следваща тази, в която е дължим, длъжен ли е водачът да вземе два седмични периода на почивка последователно и без прекъсване между тях през тази следваща седмица
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, длъжен ли е такъв водач въпреки това да вземе два седмични периода на почивка през следващата седмица или му е разрешено да отложи, на свой ред, седмичния период на почивка за тази втора седмица за следващата след нея седмица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-456/98: Centrosteel, Заключение от 16 март 2000 г.

1) Желае се тълкуване на членове 52, 53, 54, 55, 56, 57 и 58 от Договора за ЕО (сега членове 43-48 ЕО), като по-конкретно се иска да се изясни дали членове 2 и 9 от италианския закон № 204 от 1985 г., съгласно които лицата, упражняващи дейност като търговски агенти, трябва да бъдат вписани в регистър, а агентските договори, сключени с лица, които не са вписани в регистъра, са нищожни, представляват ограничения на свободата на установяване?
2) Противоречат ли разпоредбите на Договора относно свободата на установяване, т.е. членове 52-58 (сега членове 43-48 ЕО), на национални разпоредби, съгласно които действителността на агентски договор е обусловена от вписването на търговския агент в регистър на търговските агенти?
3) Противоречат ли разпоредбите на Договора относно свободното предоставяне на услуги, т.е. членове 59-66 (сега членове 49-55 ЕО), на национални разпоредби, съгласно които действителността на агентски договор е обусловена от вписването на търговския агент в регистър на търговските агенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-190/99: Комисия/Ирландия, Заключение от 14 март 2000 г.

Неизпълнение на задълженията по член 4, параграф 1, първа алинея от Директива 96/43/ЕО, поради неизвършване в установения срок на транспониране на необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби.
Неизпълнение на задълженията по член 4, параграф 1, втора алинея от Директива 96/43/ЕО, поради неизвършване на необходимите мерки в допълнителния срок, предоставен до 1 юли 1999 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-168/99: Комисия/Испания, Заключение от 14 март 2000 г.

Неизпълнение на задълженията по член 4, параграф 1, първа алинея от Директива 96/43/ЕО, изразяващо се в това, че Кралство Испания не е приело и не е въвело в сила, нито е съобщило всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби за изпълнение на посочените в тази разпоредба изисквания.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-15/99: Sommer, Заключение от 14 март 2000 г.

1) Включва ли транзакционната стойност по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28 май 1980 година относно определянето на стойността на стоките за митнически цели (ОВ 1980 L 134, стр. 1), изменен с Регламент (ЕИО) № 3193/80 на Съвета от 8 декември 1980 година (ОВ 1980 L 333, стр. 1), на пратки мед, внесени от 1989 до 1991 година от СССР, „разходите“ (Spesen) или „разходите по приключване на сделката“ (Abwicklungskosten), които германският вносител фактурира на купувача въз основа на отделни договорни споразумения, ако вносителят е длъжен да вземе проби след вноса, за да установи качеството на меда съгласно приложимите германски разпоредби и да предостави химическите резултати от тези анализи?
2) Ако на първия въпрос се отговори утвърдително:
Явява ли се нищожно Решение C(95) 2325 на Комисията от 28 септември 1995 година?
3) Ако на втория въпрос се отговори утвърдително:
Следва ли органите да се въздържат от последващо събиране на мита съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1697/79, ако при предходна проверка на място на вносите не са изразили възражения относно изключването на фиксираните разходи от митническата стойност при подобни сделки и не е ясно, че търговецът е могъл да се усъмни в правилността на резултата от проверката?
4) Ако на третия въпрос се отговори отрицателно:
Представляват ли описаните в третия въпрос обстоятелства особена ситуация по смисъла на член 13 от Регламент № 1430/79, която да оправдава опрощаване на митата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1383940414257 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form