всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Ilesic

Съдия докладчик – Ilešič

Дело C-617/15: Hummel Holding, Съдебно решение от 18 май 2017 г.

При какви обстоятелства юридически самостоятелно и установено в държава — членка на Европейския съюз, непряко дъщерно дружество на предприятие, което няма седалище в Съюза, следва да се счита за „предприятие“ по смисъла на член 97, параграф 1 от Регламент № 207/2009?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-231/16: Merck, Заключение от 3 май 2017 г.

1) Следва ли понятието „на едно и също основание“ в член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че поддържането и използването на достъпни по идентичен начин в целия свят и следователно в рамките на Съюза уебсайтове с едно и също име на домейн, поради която причина между същите страни са предявени искове за нарушение пред юрисдикциите на различни държави членки, сезирани, едната въз основа на марка на Европейския съюз, а другата — въз основа на национална марка, отговаря на този елемент от фактическия състав?
2) Следва ли понятието „на едно и също основание“ в член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че поддържането и използването на съдържание в интернет под имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, достъпно в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ по идентичен начин в целия свят, и следователно и в Съюза, чрез едно и също потребителско име, поради която причина между същите страни са предявени искове за нарушение пред юрисдикциите на различни държави членки, сезирани, едната въз основа на марка на Европейския съюз, а другата — въз основа на национална марка, отговаря на този елемент от фактическия състав?
3) Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че доколкото е налице двойна идентичност, „юрисдикцията [на държава членка], сезирана втора“ — с „иск за нарушение“ поради нарушаването на право върху марка на Европейския съюз чрез поддържането на достъпни по идентичен начин в целия свят и следователно в рамките на Съюза уебсайтове с едно и също име на домейн, пред която юрисдикция в съответствие с член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 се претендира наличието на нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка — трябва да се откаже от компетентност съгласно член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 само за територията на тази друга държава членка, в която юрисдикция е сезирана „първа“ за нарушение на право върху национална марка — която е идентична и валидна за идентични стоки като марката на Европейския съюз, на която се прави позоваване пред „юрисдикцията, сезирана втора“ — чрез поддържането и използването на достъпни по идентичен начин в целия свят и следователно в рамките на Съюза уебсайтове с едно и също име на домейн, или доколкото е налице двойна идентичност, в този случай „юрисдикцията, сезирана втора“, трябва да се откаже от компетентност по отношение на всички предявени пред нея искания съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка, и по този начин да се откаже от компетентност и за предявените искания относно цялата територия на Съюза?
4) Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че доколкото е налице двойна идентичност, „юрисдикцията [на държава членка], сезирана втора“ — с „иск за нарушение“ поради нарушаването на право върху марка на Европейския съюз чрез поддържането и използването на съдържание в интернет под имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, достъпно в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ по идентичен начин чрез едно и също потребителско име в целия свят и следователно и в рамките на Съюза, пред която юрисдикция в съответствие с член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] се претендира наличието на нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка — трябва да се откаже от компетентност съгласно член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] само за територията на тази друга държава членка, в която юрисдикция е сезирана „първа“ за нарушение на право върху национална марка — която е идентична и валидна за идентични стоки като марката на Европейския съюз, на която е направено позоваване пред „юрисдикцията, сезирана втора“ — чрез поддържането и използването на съдържание в интернет под имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, достъпно в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ по идентичен начин чрез едно и също потребителско име в целия свят и следователно и в рамките на Съюза, или доколкото е налице двойна идентичност, в този случай „юрисдикцията, сезирана втора“, трябва да се откаже от компетентност по отношение на всички предявени пред нея искания съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка, и по този начин да се откаже от компетентност и за предявените искания относно цялата територия на Съюза?
5) Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че оттеглянето на иск за нарушение на марка на Европейския съюз — чрез поддържането и използването на достъпни по идентичен начин в целия свят и следователно в рамките на Европейския съюз уебсайтове с едно и също име на домейн, предявен пред „юрисдикцията [на държава членка], сезирана втора“, пред която съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 първо се твърдят нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка, което оттегляне се отнася до територията на тази друга държава членка, в която юрисдикция е била сезирана „първа“ за нарушение на право върху национална марка — която е идентична и валидна за идентични стоки като марката на Европейския съюз, на която се прави позоваване пред „юрисдикцията, сезирана втора“ — чрез поддържането и използването на достъпни по идентичен начин в целия свят и следователно в рамките на Съюза уебсайтове с едно и също име на домейн — е пречка за отказ от компетентност на „юрисдикцията, сезирана втора“ по член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, доколкото е налице двойна идентичност?
6) Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че оттеглянето на иск за нарушение на марка на Европейския съюз — чрез поддържането и използването на съдържание в интернет под имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, достъпно в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ по идентичен начин чрез едно и също потребителско име в целия свят и следователно и в рамките на Съюза — предявен пред „юрисдикция [на държава членка], сезирана втора“, пред която съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 първо се твърдят нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка, което оттегляне се отнася до територията на тази друга държава членка, в която юрисдикция е била сезирана „първа“ за нарушение на национална марка, която е идентична и валидна за идентични стоки както марката на Европейския съюз, на която се прави позоваване пред „юрисдикцията, сезирана втора“ — чрез поддържането и използването на съдържание в интернет под имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, достъпно в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ по идентичен начин чрез едно и също потребителско име в целия свят и следователно и в рамките на Съюза, е пречка за отказ от компетентност на „юрисдикцията, сезирана втора“ по член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, доколкото е налице двойна идентичност?
7) Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че при наличие на идентичност на марките от формулировката „когато въпросните марки са идентични и валидни за идентични стоки или услуги“ следва, че „юрисдикцията, сезирана втора“ не е компетентна само доколкото марката на Европейския съюз и съответната национална марка са регистрирани за едни и същи стоки и/или услуги или „юрисдикцията, сезирана втора“ изцяло не е компетентна дори ако марката на Европейския съюз, на която се прави позоваване пред този съд, се отнася и за други — незащитени от другата, национална марка — стоки и/или услуги, при които може да има идентичност или сходство на оспорваните действия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-527/15: Stichting Brein, Съдебно решение от 26 април 2017 г.

Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че е налице „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, когато дадено лице продава продукт (медиен плейър), на който е инсталирало допълнителни модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения като филми, сериали и предавания на живо без съгласието на притежателите на правата?
От значение ли е за този въпрос:
— дали до този момент закриляните с авторско право произведения изобщо не са били публикувани в интернет със съгласието на притежателите на правата или са били публикувани така само въз основа на абонамент,
— дали допълнителните модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения без съгласието на притежателите на правата, са свободно достъпни и освен това могат да бъдат инсталирани на медийния плейър от самите потребители, и
— дали уебсайтовете — а заедно с тях и закриляните с авторско право произведения, предоставяни на разположение без съгласието на притежателите на правата — са публично достъпни и без медийния плейър?
Следва ли член 5 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че не е налице „законно използване“ по смисъла на параграф 1, буква б) от тази разпоредба, когато крайният потребител изготвя временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата?
При отрицателен отговор на третия въпрос, изготвянето от крайния потребител на временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата, отговаря ли в този случай на критериите на „тристепенната проверка“ по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-93/16: Ornua, Заключение от 29 март 2017 г.

1) Може ли член 9, параграф 1, буква б) от [Регламент № 207/2009], доколкото изисква наличието на вероятност от объркване, за да може притежателят на марка [на Европейския съюз] да забрани на трето лице използването на знак в търговията без негово съгласие, в предвидените в този член случаи да се тълкува в смисъл, че позволява да се изключи вероятността от объркване, когато години наред поради толерантността на притежателя по-ранната марка [на Европейския съюз] е съществувала съвместно и мирно в две държави — членки на Съюза, със сходни национални марки, като липсата на вероятност от объркване в тези две държави се отнесе към други държави членки или към целия Съюз с оглед на единното третиране, наложено на марката [на Европейския съюз]
2) Възможно ли е в посочената в предходната точка хипотеза да се вземат предвид географските, демографските, икономическите или други характеристики на държавите членки, в които е било налице съвместното съществуване, за да се направи преценка на вероятността от объркване по такъв начин, че липсата на такова объркване в тези държави членки да може да се отнесе към друга държава членка или към целия Съюз
3) Трябва ли в хипотезата на член 9, параграф 1, буква в) от [Регламент № 207/2009] тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че когато в продължение на определен брой години по-ранната марка е съществувала съвместно с оспорвания знак в две държави — членки на Съюза, без възражение на притежателя на по-ранната марка, тази толерантност на притежателя за използването на по-късния знак по-конкретно в тези две държави може да се отнесе към останалата част от територията на Съюза с цел да се определи дали трето лице използва по-късния знак на правилно основание поради единното третиране, наложено за марката [на Европейския съюз]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-47/17: X, Определение от 15 март 2017 г.

Условията за прилагане на ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник при жалба срещу забавено произнасяне по молба за убежище.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-398/15: Manni, Съдебно решение от 9 март 2017 г.

Следва ли принципът за съхраняване на личните данни във форма, която да позволява идентифицирането на съответните физически лица за срок, не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни са събрани или обработени допълнително — предвиден в член 6, параграф 1, буква д) от Директива 95/46, транспонирана със Законодателен декрет № 196 от 30 юни 2003 г. — да има превес и следователно допуска ли той системата за оповестяване на информация, въведена с дружествения регистър, предвиден в Директива 68/151, както и в националното право, в член 2188 от Гражданския кодекс и член 8 от Закон № 580 от 29 декември 1993 г., която изисква всяко лице да може да се запознае, без ограничения във времето, с вписаните в регистъра данни относно физическите лица?
Позволява ли следователно член 3 от Директива 68/151, в отклонение от неограничения във времето срок и от неопределените получатели на данните, публикувани в дружествения регистър, самите данни повече да не се „оповестяват“, без ограничения в тези две насоки, а да бъдат на разположение само за ограничен срок или само за определени получатели въз основа на преценка във всеки отделен случай, извършвана от администратора на данните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-24/16: Nintendo, Заключение от 1 март 2017 г.

1) Може ли в рамките на производство за уреждане на права по промишлен дизайн на Общността съдът на дадена държава членка, чиято компетентност по отношение на установен в друга държава членка ответник се основава единствено на член 79, параграф 1 от Регламент № 6/2002 във връзка с член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001, на основание, че същият е снабдявал установен в тази държава членка ответник с потенциално нарушаващи защитени права стоки, да постанови спрямо първия ответник мерки, които са с действие на територията на Съюза и надхвърлят отношенията по доставки, от които произтича компетентността на този съд?
2) Следва ли Регламент № 6/2002, по-специално член 20, параграф 1, буква в), да се тълкува в смисъл, че трето лице може да репродуцира за търговски цели промишлен дизайн на Общността, когато иска да разпространява допълнителни артикули към съответстващи на промишления дизайн на Общността стоки на притежателя
Ако отговорът е утвърдителен, какви са приложимите критерии за това?
3) Как се определя държавата, „в която е извършено нарушението“, по смисъла на разпоредбата на член 8, параграф 2 от Регламент „Рим II“ в хипотезите, в които нарушителят:
а) предлага стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността, чрез интернет страница и тази интернет страница е насочена включително към държави членки, различни от държавата членка, в която нарушителят е установен;
б) транспортира стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността, в държава членка, различна от тази, в която е установен?
Следва ли член 15, букви а) и ж) от посочения регламент да се тълкуват в смисъл, че така определеното приложимо право се прилага и спрямо действия на други участващи лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-610/15: Stichting Brein, Заключение от 8 февруари 2017 г.

1) Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от оператора на уебсайт, ако на този уебсайт няма защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се на компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите, и посредством която потребителите могат да намират, качват и свалят защитените произведения?
2) При отрицателен отговор на въпрос 1:
– дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-591/15: The Gibraltar Betting and Gaming Association Limited и The Queen, Заключение от 19 януари 2017 г.

„(1) За целите на член 56 ДФЕС и в контекста на конституционните отношения между Гибралтар и Обединеното кралство:
(1) Следва ли Гибралтар и Обединеното кралство да се разглеждат като част от една държава членка по смисъла на правото на ЕС, поради което член 56 ДФЕС не се прилага, освен доколкото може да се прилага по отношение на вътрешна мярка
Или,
(2) Предвид член 355, параграф 3 ДФЕС има ли Гибралтар конституционноправен статут на отделна територия от Обединеното кралство в рамките на ЕС, така че предоставянето на услуги между Гибралтар и Обединеното кралство да се счита за търговия в рамките на Съюза по смисъла на член 56 ДФЕС
Или,
(3) Гибралтар следва да се счита за трета страна или територия, поради което правото на Съюза се прилага спрямо търговията между тях единствено в случаите, когато правото на Съюза се прилага между държава членка и държава, която не е членка на Европейския съюз
Или,
(4) Конституционните отношения между Гибралтар и Обединеното кралство следва да се разглеждат по друг начин за целите на член 56 ДФЕС?
(2) Представляват ли ограничение на правото на свободно движение на услуги по смисъла на член 56 ДФЕС национални мерки за данъчно облагане като предвидените в новия данъчен режим?
(3) При утвърдителен отговор, представляват ли целите, които според запитващата юрисдикция се преследват с национални мерки (като например новият данъчен режим), законни цели, които могат да обосноват ограничаване на правото на свободно движение на услуги по член 56 ДФЕС?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1293031323387 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form