всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Hirsch

Съдия докладчик – Hirsch

Дело C-342/96: Испания/Комисия, Съдебно решение от 29 април 1999 г.

Попада ли спорната мярка в обхвата на социалната политика на държавите членки по член 118 от Договора за ЕО, така че Комисията няма компетентност да я разглежда като държавна помощ?
Могат ли споразуменията за разсрочено изплащане на дългове към публични органи при лихвен процент по-нисък от пазарния да бъдат квалифицирани като държавна помощ по смисъла на член 92, параграф 1 от Договора за ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-224/97: Ciola, Съдебно решение от 29 април 1999 г.

1. Следва ли разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да забрани на оператор на пристанище за лодки, под страх от наказателно преследване, да отдава под наем повече от определена квота места за лодки на собственици, които са жители на друга държава членка?
2. Дава ли правото на доставчика на услугите, посочени в първия въпрос по-горе, който е жител на Австрия, правото да твърди, че забраната, наложена в условията, посочени в първия въпрос, чрез конкретен индивидуален административен акт (Bescheid), приет през 1990 г., не следва да се прилага при решения на австрийските съдилища и административни органи, приети след 1 януари 1995 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-48/97: Kuwait Petroleum, Съдебно решение от 27 април 1999 г.

Следва ли изразът „отстъпки от цената и намаления, предоставени на клиента и отчетени към момента на доставката“ по смисъла на член 11A, параграф 3, буква б) от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че обхваща цялата стойност на стоките, предоставени при обратно изкупуване?
Трябва ли предоставянето на стоки при обратно изкупуване да се третира като „доставка срещу възнаграждение“ по смисъла на член 5, параграф 6 от тази директива?
Ако стоките при обратно изкупуване се предоставят по друг начин, а не срещу възнаграждение или „безвъзмездно“, следва ли член 5, параграф 6 да се тълкува в смисъл, че предоставянето на тези стоки трябва да се третира като доставка срещу възнаграждение, въпреки че това предоставяне е за целите на стопанската дейност?
Изисква ли някой от горепосочените въпроси различен отговор:
а) когато всички ваучери, използвани за получаване на дадена стока при обратно изкупуване, са получени при покупка на премиум стоки от организатора на схемата;
б) когато тези ваучери са получени при покупка на премиум стоки от търговец, участващ в схемата; или
в) когато ваучерите са получени частично при покупка на премиум стоки от организатора и частично при покупка от един или повече участващи търговци?
Ако отговорът на въпрос 3 е „не“, има ли право Обединеното кралство съгласно член 27 от Шестата директива и на основание дерогацията, предоставена му през 1977 г., да наложи облагане с изходящ данък на организатора, което се изчислява въз основа на стойността на стоките при обратно изкупуване в допълнение към изходящия данък, включен в пълната продажна цена на премиум стоките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-289/97: Eridania, Заключение от 22 април 1999 г.

1) Дали Регламент (ЕО) № 1580/96 на Съвета от 30 юли 1996 година, с който за пазарната година 1996/97 се определят производните интервенционни цени за бяла захар, интервенционната цена за сурова захар, минималните цени за цвекло тип А и Б и размерът на компенсацията за разходите по съхранение, е валиден, като се има предвид датата на приемането му, мотивите за класифицирането на Италия като дефицитна зона и значението на тази класификация
2) Ако Съдът на Европейските общности приеме, че тези съмнения са неоснователни, дали самият принцип на диференциация между дефицитните и недефицитните зони, т.нар. „регионализация“, залегнал в основния регламент, е валиден?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-12/98: Amengual Far, Заключение от 18 март 1999 г.

Дали испанското законодателство, като подчинява на данък върху добавената стойност (ДДС), като общо правило, отдаването под наем или лизинг на недвижими имоти, в които се осъществява икономическа дейност, е правилно транспонирало Шестата директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота – Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-209/97: Комисия/Съвет, Заключение от 11 март 1999 г.

Неправилен избор на правно основание за приемането на Регламент (ЕО) № 515/97, като вместо член 235 от Договора за ЕО (сега член 308 ЕО) е следвало да бъде използван член 100а от Договора за ЕО (сега член 95 ЕО), поради което е допуснато нарушение на съществени процедурни изисквания.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-315/97: Echauz Brigaldi и др./Комисия, Определение от 3 март 1999 г.

Може ли принципът на равно третиране да бъде основание за изискване на специален отпуск от институциите на Общността, когато такъв отпуск не е предвиден в член 57 от Правилника за длъжностните лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-231/97: Van Rooij, Заключение от 25 февруари 1999 г.

1. Следва ли понятието „изпускане“ по член 1, параграф 2, буква д) от Директива 76/464/ЕИО на Съвета от 4 май 1976 г. относно замърсяването, причинено от определени опасни вещества, изпускани във водната среда на Общността, да се тълкува като обхващащо утаяването на замърсена пара върху повърхностни води
Има ли значение в това отношение разстоянието, от което парата се утаява върху повърхностните води?
2. Обхваща ли понятието „изпускане“ пара, която първо се утаява върху земя и покриви и след това достига повърхностните води чрез дъждовна канализация, независимо дали тя принадлежи на съответното предприятие или на жилищни или други сгради
Има ли значение за отговора на този въпрос дали замърсената пара достига повърхностните води чрез дъждовната канализация на съответното предприятие или чрез тази на трето лице?
3. Ако на въпроси 1 и/или 2 се отговори отрицателно, допустимо ли е националното законодателство да придаде на понятието „изпускане“ различно, по-широко значение от това в директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-349/96: CPP, Съдебно решение от 25 февруари 1999 г.

Какъв е подходящият критерий за определяне, за целите на данъка върху добавената стойност, дали сделка, която включва няколко елемента, следва да се разглежда като едно единствено предоставяне на услуга или като две или повече независими предоставяния, които трябва да се оценяват поотделно?
Дали предоставянето от предприятие на услуга или услуги от вида, предоставяни от Card Protection Plan Ltd (CPP) чрез управлявания от тях план за защита на карти, представлява за целите на ДДС едно единствено предоставяне на услуга или две или повече независими предоставяния
Има ли някакви особености в настоящия случай, като например плащането на една обща цена от клиента или участието на Continental Assurance Company of London plc наред с CPP, които влияят на отговора на този въпрос?
Дали такива предоставяния или някое от тях представляват или включват „застрахователни ... сделки, включително свързани услуги, извършвани от застрахователни ... агенти“ по смисъла на член 13Б, буква а) от Шестата Директива за ДДС
По-специално, за целите на отговора на този въпрос:
а) включва ли „застраховане“ по смисъла на член 13Б, буква а) от Шестата Директива за ДДС класовете дейност, по-специално дейността „асистанс“, изброени в приложението към Директива 73/239/ЕИО (Първа директива на Съвета относно застраховането, различно от животозастраховането), изменена с Директива 84/641/ЕИО?
б) включват ли „свързаните услуги на ... застрахователни агенти“ по член 13Б, буква а) от Шестата Директива за ДДС дейностите, посочени в член 2 от Директива 77/92/ЕИО?
Съвместимо ли е с член 13Б, буква а) от Шестата Директива за ДДС държава членка да ограничи обхвата на освобождаването за „застрахователни ... сделки“ само до предоставяния, извършвани от лица, които имат разрешение да извършват застрахователна дейност съгласно правото на тази държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-232/97: Nederhoff, Заключение от 25 февруари 1999 г.

1. Следва ли понятието „изпускане“ по член 1, параграф 2, буква д) от Директива 76/464/ЕИО на Съвета от 4 май 1976 година относно замърсяването, причинено от определени опасни вещества, изпускани във водната среда на Общността, да се тълкува като включващо понятието „значителни източници ... (включително множество и дифузни източници)“ по член 5 от Директива 86/280/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 година относно граничните стойности и целите за качество за изпускания на определени опасни вещества, включени в списък I от приложението към Директива 76/464/ЕИО
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли изразът „значителни източници ... (включително множество и дифузни източници)“ по член 5 от Директива 86/280/ЕИО да се тълкува като включващ изпускането на креозот от дървен материал, поставен във водна среда
3. Ако отговорът на първия въпрос е положителен или отговорите на първи и втори въпрос са отрицателни, следва ли понятието „изпускане“ по член 1, параграф 2, буква д) от Директива 76/464/ЕИО да се тълкува като включващо: (a) въвеждането във водна среда на дървен материал, импрегниран с креозот, дори когато предварително е установено, че креозотът ще се изпусне във водната среда; или (b) изпускането на креозот от дървен материал, поставен във водна среда
4. Ако на въпроси 3(a) и/или 3(b) се отговори отрицателно, допустимо ли е, с оглед по-специално на член 5, параграф 2 и член 10 от Директива 76/464/ЕИО, националното законодателство или компетентният орган да придаде друго, по-широко значение на понятието „изпускане“ от това в директивата
5. (a) Ако на въпроси 3(a) и/или 3(b) или на въпрос 4 се отговори положително, позволява ли член 3 от Директива 76/464/ЕИО, самостоятелно или във връзка с член 10 от тази директива, при разглеждането на заявления за разрешение да се налагат изисквания, които не са предвидени в директивата, като например задължението да се проучи възможността за избор на по-малко вредни за околната среда алтернативи
(b) Ако да, могат ли тези допълнителни изисквания да доведат до ситуация, при която издаването на разрешение е невъзможно или възможно само в изключителни случаи
6. Ако на въпроси 3(a) и/или 3(b) или на въпрос 4 се отговори положително, изключват ли ограничителните условия, съдържащи се в категория 32 на приложение I към Директива 76/769/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 година относно сближаването на законодателствата, регламентите и административните разпоредби на държавите членки относно ограниченията за пускане на пазара и употребата на определени опасни вещества и препарати, възможността компетентният орган на държава членка, при разглеждане на заявления за разрешение относно въвеждането във водна среда от професионални ползватели на дървен материал, обработен с креозот, да прилага критерии за оценка, които правят тази употреба невъзможна или възможна само в изключителни случаи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13456716 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form