Fenger
Съдия докладчик – Fenger
Дело C-849/25: Swissgrid/ACER, Определение от 6 май 2026 г.
Допустимо ли е обжалване пред Съда на Европейския съюз от страна, чиито искания са били изцяло уважени от Общия съд?
Може ли жалба да бъде основана само на несъгласие с мотивите на решението, при положение че диспозитивът съвпада с исканията на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-30/25: ЕИСК и др., Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Следва ли до съответната европейска институция да се подаде ново искане за снемане на имунитета, когато след първото снемане на имунитета и в хода на разследването, но преди началото на съдебното производство, заинтересованото лице е назначено за нов мандат, който да бъде упражняван в рамките на същата европейска институция през нейния нов мандат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/24: Bissilli, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Трябва ли член 24 във връзка с член 3 от Директива 2014/41 да се тълкува в смисъл, че допуска издаването на европейска заповед за разследване (ЕЗР) за разпит на задържано в изпълняващата държава членка обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебното заседание, с цел събиране на доказателства чрез неговия разпит и с допълнителна цел да се осигури участието му в съдебния процес?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли разпоредбата на член 10 от Директива 2014/41, която позволява на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР, когато процесуално-следственото действие не е разрешено в сходен национален случай, да се тълкува в смисъл, че разрешава на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебния процес, в светлината на член 24 от Директива 2014/41, който урежда конкретните условия за разпит чрез видеоконференция, без да включва въпросното основание за отказ?
Трябва ли член 11, параграф 1, буква е) от Директива 2014/41 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че изпълнението на ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция в съдебно заседание не може да бъде отказано, когато процесуалните гаранции, приложими към тази видеоконференция съгласно правото на издаващата държава, са достатъчни в конкретния случай, за да гарантират, че обвиняемото лице може ефективно да упражни правото си на защита и основното право на справедлив процес по смисъла на член 47 от Хартата?
Може ли понятието „основни принципи на правото на изпълняващата държава“, което може да представлява специално основание за отказ съгласно член 24, параграф 2, буква б) от Директива 2014/41, да представлява ограничение за изпълнението на искане за разпит на обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебен процес, въз основа на общи национални насоки, задължителни за всички изпълняващи органи, без да се преценяват особеностите на конкретния случай и предписанията на националното право на издаващата държава, гарантиращи правото на защита на обвиняемото лице и приложими в конкретния случай, или напротив, не е ли правилно отказът за изпълнение да представлява изключение, което да се тълкува стриктно във връзка с конкретни процесуални аспекти, предвидени в националното право на издаващата държава, или с конкретни релевантни за случая обстоятелства?
Позволява ли член 22, параграф 1 във връзка с член 3 от Директива 2014/41 издаването на ЕЗР за временно предаване на задържано в чужбина обвиняемо лице, за да бъде разпитано в съдебно заседание, ако този разпит има значение за разследването съгласно националното право на издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-366/24: Amazon EU (Tarifs minimaux de livraison de livres), Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 4 от Директива [2006/123] да се тълкуват в смисъл, че изключват от приложното ѝ поле национална мярка, която урежда упражняването на територията на държавата членка на дейност по предоставяне на услуга с цел защита или насърчаване на културното разнообразие, или, във връзка с разпоредбите на член 16, параграф 1, буква б) от [същата] директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че опазването или насърчаването на културното разнообразие може да обоснове дерогация от забраната на установените в друга държава членка доставчици да се налага изискване, въведено с такава национална правна уредба?
Изключва ли преценката за съвместимостта на такава национална правна уредба с преследваните с Директива [2006/123] цели, същата преценка с оглед на първичното право на Европейския съюз […]?
В случай че следва да се прецени съвместимостта на национална мярка, приета с цел защита или насърчаване на културното разнообразие, със свободите, гарантирани с членове 34 и 56 ДФЕС, трябва ли национална мярка, с която се определя минимална такса за доставката на стока по домовете, да се разглежда като отнасяща се до условие за продажба на тази стока и следователно да бъде преценена с оглед единствено на свободното движение на стоки, или тази правна уредба следва да се прецени единствено с оглед на свободното предоставяне на услуги, по-специално, предвид засягането на дейността за онлайн продажба на тази стока или различния характер на престацията за доставка в сравнение с престацията за продажба на стоката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-602/22: ABLV Bank/ЕСП, Съдебно решение от 11 декември 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 11 декември 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Икономическа и парична политика — Банков съюз — Регламент (ЕС) № 806/2014 — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници — Член 7 — Разпределение на задачите в рамките на Единния механизъм за преструктуриране — Член 18 — Процедура за преструктуриране — Условия — Решение на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) да не приеме схема за преструктуриране — Компетентност на ЕСП“ По дело C‑602/22 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 16 септември 2022 г., ABLV Bank AS, в ликвидация, установена в Рига (Латвия), представлявана от O. Behrends, Rechtsanwalt, жалбоподател, като другите страни в производството са: Единен съвет за преструктуриране (ЕСП), представляван първоначално от H. Ehlers, L. Forestier, J. Rius Riu и K.-Ph. Wojcik, подпомагани от D. Arts, advocaat, както и от N. De Backer и F. Miotto, avocates, впоследствие от H. Ehlers, L. Forestier и J. Rius Riu, подпомагани от D. Arts, advocaat, както и от N. De Backer и F. Miotto, avocates, ответник в първоинстанционното производство, Европейска централна банка (ЕЦБ), представлявана от A. Лефтеров, G. Marafioti и R. Ugena Torrejón, встъпила страна в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (голям състав), състоящ се от: K. Lenaerts, председател, T. von Danwitz, заместник-председател, C. Lycourgos, I. Jarukaitis, M. L. Arastey Sahún, I. Ziemele, O. Spineanu Matei, M. Condinanzi и F. Schalin, председатели на състави, N. Piçarra, A. Kumin, D. Gratsias, Z. Csehi, B. Smulders и ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-473/24: Speyer & Grund, Съдебно решение от 11 декември 2025 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, буква а), [първо тире] от [Регламента за биоцидите] да се тълкува в смисъл, че предназначението, което се изисква, за да има даден продукт свойството биоцид, трябва да представлява единствената или преобладаващата цел, или е достатъчно даден продукт, макар и на второ място, да е предназначен да се използва и като биоцид?
Трябва ли член 2, параграф 1, второ изречение от [Регламента за биоцидите] във връзка с приложение V към него да се тълкува в смисъл, че биоцид, който е предназначен (също) за почистване на храни, попада в приложното поле на същия регламент като продукт от продуктов тип 4 („Област на употреба, свързана с храни и фуражи“) в главна група 1 („Дезинфектанти“)?
Трябва ли член 2, параграф 2, първа алинея, буква д) и втора алинея от [Регламента за биоцидите] да се тълкува в смисъл, че биоцид, който е предназначен (също) за почистване/дезинфекция на храни, попада в приложното поле само на Регламент [№ 852/2004], и по-специално, че този биоцид не е включен в приложното поле на [Регламента за биоцидите] с оглед на насрещното изключване по член 2, параграф 2, втора алинея от него?
Трябва ли изключването от приложното поле на храни съгласно член 1, параграф 5, буква д) от [Регламента за КЕО] да се тълкува в смисъл, че този регламент следва да се прилага спрямо продукт, който е предназначен да се използва както като храна по смисъла на член 2 от Регламент [№ 178/2002], така и като биоцид по смисъла на член 2, параграф 1 и член 3, параграф 1, буква а), първо изречение от [Регламента за биоцидите], независимо от това изключване от приложното поле, евентуално при условие че предназначението като биоцид преобладава?
Трябва ли изключването от приложното поле на храни съгласно член 2, параграф 6, буква г) във връзка с дял IV от [Регламента REACH] да се тълкува в смисъл, че прилагането на дял IV спрямо продукт като описания в четвъртия преюдициален въпрос не е изключено, независимо от това изключване от приложното поле, евентуално при условие че предназначението като биоцид преобладава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-543/24: Комисия/Белгия (Retard de paiement dans les transactions commerciales), Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.
ARRÊT DE LA COUR (huitième chambre) 5 juin 2025 (*) « Manquement d’État – Directive 2011/7/UE – Lutte contre le retard de paiement dans les transactions commerciales – Article 4, paragraphe 3, sous a) – Transactions commerciales entre entreprises et pouvoirs publics – Obligation, pour les États membres, de veiller à ce que les pouvoirs publics respectent les délais de paiement prévus à cette disposition – Article 6, paragraphe 1 – Indemnisation pour les frais de recouvrement exposés par le créancier en cas de retard de paiement du débiteur – Paiement d’un montant forfaitaire » Dans l’affaire C‑543/24, ayant pour objet un recours en manquement au titre de l’article 258 TFUE, introduit le 10 août 2024, Commission européenne, représentée par MM. G. Gattinara et G. Wils, en qualité d’agents, partie requérante, contre Royaume de Belgique, représenté par MM. S. Baeyens, P. Cottin et Mme C. Pochet, en qualité d’agents, partie défenderesse, LA COUR (huitième chambre), composée de M. S. Rodin, président de chambre, MM. N. Piçarra et N. Fenger (rapporteur), juges, avocat général : Mme T. Ćapeta, greffier : M. A. Calot Escobar, vu la procédure écrite, vu la décision prise, l’avocate générale entendue, de juger l’affaire sans conclusions, rend le présent Arrêt 1. Par sa requête, la Commission européenne demande à la Cour de constater que, en ne veillant pas, d’une part, à ce que le gouvernement fédéral, en 2021, la Région wallonne, en 2020 et sans interruption depuis le premier semestre de l’année 2022, la Région de Bruxelles-Capitale, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/24: Compañía de Distribución Integral Logista, Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.
Следва ли член 29, параграф 1 и член 112, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността, както и член 147 от Регламент № 2454/93 да се тълкуват в смисъл, че когато стоките са били предмет на първа продажба, въз основа на която са въведени на митническата територия на Съюза, за да бъдат поставени под режим на митническо складиране, и след това — на втора продажба, въз основа на която са били допуснати за свободно обращение в съответствие с опростената процедура, предвидена в член 76, параграф 1, буква в) от този кодекс, меродавният момент за определяне на митническата стойност на тези стоки е моментът на въвеждането им под този режим, а митническата стойност на посочените стоки може да се определи въз основа на договорната им стойност при първата продажба?
Следва ли член 97к, параграф 5, член 97н, параграф 2 и член 118, параграфи 1 и 3 от Регламент № 2454/93 да се тълкуват в смисъл, че за целите на прилагането на тарифни преференции за дадена стока митническите органи на държавата вносител не са длъжни да приемат доказателство за произход, което им е било представено след изтичането на срока му на валидност, дори ако същото доказателство за произход вече им е било представено, преди да изтече срокът му на валидност, за прилагането на тарифни преференции относно други стоки от същата квота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-500/24: Grupo Massimo Dutti, Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.
Трябва ли член 29 от Митническия кодекс на Общността и член 147 от Регламент № 2454/93 да се тълкуват в смисъл, че когато стоките са били предмет на две продажби, преди да бъдат въведени на митническата територия на Съюза, за да бъдат поставени там под режим на митническо складиране или допуснати в свободно обращение, не може да се счита, че първата продажба е сключена за износ на тези стоки с местоназначение в митническата територия на Съюза, когато към момента на първата продажба е установено единствено че предназначението на стоките е да бъдат въведени на тази територия, без все още да е определено мястото, на което в крайна сметка ще бъдат пуснати на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.