всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Cunha Rodrigues

Съдия докладчик – Cunha Rodrigues

Дело C-31/09: Bolbol, Заключение от 4 март 2010 г.

1) Трябва ли да се смята, че дадено лице се ползва от закрилата и помощта на организация на Организацията на обединените нации поради самия факт, че това лице има право на тази закрила или помощ, или е необходимо то да е получило действително закрилата или помощта?
2) Прекратяването на закрилата или помощта на организацията предполага ли пребиваване извън нейната зона на действие, прекратяване на дейностите на организацията, факта, че организацията не може вече да предоставя закрилата или помощта, или обективна пречка, поради която лицето, което има право на закрилата или помощта, не може да ги получи?
3) Възможността за възползване от режима на Директивата предполага ли признаване на статута на бежанец или на която и да е от двете форми на защита, включени в приложното поле на Директивата (статут на бежанец и статут на субсидиарна закрила) според избора на държавата членка, или евентуално не предполага автоматично никоя от тези форми, а единствено означава принадлежност към приложното поле на директивата спрямо лицата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-310/08: Ibrahim и Secretary of State for the Home Department, Съдебно решение от 23 февруари 2010 г.

При обстоятелства като тези в главното производство децата на гражданин на държава членка, който работи или е работил в приемащата държава членка, и родителят, който в действителност упражнява родителските права върху тях, могат ли да се позовават в последната държава на право на пребиваване единствено на основание член 12 от Регламент № 1612/68, без да е необходимо да отговарят на определените в Директива 2004/38 условия, или право на пребиваване може да им се признае само ако отговарят на посочените условия
В случай че правото на пребиваване произтича единствено от член 12 от Регламент № 1612/68, трябва ли децата и родителят, който в действителност упражнява родителските права върху тях, да притежават достатъчно средства и пълно здравно застрахователно покритие в приемащата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-14/09: Genc, Съдебно решение от 4 февруари 2010 г.

Работник по смисъла на член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 […] ли е турски гражданин, който принадлежи към легалния пазар на труда на държава членка и трайно полага труд с определена икономическа стойност в полза на друго лице и под негово ръководство, срещу което му се плаща възнаграждение, дори когато времевият обхват на дейността съставлява само 14% от работното време съгласно колективния трудов договор на наето на пълно работно време лице (в конкретния случай 5,5 часа от 39 работни часа на седмица) и когато единственият доход, който получава от тази дейност, покрива около 25% от необходимия според правото на държавата членка минимален доход за осигуряване на издръжката на живот (в конкретния случай приблизително 175 EUR от приблизително 715 EUR)?
Може ли турски гражданин да се позове на правото на свободно движение в качеството му на работник по смисъла на член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 дори когато е отпаднала целта, с която е влязъл в държавата членка (в конкретния случай събиране на съпрузи), когато никакъв друг заслужаващ закрила интерес не оправдава оставането му в държавата членка и когато възможността за продължаване на професионална дейност при минимална заетост в държавата членка не може да се смята за достатъчно основание за оставането там, тъй като по-специално липсват сериозни усилия за стабилно икономическо интегриране, без да се иска предоставянето на социални обезщетения за осигуряване на издръжката на живот?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-406/08: Uniplex (UK), Съдебно решение от 28 януари 2010 г.

1) Изисква ли член 1 от Директива 89/665 срокът за подаване на жалба, целяща установяването на нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки или получаването на обезщетение за нарушаването на тези правила, да тече, считано от датата на нарушението на посочените правила или от датата, на която жалбоподателят е узнал или е могъл да узнае за това нарушение?
2) По какъв начин националната юрисдикция трябва да приложи i) евентуалното изискване жалбата да бъде подадена незабавно и ii) евентуалното право на преценка за удължаване на националния преклузивен срок за обжалване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-456/08: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 28 януари 2010 г.

Нарушено ли е задължението за уведомяване на отхвърлените оференти за решението за възлагане на обществена поръчка съгласно правото на Европейския съюз?
Създава ли националната правна уредба относно сроковете за обжалване на решенията на възложителя несигурност относно решението, което подлежи на обжалване, и относно началния момент и продължителността на срока за обжалване, в противоречие с принципа на правна сигурност и изискването за ефективност по правото на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-546/07: Комисия/Германия, Съдебно решение от 21 януари 2010 г.

Допустимо ли е Федерална република Германия да тълкува израза „предприятие от другата страна“ по германско-полската спогодба единствено като „германско предприятие“, с което се ограничава възможността предприятия от други държави членки да сключват договори за изработка с полски предприятия за строителни работи в Германия?
Съвместимо ли е разширяването на приложното поле на регионалните ограничения за достъп на полските работници до германския пазар на труда след 16 април 2003 г. с клаузата „standstill“, съдържаща се в глава 2, точка 13 от приложение XII към Акта за присъединяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-462/08: Bekleyen, Съдебно решение от 21 януари 2010 г.

Трябва ли член 7, втора алинея от Решение № 1/80 […] да се тълкува в смисъл, че на правото на достъп до пазара на труда и на съответното право на пребиваване в приемащата държава членка след приключване на професионално обучение може да се прави позоваване и когато родено в приемащата държава дете, което впоследствие се връща със семейството си в общата им държава на произход, се връща самò като пълнолетно лице в съответната държава членка с цел започване на курс на професионално обучение, като към този момент са изминали десет години от окончателното напускане на държавата членка от неговите родители, турски граждани, които в миналото са работили като заети лица в тази държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-455/08: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 23 декември 2009 г.

Съвместима ли е ирландската национална правна уредба относно уведомяването на оферентите за решенията за възлагане на обществени поръчки с изискванията за ефективно средство за защита по член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Директива 89/665/ЕИО и Директива 92/13/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-455/08: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 23 декември 2009 г.

Съвместима ли е ирландската национална правна уредба относно уведомяването на отстранените оференти и определянето на срока на изчакване преди сключване на договор за обществена поръчка с изискванията за ефективно средство за защита по член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Директива 89/665/ЕИО и Директива 92/13/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-203/08: Sporting Exchange, Заключение от 17 декември 2009 г.

1) Трябва ли член 49 EО да се тълкува в смисъл, че вследствие на прилагането му компетентният орган на държава членка на основание на действащата на територията ѝ затворена система за издаване на разрешения за предлагане на услуги в областта на хазартните игри не може да забрани на лицето — което предлага тези услуги и на което в друга държава членка вече е издадено разрешение за предоставяне по Интернет — да предоставя същите услуги по Интернет и в посочената по-горе първа държава членка?
2) Може ли тълкуването на член 49 EО, и по-специално на принципа на равнопоставеност и на произтичащото от него задължение за прозрачност, което Съдът дава по няколко свързани с концесии дела, да се приложи и по отношение на процедурата за предоставяне на разрешение за предлагане на услуги в областта на хазартни игри в условията на законово установена система за разрешение за един-единствен оператор?
3) а) В условията на законово установена система за разрешение за един-единствен оператор удължаването на срока на разрешението на настоящия му притежател, без да се даде възможност на евентуални конкуренти да се съревновават с него, може ли да бъде подходящо и пропорционално средство за съобразяване с императивните съображения от общ интерес, които Съдът приема като основание за ограничаване на свободното движение в областта на предлагането на услуги, свързани с хазартни игри
В случай на утвърдителен отговор, при какви условия?
б) Има ли значение за отговора на трети въпрос, буква а) дали на втория въпрос се дава утвърдителен или отрицателен отговор?
1) Ограничителна национална политика в областта на хазартните игри — която е насочена към направляване на желанието за игра и която действително допринася за постигането на преследваните със съответната национална правна уредба цели, а именно овладяване на пристрастеността към залагания и провеждане на борба с измамите, като благодарение на регламентираното предлагане на хазартни игри залаганията запазват (много) по-ограничени размери, което не би било така без наличието на национална система за регулиране — отговаря ли на изведеното от практиката на Съда на Европейските общности, и по-специално от Решение от 6 ноември 2003 г. по дело Gambelli [и др.] (C‑243/01, Recueil, стр. I‑13031) условие, че тази политика следва да ограничава свързаните със залагания дейности по последователен и систематичен начин, дори и ако на притежателя или на притежателите на разрешение е позволено да правят предлаганите от тях хазартни игри привлекателни, като въвеждат нови хазартни игри, прибягват до реклама, за да привличат вниманието на широк кръг потребители върху предлаганите от тях хазартни игри, което да им позволява да отклоняват (потенциални) участници от незаконното предлагане на хазартни игри (вж. Решение от 6 март 2007 г. по дело Placanica [и др.], C‑338/04, C‑359/04 и C‑360/04, Сборник, стр. I‑1891, точка 55, in fine)?
2) а) Ако се приеме, че дадена национална правна уредба на политиката относно хазартните игри е съвместима с член 49 EО, трябва ли, за да я приложи в даден конкретен случай, националният съд винаги да разглежда въпроса дали мярката, която следва да бъде приета — като например разпореждането посредством наличен за тази цел софтуер да се отнеме достъпът до интернет сайт на лица, пребиваващи в съответната държава членка, за участие в хазартни игри, които се предлагат на този сайт — сама по себе си отговаря, при обстоятелствата на конкретния случай, на условието действително да съответства на целите, посочени с оглед обосноваване на националната правна уредба, както и да разглежда въпроса дали произтичащото от тази правна уредба и от нейното прилагане ограничение на свободното предоставяне на услуги не е непропорционално спрямо тези цели?
б) Налага ли се да се даде различен отговор на втория въпрос, буква а), когато мярката, която трябва да се приеме, не е поискана и наложена от националните органи с оглед гарантиране на спазването на националната правна уредба, а е поискана в рамките на гражданско производство, по което притежаващият необходимото разрешение организатор на хазартни игри иска тя да бъде приета, позовавайки се на извършен срещу него незаконосъобразен от гледна точка на гражданското право акт, състоящ се в неспазване от насрещната страна на съответната национална правна уредба и в придобиването по този начин от нея на нелоялно предимство спрямо страната, която притежава необходимото разрешение?
3) Трябва ли член 49 EО да се тълкува в смисъл, че вследствие на прилагането му компетентният орган на държава членка на основание на действащата на територията ѝ затворена система за издаване на разрешения за предлагане на услуги в областта на хазартните игри не може да забрани на лицето — което предлага тези услуги и на което в друга държава членка вече е издадено разрешение за предоставянето им по Интернет — да ги предоставя по Интернет и в посочената по-горе първа държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15678949 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form