Cunha Rodrigues

1) Следва ли третият параграф на член 4, параграф 2 от Директива 73/148/ЕИО да се тълкува в смисъл, че правото на пребиваване, предоставено в него на лице, което твърди, че е гражданин на друга държава членка и турист, трябва да бъде признато от органите на държавата членка, в която това лице се позовава на правото си на пребиваване, едва след като представи валидна лична карта или паспорт
2a) Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, предвижда ли действащото към момента право на Общността, по-специално по отношение на принципа на недискриминация и свободата на предоставяне на услуги, основания за изключение, така че органите на държавата членка да са длъжни да предоставят на това лице възможност да представи валидна лична карта или паспорт
2b) Има ли значение за отговора на въпрос 2a обстоятелството, че националното право на държавата членка, в която лицето се позовава на правото си на пребиваване, не налага на собствените ѝ граждани общо задължение да доказват самоличността си
2c) Ако отговорът на въпрос 2a е положителен, предвижда ли действащото към момента право на Общността някакви изисквания относно срока, в който тази държава членка трябва да предостави възможност на заинтересованото лице да представи валидна лична карта или паспорт, преди да наложи административна санкция под формата на заповед за предполагаемо незаконно пребиваване
2d) Представлява ли административна санкция под формата на заповед, както е посочено във въпрос 2c, а именно налагането на мярка за задържане с оглед експулсиране съгласно член 59 от Закона за чужденците 2000 г. преди изтичането на срока, посочен във въпрос 2c, санкция, която непропорционално засяга свободата на предоставяне на услуги
3a) Ако отговорът на въпрос 1 е отрицателен, представлява ли пречка за свободата на предоставяне на услуги понастоящем налагането на мярка за задържане с оглед експулсиране съгласно член 59 от Закона за чужденците 2000 г. в интерес на обществения ред на лице, което твърди, че е гражданин на друга държава членка и турист, докато не докаже правото си на пребиваване чрез представяне на валидна лична карта или паспорт, дори когато няма очевидна, настояща и сериозна опасност за обществения ред
3b) Ако тази свобода е възпрепятствана по начина, описан във въпрос 3a, има ли значение срокът, в който тази държава членка е предоставила възможност за представяне на валидна лична карта или паспорт, за целите на установяване дали възпрепятстването е оправдано
3c) Ако тази свобода е възпрепятствана по начина, описан във въпрос 3a, има ли значение за установяване на оправдаността на възпрепятстването обстоятелството, че държавата членка впоследствие изплаща обезщетение за периода, през който лицето е било задържано в очакване на представяне на доказателство за гражданство чрез валиден паспорт или лична карта, както е обичайно в тази държава членка при незаконно задържане като незаконен чужденец
4) Когато държава членка сама не въвежда общо задължение за доказване на самоличността, изключва ли действащото към момента право на Общността, по-специално с оглед на забраната за дискриминация, възможността държава членка да наложи, във връзка с вътрешния контрол на чужденците, мярка като задържане като незаконен чужденец с оглед експулсиране съгласно член 59 от Закона за чужденците 2000 г. на лице, което твърди, че е турист, докато не докаже твърдяното си право на пребиваване чрез представяне на валидна лична карта или паспорт
5) Докато гражданин на държава членка сам не се позове на правото на пребиваване като получател на услуги пред държавата членка, на чиято територия пребивава, изключва ли действащото към момента право на Общността възможността тази държава членка да не го счита за гражданин, защитен с право на пребиваване по правото на Общността
6) Следва ли понятието „получател на услуги“ в контекста на свободата на предоставяне на услуги да се тълкува в смисъл, че дори когато лице пребивава в друга държава членка за дълъг период, евентуално по-дълъг от шест месеца, бъде арестувано там за нарушение, не може да посочи постоянен адрес или местоживеене и освен това няма пари или багаж, самото пребиваване в друга държава членка е достатъчно основание да се приеме, че се получават туристически и други услуги, свързани с краткосрочно пребиваване, като например настаняване и консумация на храна?