Съд на Европейския съюз
Съд на Европейския съюз
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Попада ли в приложното поле на член 43 от [Директивата за процедурите] процедура за разглеждане на молба за международна закрила, подадена на границата или в транзитна зона от кандидат, който в хода на тази процедура е задържан в място, което географски се намира на територията на страната, но което по силата на нормативен текст e приравнено на място, което се намира на границата?
2) Продължава ли да попада в приложното поле на член 43 от [Директивата за процедурите] разглеждането на такава молба за международна закрила на кандидат, който след изтичането на срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от [Директивата за процедурите], съгласно националното право се допуска автоматично на територията на страната, но продължава да бъде задържан на основание на ново решение за задържане в същото място за задържане, което първоначално е считано за място, което се намира на границата, но вече се класифицира от властите като място, което се намира на територията на страната?
– Може ли в рамките на една и съща процедура за международна закрила едно и също място за задържане първоначално да бъде приравнено по силата на нормативен текст на място, което се намира на границата, а след като кандидатът получи разрешение за влизане на територията на страната поради изтичането на срока от четири седмици или вследствие на решение за допълнително разглеждане, да се счита за място, което се намира на територията на страната?
– Каква е последицата от задържането на кандидата на същото място, което географски се намира на територията на страната, но което първоначално е приравнено на място, което се намира на границата, и което впоследствие е класифицирано от белгийските власти като място за задържане на територията на страната поради изтичането на срока от четири седмици, за компетентността във времето и за материалната компетентност на решаващия орган?
3.1) Може ли решаващият орган, който започва разглеждането на молба за международна закрила в рамките на процедура на границата и който не спазва срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от [Директивата за процедурите] за произнасяне по тази молба, или който предварително взема решение за допълнително разглеждане, въпреки че всички действия по разследването, включително личното интервю, са проведени преди изтичането на този срок, да продължи да разглежда тази молба с предимство по смисъла на член 31, параграф 7 от тази директива, когато въз основа на решението на друг орган кандидатът остава задържан в същото място за задържане, което първоначално е било приравнено на място, което се намира на границата, с мотива, че неговото задържане е необходимо „с цел установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено, ако кандидатът не е задържан, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие“?
3.2) Може ли решаващият орган, който започва разглеждането на молба за международна закрила в рамките на процедура на границата и който не спазва срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от [Директивата за процедурите] за произнасяне по тази молба, или който предварително взема решение за допълнително разглеждане, без да проведе лично интервю с кандидата в рамките на този срок, да продължи да разглежда тази молба с предимство по смисъла на член 31, параграф 7 от тази директива, когато въз основа на решението на друг орган кандидатът остава задържан в същото място за задържане, което първоначално е било приравнено на място, което се намира на границата, с мотива, че неговото задържане е необходимо „с цел установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено, ако кандидатът не е задържан, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие“?
4) Съвместимо ли е такова прилагане на националната правна уредба с изключителния характер на задържането на кандидата, който произтича от член 8 от [Директивата за приемането] и от общата цел на [Директивата за процедурите]?
5) Трябва ли член 31, параграфи 7 и 8, член 43 и член 46 от [Директивата за процедурите] във връзка с член 47 от Хартата [на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)], да се тълкуват в смисъл, че когато [запитващата юрисдикция] е сезиран[а] с жалба срещу решение, взето в рамките на процедура, започнала на границата, тя трябва да разгледа служебно въпроса за превишаване на срока от четири седмици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Приложимо ли е правото на встъпване на държави – страни по Споразумението за ЕИП, когато предметът на делото попада в обхвата на споразумението?
Изпълнени ли са процесуалните изисквания за допустимост на молбата за встъпване при потвърждаване на подкрепата към искането на ответника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
Неправилна преценка на причинно-следствената връзка между условията за предварително инсталиране в договорите за дистрибуция на мобилни приложения (ДДМП) и техния отстраняващ ефект
Неправилна преценка относно годността на ДДМП да отстранят също толкова ефективни конкуренти
Неправилна квалификация и преценка на задълженията за избягване на фрагментирането (СИФ) и последиците от тях
Неправилно отхвърляне на обективната обосновка на задълженията за съвместимост в СИФ
Неправилно потвърждаване на единното продължено нарушение след отмяната на констатацията за злоупотреба чрез споразуменията за подялба на приходи (СПП) в съответствие с портфейла
Неправилно упражняване на правомощието за пълен съдебен контрол при определяне на размера на глобата
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1. Следва ли да се смята, че ограничителната разпоредба относно използването за целите на имитацията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от [Директива 2001/29] е субсидиарна разпоредба, която се прилага при всички обстоятелства, и най-малкото по отношение на творческа интерпретация на съществуващо произведение или друг обект, включително по отношение на „семплирането“
По отношение на понятието за имитация прилагат ли се ограничителни критерии като изискването за хумор, имитация на стил или отдаване на почит?
2. Изисква ли използването „за целите“ на имитацията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от [Директива 2001/29] да се установи намерение на ползвателя да използва закрилян от авторско право обект за целите на имитацията или е достатъчно характерът на имитация да е видим за лицето, което познава съответния закрилян обект и притежава необходимото за възприемането на имитацията интелектуално разбиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Допуска ли се конкретизиране на относителната тежест на критериите за възлагане на етапа на поканата за представяне на оферти при състезателен диалог по Директива 2014/24/ЕС?
Ясен ли трябва да бъде диапазонът на тежестта на критериите, посочен в обявлението или описателния документ, за да се гарантира прозрачност и равнопоставеност на участниците?
Съвместим ли е с член 67, параграф 5, втора алинея от Директива 2014/24/ЕС диапазон на тежестта, който не позволява на участниците да предвидят относителното значение на критериите за възлагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е заличаване на делото от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой съд е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли [член] 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че нарушаването на свободното предоставяне на услуги чрез обща забрана на онлайн ротативките в държавата членка на потребителя (държавата по местоназначение) по отношение на операторите на онлайн казина, които са лицензирани и регламентирани в държавата им по произход (Малта), не може да бъде обосновано с императивни изисквания от общ интерес, – ако държавата членка по местоназначение в същото време разрешава повсеместно подобни игри във физически обекти с лицензирани ротативки в пасажи с магазини и в ресторанти за частни оператори, по-интензивни игри във физически обекти — казина, лицензирани национални [л]отарийни дейности от държавни лотарии в повече от 20 000 магазина посредници, които са насочени към обществеността, и – разрешава лицензирани онлайн игри за частни оператори на спортни залагания и конни залагания и за частни онлайн лотарийни посредници, които продават продуктите на държавните лотарии и на други лицензирани лотарии, докато същата държава членка — в противоречие с […] решения [на Съда] Deutsche Parkinson (C‑148/15, т. 35), Markus Stoß (C‑316/07) и Lindman (C‑42/02) — изглежда не е представила научни доказателства, доказващи, че при тези игри съществуват специфични опасности, които допринасят значително за постигането на целите, преследвани от нейната правна уредба, по-конкретно предотвратяването на проблемните игри, и че с оглед на тези опасности ограничаването на обхвата на забраната само до онлайн ротативките — а не за всички предложения за игри, които са разрешени за онлайн ротативки и ротативки във физически обекти — може да се счита за подходящо, задължително и пропорционално за постигане на целите на правната уредба.
2) Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на пълна забрана на хазартните игри в онлайн казина, съдържаща се в член 4, параграфи 1 и 4 от германския Държавен договор за хазарта (наричан по-нататък „GlüStV“), ако според член 1 от него германската правна уредба на хазарта („GlüStV“) няма за цел пълна забрана на хазарта, а […] „насочване на естествения хазартен инстинкт на населението към уредени и контролирани канали, както и противодействие на развитието и разпространението на неразрешени хазартни игри на черните пазари“, и е налице значително търсене на онлайн ротативки от страна на играчите?
3) Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не може да се прилага обща забрана за предлагане на онлайн казина, ако – правителствата на всички федерални провинции на тази държава членка вече са се съгласили, че опасностите от подобно предлагане на онлайн хазартни игри могат да бъдат преодолени по-ефективно чрез режим за предоставяне на предварително официално разрешение, отколкото чрез пълна забрана, и – са изготвили и са се договорили относно бъдеща нормативна уредба чрез съответен държавен договор, който заменя пълната забрана с режим на предварително разрешение, – и в очакване на тази бъдеща правна уредба решават да допускат съответното предлагане на хазартни игри без германско разрешение при спазване на определени изисквания до издаването на германски лицензи, въпреки че според решение […] Winner Wetten [(C‑409/06)] действието на правото на Съюза не може да бъде временно спряно[?]
4) Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че държава членка (по местоназначение) не може да обоснове национална правна уредба с императивни изисквания от общ интерес, ако – тази правна уредба забранява на потребителите да правят лицензирани трансгранични залози в друга държава членка (по произход) върху резултатите от лицензирани лотарии в държавата членка по местоназначение, които са разрешени и регламентирани там, и – ако лотариите са лицензирани в държавата членка по местоназначение и правната уредба има за цел да защити играчите и ненавършилите пълнолетие лица, – и ако правната уредба на лицензираните залагания върху резултати от лотарии в държавата членка по произход също има за цел да защити играчите и ненавършилите пълнолетие лица и осигурява същото ниво на защита като правната уредба на лотариите в държавата по местоназначение?
5) Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не допуска възстановяване на залози, загубени при участие във (вторични) лотарии, на основание твърдяна незаконосъобразност на сделките поради липсата на лиценз в държавата членка на потребителя, ако – законът изключва възможността за получаване на такъв лиценз за частни (вторични) лотарии, – и това изключване се обосновава от националните съдилища с твърдяна разлика между залог, направен при държавен оператор върху резултати от лотария, организирана от държавата, и залог, направен при частен организатор върху резултати от държавна лотария?
6) Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска възстановяване на залози, загубени при участие във (вторични) лотарии, на основание твърдяна незаконосъобразност на сделките поради липсата на лиценз в държавата членка на потребителя, ако – законът изключва възможността за получаване на такъв лиценз за частни (вторични) лотарии и – ако това изключване в полза на държавните организатори на лотарии се обосновава от националните съдилища с твърдяна разлика между залог, направен при държавен оператор върху резултати от лотария, организирана от държавата, и залог при частен организатор върху резултати от същата държавна лотария?
7) Трябва ли член 56 ДФЕС и забраната за злоупотреба с право ([…] Niels Kratzer [C 423/15)]) да се тълкуват в смисъл, че не допускат иск за възстановяване на загубени залози, основан на липсата на германско разрешение и неоснователно обогатяване, когато организаторът е лицензиран и контролиран от органите на друга държава членка, а активите на играча и паричните му вземания са обезпечени от правото на държавата членка, в която е установен организаторът?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Може ли Върховният представител, като юридически отделен от Европейската служба за външна дейност орган, да бъде приравнен към „органите, службите и агенциите на Съюза“ по смисъла на член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз и съответно да встъпи в производството пред Съда?
Как следва да се тълкува понятието „интерес от изхода на делото“ по отношение на органите, службите и агенциите на Съюза при искане за встъпване в производство за отмяна на акт на ЕС?
Счита ли се изискването за пряк и съществуващ интерес за изпълнено, когато органът е участвал в процедурата по приемане на оспорвания акт съгласно правото на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
Нарушаване на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (Директива 2010/13/ЕС) чрез приемането на правила 3, 4, 5 и 6
Нарушаване на Директивата за електронната търговия (Директива 2000/31/ЕО) чрез приемането на правила 1 и 3
Нарушаване на Директивата за услугите (Директива 2006/123/ЕО) и член 56 ДФЕС чрез приемането на правила 1, 3 и 7
Нарушаване на Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) и член 8, параграф 2 от Хартата чрез приемането на правило 8
Нарушаване на правата по Хартата на основните права на Европейския съюз (членове 1, 7, 11 и 21) чрез приемането на правила 1, 3, 4, 6 и 7
Нарушаване на член 2 ДЕС чрез приемането на правила 1, 3, 4, 6 и 7
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.