всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Biltgen

Съдия докладчик -Biltgen

Дело C-237/20: Federatie Nederlandse Vakbeweging (Procédure de pre-pack), Заключение от 9 декември 2021 г.

1) Следва ли член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 […] да се тълкува в смисъл, че условието „да е образувано производство по несъстоятелност или сходно производство за неплатежоспособност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя“ е изпълнено, когато: i) несъстоятелността на прехвърлителя е неизбежна и следователно той действително е неплатежоспособен, ii) целта на производството по несъстоятелност според нидерландското право е чрез ликвидация на имуществото на длъжника да се получат възможно най-много приходи за всички кредитори и iii) в така наречената процедура pre-pack прехвърлянето (на част) от предприятието се подготвя преди обявяването в несъстоятимост и се осъществява едва след това, като; iv) назначеният от съда преди обявяването в несъстоятелност бъдещ синдик трябва да се ръководи от интересите на всички кредитори, както и от дружествените интереси, като например интересът от запазване на работните места, което е предмет на контрол от страна на назначения също от съда бъдещ съдия по несъстоятелността; v) целта на процедурата pre-pack е в последвалото производство по несъстоятелност да се извърши ликвидация, при която се продава принадлежащото на прехвърлителя предприятие, което е продължило дейността си (going concern) (или част от него), така че всички кредитори да бъдат удовлетворени във възможно най-голяма степен и работните места да се запазят, доколкото е възможно, и vi) провеждането на производството гарантира, че тази цел действително е определяща?
2. Следва ли член 5, параграф 1 от [Директива 2001/23] да се тълкува в смисъл, че условието „производството по несъстоятелност или сходно производство да е под надзора на компетентен публичен орган“ е изпълнено, когато прехвърлянето (на част) от предприятието в рамките на процедура pre-pack е подготвено преди обявяването в несъстоятелност и се осъществява след това, и i) преди обявяването в несъстоятелност това обстоятелство се контролира от бъдещ синдик и бъдещ съдия по несъстоятелността, които са били назначени от съда, но не разполагат със законово регламентирани правомощия, ii) според нидерландското право, преди обявяването в несъстоятелност бъдещият синдик трябва да се ръководи от интересите на всички кредитори и от останалите дружествени интереси, като например интересът от запазване на работните места, което е предмет на контрол от страна на бъдещия съдия по несъстоятелността, iii) функциите на бъдещите синдик и съдия по несъстоятелността не се различават от функциите на синдик и съдия по несъстоятелността, iv) договорът, въз основа на който предприятието се прехвърля и който е бил изготвен в хода на процедурата pre-pack, се сключва и изпълнява едва след обявяването в несъстоятелност, v) при обявяването в несъстоятелност съдът може да определи синдик или съдия по несъстоятелността, различни от бъдещите синдик и съдия по несъстоятелността, и vi) синдикът и съдията по несъстоятелността са подчинени на едни и същи изисквания за обективност и независимост, приложими по отношение на синдик и съдия по несъстоятелността в рамките на производство по несъстоятелност, което не е предшествано от процедура pre-pack, като независимо от степента на участието им преди обявяването в несъстоятелност те са длъжни, по силата на възложените им от закона правомощия, да проверят дали прехвърлянето на (една част от) предприятието, подготвено преди обявяването в несъстоятелност, е в интерес на всички кредитори и — в случай че отговорът е отрицателен — да вземат решението, че прехвърлянето не може да бъде извършено, като едновременно с това имат право да решат, че поради други основания — например противоречие с други дружествени интереси, като значението на заетостта — подготвеното преди обявяването на несъстоятелността прехвърляне на (една част от) предприятието не може да бъде извършено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-475/21: Franz Schröder/EUIPO, Определение от 8 декември 2021 г.

Допуска ли подадената жалба въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз по смисъла на член 58a, трета алинея от Статута на Съда?
Явява ли се достатъчно ясно и конкретно изложението на жалбоподателя относно правната грешка в обжалваното съдебно решение, както и относно съществеността на правния въпрос за правото на ЕС?
Налице ли са аргументи, които да обосноват необходимостта от произнасяне на Съда по принципен въпрос относно баланса между индивидуалния интерес на притежателя на марка и обществения интерес за свободно използване на описателни термини?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-475/21: Franz Schröder/EUIPO, Определение от 8 декември 2021 г.

Какви са изискванията към жалбоподателя при обосноваване на значението на повдигнатия въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза с цел допускане на обжалване?
Какви доказателства и доводи следва да бъдат представени, за да бъде прието, че въпросът има значение за правото на Съюза, съгласно член 58а от Статута и членове 170а и 170б от Процедурния правилник на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-474/21: Franz Schröder/EUIPO, Определение от 8 декември 2021 г.

Какви са изискванията към съдържанието на искането за допускане на обжалване пред Съда на Европейския съюз, за да бъде преценено наличието на въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на ЕС?
Необходимо ли е жалбоподателят ясно и конкретно да посочи правната грешка и нейната значимост за правото на ЕС, за да бъде искането допустимо?
Води ли липсата на конкретни доводи за правна грешка и значимост на въпросите до недопустимост на искането за допускане на обжалване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-474/21: Franz Schröder/EUIPO, Определение от 8 декември 2021 г.

Какви са изискванията за обосноваване значението на повдигнатия въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза при подаване на молба за допускане на обжалване съгласно член 58а от Статута на Съда и член 170б от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-473/21: Franz Schröder/EUIPO, Определение от 8 декември 2021 г.

Явява ли се жалбата допустима, когато не са посочени конкретни части от съдебното решение, които представляват евентуална правна грешка, и не е идентифициран съществен правен въпрос за единството, последователността или развитието на правото на ЕС?
Отговарят ли твърденията за значението на правото на изслушване и необходимостта от принципно решение относно баланса между индивидуалните и обществения интерес при използването на описателни термини на изискванията за допустимост на жалбата пред Съда на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-473/21: Franz Schröder/EUIPO, Определение от 8 декември 2021 г.

Допустимо ли е обжалването, когато жалбоподателят не е доказал значението на повдигнатия въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Какви са формалните изисквания към молбата за допускане на обжалване относно конкретното и ясно посочване на значението на въпроса за правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-598/20: Pilsētas zemes dienests, Определение от 1 декември 2021 г.

Представлява ли отдаването под наем на терен при задължителен наем „наем на недвижим имот“ по смисъла на Директива 2006/112/ЕО и практиката на Съда?
Може ли националното законодателство да изключи отдаването под наем на терени при задължителен наем от освобождаването от ДДС съгласно член 135, параграф 1, буква л) и параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО?
Как следва да се тълкуват ограниченията и изключенията от освобождаването от ДДС за наем на недвижими имоти по смисъла на член 135 от Директивата за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-598/20: Pilsētas zemes dienests, Определение от 1 декември 2021 г.

Какъв е обхватът на понятието „наем на недвижим имот“ по смисъла на Директива 2006/112/ЕО и включва ли то отдаването под наем на земя по силата на законово задължение?
Как следва да се тълкуват освобождаванията и изключенията от облагане с ДДС по член 135, параграф 1 и 2 от Директивата за ДДС, и допуска ли същата национално законодателство, което изключва задължителния наем на земя от освобождаването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-372/20: Finanzamt Österreich (Allocations familiales pour coopérant), Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.

Следва ли член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че в неговия обхват попада положението на работничка, гражданка на държава членка, в която тя и децата ѝ пребивават, при положение че е наета по трудово правоотношение като сътрудник по програма за помощ за развитие от работодател със седалище в друга държава членка, и към трудовото правоотношение се прилага системата за задължително социално осигуряване на държавата по местоседалището на работодателя, при положение че работничката е командирована от работодателя в трета държава, макар и не веднага след назначаването ѝ, а след приключване на подготвителен период и след връщането ѝ за период на реинтеграция в държавата по местоседалището на работодателя?
Нарушава ли национална разпоредба като член 53, параграф 1 от [FLAG], който по-специално съдържа самостоятелна повеля за равно третиране с австрийските граждани, забраната за транспониране на регламенти по смисъла на член 288, параграф 2 от ДФЕС?
Следва ли член 68, параграф 3 от Регламент № 883/2004 и член 60, параграфи 2 и 3 от Регламент [№ 987/2009] да се тълкуват в смисъл, че институцията на държавата членка по осъществяване на заетостта, за която лицето, подало заявлението, предполага, че е с основна компетентност, и до която е подадено заявлението за семейни обезщетения, но чието законодателство не се прилага нито с приоритет, нито субсидиарно, но в която държава членка е налице право на семейни обезщетения съгласно алтернативна разпоредба от националното ѝ законодателство, е длъжна да приложи по аналогия разпоредбите относно задължението за препращане на заявлението, за предоставяне на информация, за издаване на предварително решение относно приложимите правила за предимство и за временното парично обезщетение?
Следва ли изразът „тази институция […] препраща заявлението“ в член 68, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004 и изразът „същата институция препраща […] искането“ в член 60 от Регламент № 987/2009 да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби обвързват институцията на държавата членка с основна компетентност и институцията на държавата членка с вторична компетентност по такъв начин, че двете държави членки трябва съвместно да обработят ЕДНО (едно, в единствено число) заявление за семейни обезщетения, или евентуалното доплащане от страна на институцията на държавата членка, чието законодателство следва да се прилага субсидиарно, следва да се заяви отделно от лицето, така че то трябва да подаде две физически отделни заявления (два отделни формуляра) до две институции на две държави членки, при което съответно започват да текат различни срокове?
Следва ли член 4, параграф 4 и членове 45 и 208 ДФЕС, член 4, параграф 3 ДЕС, членове 2, 3, 7 и дял II от Регламент № 883/2004 да се тълкуват в смисъл, че въвеждат обща забрана за държава членка да премахва семейните обезщетения за сътрудници по програми за помощ за развитие, които взимат членове на семейството си със себе си в третата държава, в която са изпратени на работа?
Следва ли член 4, параграф 4 и членове 45 ДФЕС и 208 ДФЕС, член 4, параграф 3 ДЕС, членове 2, 3, 7 и дял II от Регламент № 883/2004 да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби гарантират в случай като разглеждания в главното производство, че сътрудник по програма за помощ за развитие, който вече е придобил право на семейни обезщетения за предходни периоди, ще продължи да се ползва от това конкретно право занапред във времето, въпреки че държавата членка е отменила правото на семейни обезщетения за сътрудници по програми за помощ за развитие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1192021222354 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form