Съд

Следва ли член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 […] да се тълкува в смисъл, че условието да е образувано „производство по несъстоятелност или […] сходно производство за неплатежоспособност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя“ е изпълнено, когато:
а) несъстоятелността на прехвърлителя е неизбежна и следователно той действително е неплатежоспособен;
б) целта на производството по несъстоятелност според нидерландското право е чрез ликвидация на имуществото на длъжника да се получат възможно най-много приходи за всички кредитори и
в) в така наречената процедура pre-pack прехвърлянето (на част) от предприятието се подготвя преди обявяването в несъстоятелност и се осъществява едва след това, като
г) назначеният от съда преди обявяването в несъстоятелност „бъдещ синдик“ трябва да се ръководи от интересите на всички кредитори, както и от дружествените интереси, като например интереса от запазване на работните места, което е предмет на контрол от страна на назначения също от съда „бъдещ съдия по несъстоятелността“;
д) целта на процедурата pre-pack е в последвалото производство по несъстоятелност да се извърши ликвидация, при която се продава принадлежащото на прехвърлителя предприятие, което е продължило дейността си (going concern) (или част от него), така че всички кредитори да бъдат удовлетворени във възможно най-голяма степен и работните места да се запазят, доколкото е възможно, и
е) провеждането на производството гарантира, че тази цел действително е определяща?
Следва ли член 5, параграф 1 от [тази директива] да се тълкува в смисъл, че условието „производство[то] по несъстоятелност или […] сходно производство за неплатежоспособност [да е] под надзора на компетентен публичен орган“ е изпълнено, когато прехвърлянето (на част) от предприятието в рамките на процедура pre-pack е подготвено преди обявяването в несъстоятелност и се осъществява след това, и
а) преди обявяването в несъстоятелност това обстоятелство се контролира от „бъдещ синдик“ и „бъдещ съдия по несъстоятелността“, които са били назначени от съда, но не разполагат със законово регламентирани правомощия;
б) според нидерландското право, преди обявяването в несъстоятелност „бъдещият синдик“ трябва да се ръководи от интересите на всички кредитори и от останалите дружествени интереси, като например интересът от запазване на работните места, което е предмет на контрол от страна на „бъдещия съдия по несъстоятелността“;
в) функциите на „бъдещите синдик и съдия по несъстоятелността“ не се различават от функциите на синдик и съдия по несъстоятелността;
г) договорът, въз основа на който предприятието се прехвърля и който е бил изготвен в хода на процедурата pre-pack, се сключва и изпълнява едва след обявяването в несъстоятелност;
д) при обявяването в несъстоятелност съдът може да определи синдик или съдия по несъстоятелността, различни от „бъдещите синдик и съдия по несъстоятелността“, и
е) синдикът и съдията по несъстоятелността са подчинени на едни и същи изисквания за обективност и независимост, приложими по отношение на синдик и съдия по несъстоятелността в рамките на производство по несъстоятелност, което не е предшествано от процедура pre-pack, като независимо от степента на участието им преди обявяването в несъстоятелност те са длъжни, по силата на възложените им от закона правомощия, да проверят дали прехвърлянето на (една част от) предприятието, подготвено преди обявяването в несъстоятелност, е в интерес на всички кредитори и — в случай че отговорът е отрицателен — да вземат решението, че прехвърлянето не може да бъде извършено, като едновременно с това имат право да решат, че поради други основания — например противоречие с други дружествени интереси, като значението на заетостта — подготвеното преди обявяването на несъстоятелността прехвърляне на (една част от) предприятието не може да бъде извършено?