Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Какви са изискванията към заявлението за допускане на жалба срещу решения на Общия съд относно решения на независима апелативна камара на EUIPO, за да бъде тя приета за разглеждане от Съда на Европейския съюз?
Възможно ли е твърдение за нарушение или противоречие със съдебната практика да обоснове допускане на жалба, ако не са изпълнени всички изисквания за обосновка и конкретика?
Могат ли твърденията за изопачаване на фактите да се считат за достатъчно основание за приемане на жалбата като повдигаща въпрос от значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Какви са изискванията за съдържанието и обосноваването на молбата за допускане на обжалване по режима на предварително допускане според член 58а от Статута на Съда и съответните разпоредби от Процедурния правилник?
Възможно ли е изопачаването на фактите и доказателствата да бъде основание за допускане на обжалване по този ред?
Как се разпределя тежестта на доказване относно значението на повдигнатия въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Може ли неизпълнението на формални изисквания, като деактивиране на ДДС номер, да доведе до окончателна загуба на правото на приспадане на ДДС, когато са изпълнени материалноправните изисквания и няма измама или злоупотреба?
Съвместима ли е национална мярка, която предвижда окончателна загуба на правото на приспадане на ДДС за период преди деактивирането на ДДС номер, с принципите на неутралитет и пропорционалност и с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, когато впоследствие номерът е реактивиран и няма данни за измама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Допълнени ли са кумулативно условията за налагане на временна мярка, включително вероятна основателност на иска, неотложност и претегляне на интересите?
Доказва ли се с достатъчна степен на вероятност, че прилагането на спорната мярка ще причини значителна и непоправима вреда, която не може да бъде компенсирана с парично обезщетение?
Позволяват ли представените данни да се направи обоснован извод за сериозни икономически, социални или екологични последици, които да оправдаят допускането на обезпечителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Може ли вредите, посочени от Република България (задръствания на гранични пунктове, социално-икономически последици, последици за вътрешния пазар и околната среда), да бъдат квалифицирани като значителни и непоправими в контекста на обезпечителното производство?
Достатъчни ли са представените доказателства, за да установят с необходимата степен на вероятност предвидимостта и мащаба на твърдените вреди, произтичащи от спорната мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Когато съдът реши и разпореди да се призоват встъпилите страни в гражданско производство, кой е „заявителят“ по смисъла на член 5 от Регламент № 1393/2007 — съдът на държавата членка, който решава да се призоват встъпилите страни, или страната по висящия пред този съд спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 17, параграф 1 от [Конвенцията от Монреал] да се тълкува в смисъл, че понятието „злополука“ по смисъла на тази разпоредба обхваща случай, когато пътник — без установима причина — пада, докато слиза по последната третина от подвижната стълба на самолета, при което получава телесно увреждане, което не е причинено от предмет, използван за предоставяне на услуга на пътниците, по смисъла на [решение от 19 декември 2019 г., Niki Luftfahrt (C‑532/18, EU:C:2019:1127)], и стълбата не е имала дефекти, по-специално не е била хлъзгава?
Трябва ли член 20 от [Конвенцията от Монреал] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като описаните в [първия въпрос] и при положение че в момента на падането пътникът не се е държал за парапета на стълбата, евентуалната отговорност на въздушния превозвач отпада напълно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Попада ли в обхвата на член 27, параграф 4 от Регламент […] „Дъблин III“ хипотеза, в която административен орган реши в рамките на висящо производство по съдебно обжалване да спре изпълнението на решение за прехвърляне, като спирането може да бъде отменено и се дължи само на фактическата (временна) невъзможност за прехвърляне в резултат на пандемията от COVID‑19?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: води ли такова решение за спиране до прекъсване на срока за прехвърляне по член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: важи ли това и когато преди появата на пандемията от COVID‑19 съд е отхвърлил молба, подадена от търсещото закрила лице съгласно член 27, параграф 3, буква в) от Регламент „Дъблин III“, за спиране на изпълнението на решение за прехвърляне до приключването на производството по обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1. Съвместното тълкуване на чл. 9 от Конвенция, съставена на основание член К.3 от договора за Европейския съюз, за защита на финансовите интереси на Европейските общности и на разпоредбата на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност допуска ли в хармонизираната област на ДДС национален правен инструмент като предвидения в националната разпоредба на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, прилагането на който води до последващо пораждане на солидарна отговорност на данъчно незадължено физическо лице, което не е платец на ДДС, но недобросъвестното поведение на което е довело до неплащане на ДДС от данъчнозадълженото юридическо лице, което е платецът на ДДС?
2. Допуска ли тълкуването на тези разпоредби и прилагането на принципа на пропорционалност националния правен инструмент, отразен в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, и по отношение на начислените лихви върху неплатения в срок от данъчнозадълженото лице ДДС?
3. Противоречи ли на принципа на пропорционалност националният правен инструмент, отразен в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, в ситуация при която закъснялото плащане на ДДС, което е довело до олихвяването на задължението за ДДС, не се дължи на поведението на данъчно незадълженото физическо лице, а на поведение на друго лице или на проявлението на обективни обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.