всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд

Дела, гледани от Съда

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Съвместимо ли е с член 27, параграф 1, буква д) от Директива 92/83/ЕИО и с принципа на пропорционалност националното законодателство, което отказва освобождаване от акциз за етилов алкохол, използван за производство на лекарства, когато вносителят не е избрал режим на суспендиране на акциза и не предвижда възстановяване на вече платения акциз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

1) В разрез ли е с [Директива 2011/92] национална правна уредба, съгласно която за извършването на оценка на въздействието върху околната среда на „проекти за обекти с обществено предназначение“ се изисква както да са достигнати прагове в размер на минимум 15 хектара усвоена площ и над 150000 m2 разгъната застроена площ, така и да става дума за комплексен проект за строителство на многофункционални сгради най-малкото с жилищно и търговско предназначение, включително предвидените към тях пътища за достъп и комунални мрежи, обхватът на които се простира извън територията на проекта
В тази насока има ли значение, че в националното право са предвидени специални хипотези за:
– увеселителните или атракционни паркове, стадионите или игрищата за голф (когато е усвоена площ над определен размер, съответно с паркоместа над определен брой),
– промишлените или търговски паркове (когато е усвоена площ над определен размер),
– търговските центрове (когато е усвоена площ над определен размер, съответно с паркоместа над определен брой),
– заведенията за настаняване, като хотели или ваканционни селища, включително спомагателни съоръжения (с легла над определен брой, с усвоена площ над определен размер, само в райони извън затворени населени места), и
– обществено достъпните паркинги или гаражи (с паркоместа над определен брой)?
(2) Изисква ли Директива 2011/92 — по-специално с оглед на текста на точка 2, буква в), подточка viii) от приложение III [към тази директива], съгласно който, когато се преценява дали е необходимо да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на проектите, изброени в приложение II, трябва да се имат предвид и „ландшафтите и обектите с историческа, културна или археологическа стойност“ — да се определят по-ниски прагове или критерии с по-ниски прагове (от споменатите в първия въпрос) за районите с особено историческо, културно, градоустройствено или архитектурно значение, като например обектите от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО?
(3) Допуска ли Директива 2011/92 национална правна уредба, която при оценката на даден „проект за обекти с обществено предназначение“ по смисъла на първия въпрос ограничава сумирането (кумулирането) с други подобни и свързани в пространствено отношение проекти само до сбора от капацитетите, одобрени през последните пет години, включително заявения капацитет, съответно заявеното разширяване на капацитета, при положение че проектите за обекти с обществено предназначение, съответно техните части след изпълнението им, вече не отговарят на понятието за проекти за обекти с обществено предназначение и че ако капацитетът на планирания проект е под 25 % от определения праг, не се пристъпва към необходимата във всеки отделен случай проверка дали кумулирането на въздействията би могло да доведе до значителни вредни, нежелателни или неблагоприятни последици за околната среда и следователно трябва да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на планирания проект?
(4) При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос:
в случай че е действано извън обхвата на предоставената на държавата членка свобода на преценка (в съответствие с пряко приложимите в този случай разпоредби на член 2, параграф 1 и член 4, параграфи 2 и 3 от [Директива 2011/92], допустимо ли е проверката, която националните органи трябва да извършат във всеки отделен случай, дали проектът може да окаже значително въздействие върху околната среда и поради това трябва да му се направи оценка на въздействието върху околната среда, да се ограничи до някои аспекти на защитата, като например целта за защита на определена територия, или в този случай трябва да се имат предвид всички посочени в приложение III към [Директива 2011/92] критерии и аспекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Съвместимо ли е с член 27, параграф 1, буква г) от Директива 92/83/ЕИО изискването на националното законодателство алкохолът, използван за производството на лекарства, да се движи под режим на отложено плащане на акциз, за да бъде освободен от облагане с хармонизиран акциз?
Задължени ли са държавите членки да предвидят възможност за възстановяване на вече платения акциз върху етилов алкохол, използван за производството на лекарства, когато не е било спазено изискването за движение под режим на отложено плащане на акциз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

1) Следва ли изразът „автомобилен превоз на стоки“ в член 2, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 561/2006 да се тълкува като включващ превоз от превозно средство с обща маса, надхвърляща 3,5 тона, чиято основна употреба е да подсигурява временна зона за живеене за лично ползване?
2) При такива обстоятелства релевантен ли е товарният капацитет на превозното средство или начинът, по който превозното средство е регистрирано в националния регистър за пътното движение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Може ли държава членка (държавата членка по произход), предвид финансовите си интереси и въпреки разпоредбите на член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011, да предвиди изискване детето на завърнал се работник мигрант да има връзка с тази държава, за да му бъде отпусната финансова помощ за обучение в другата държава — членка на Европейския съюз, в която родителят на детето е работил по-рано (приемащата държава членка), когато:
1) след като се е завърнал от приемащата държава членка, родителят на детето е живял и работил в държавата членка по произход в период от поне осем години;
2) детето не се е завърнало с родителя си в държавата членка по произход, а от раждането си живее в приемащата държава членка; и
3) държавата членка по произход предвижда същото изискване за наличие на връзка по отношение на други свои граждани, които не отговарят на изискването за пребиваване и които кандидатстват за финансова помощ за обучение в друга държава от Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

Възможно ли е разпоредба от международно споразумение между две държави членки, позволяваща арбитраж между инвеститор и държава членка, да бъде противопоставяна на правото на Съюза и съвместима ли е тя с членове 267 и 344 ДФЕС?
Може ли арбитражен съд, създаден по силата на двустранен инвестиционен договор между държави членки, да се счита за „съд на държава членка“ по смисъла на член 267 ДФЕС и попада ли той в системата на съдебни средства за защита, предвидена в ДЕС и ДФЕС?
Длъжен ли е национален съд на държава членка да откаже изпълнението на арбитражно решение, постановено на основание клаузата за арбитраж в двустранен инвестиционен договор между държави членки, когато това решение е несъвместимо с правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Отговаря ли на изискванията на член 23, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Конвенцията [Лугано II] положение, при което клауза за предоставяне на компетентност се съдържа в общи условия, към които сключен в писмена форма договор препраща чрез посочване на хипервръзка към интернет сайт, достъпът до който позволява запознаване с посочените общи условия, изтеглянето и отпечатването им, без страната, на която се противопоставя тази клауза, да е била приканена да приеме тези общи условия чрез отбелязване с отметка в съответното поле на посочения интернет сайт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

1) а) В съответствие с принципа на предимство на правото на Съюза в областите на компетентност на Европейския съюз, по-специално в рамките на уредбата на потребителските кредити и на потребителските договори, трябва ли преценката на съответствието с правото на Съюза на практиката на Tribunal Supremo (Върховен съд) — постановена в качеството му на най-висш съдебен орган във връзка с тълкуването и прилагането на [Закона за лихварството] като национална правна уредба, доколкото тази съдебна практика се отнася не само до недействителността на сключения договор, но и до понятието „основен предмет“ на договора за потребителски кредит във формата на договор за револвиращ кредит, както и до съответствието „качество/цена“ на предоставената услуга — да се извършва служебно от националните съдилища, или напротив, както постановява испанският Tribunal Supremo (Върховен съд), посоченото задължение да се прецени съвместимостта с правото на Съюза и неговите директиви е обусловено или зависи от „петитума“ в исковата молба на ищеца (диспозитивно начало), така че ако искът за установяване на недействителността на договор за потребителски кредит поради „прекомерност на лихвата“ бъде предявен като „единствен или главен“ иск на основание на национална разпоредба, следва да се приеме, че предимството на правото на Съюза и неговото хармонизиращо действие „не намират приложение“, независимо че практиката на испанския Tribunal Supremo (Върховен съд) относно тълкуването и прилагането на посочения Закон за лихварството се отнася до определянето на основния предмет и съответствието качество/цена на потребителския кредит, разглеждан по делото, което националният съд трябва да реши?
б) В съответствие с посоченото предимство и хармонизиращо действие на правото на Европейския съюз в контекста на уредбата на потребителските кредити и на потребителските договори, като се има предвид обстоятелството, че испанският Tribunal Supremo (Върховен съд) в редица решения многократно е постановил, че „изключението“, предвидено в член 4, параграф 2 от Директива [93/13] като хармонизирана разпоредба, е транспонирано изцяло в испанското право, поради което националният съд не може да осъществява съдебен контрол върху цените; като се има предвид и че в испанския правов ред, включително в самия [Закон за лихварството], няма правна разпоредба, която да допуска или съдържа уредба с общ характер на този съдебен контрол върху цените, както и че не е извършвана преценка за евентуалната липса на прозрачност на клаузата, която определя цената на потребителския кредит, недопустимо ли е съгласно член 4, параграф 2 от Директива [93/13] националният съд, прилагайки национална правна уредба (посоченият [Закон за лихварството]) извън обичайното ѝ приложно поле в контекста на обявяването на недействителността на сключения договор, да осъществи като „ново“ правомощие „съдебен контрол“ върху основния предмет на договора, чрез който общо се определя цената на потребителския кредит, установена чрез позоваване на възнаградителната лихва, или разходите по потребителския кредит, установени чрез позоваване на [ГПР]?
в) На последно място, в съответствие с гореизложеното и предвид уредбата за регулиране и хармонизиране, установена в Договора за функционирането на ЕС, по-специално относно компетентността на Съюза във връзка с функционирането на вътрешния пазар, може ли да се приеме, че контролът, извършван от националния съд с цел общото определяне на цената или на разходите по потребителския кредит, без да е налице национална правна норма, която изрично допуска този контрол, е съвместим с член 120 ДФЕС, във връзка с принципите на отворена пазарна икономика и на свобода на договаряне на страните?
2) В съответствие с принципа на предимство на правото на Европейския съюз в обхвата на хармонизацията от неговата компетентност, по-специално в областта на директивите, уреждащи потребителския кредит и потребителските договори, като се има предвид, че принципът на правна сигурност е необходима предпоставка за правилното и ефективно функциониране на вътрешния пазар на потребителски кредити, противоречи ли на посочения принцип на правна сигурност, с оглед на правилното функциониране на вътрешния пазар на потребителски кредити, ограничението на ГПР, което може да се наложи общо на потребителя по договор за потребителски кредит с цел борба с прекомерните лихви и което е установено от испанския Tribunal Supremo (Върховен съд) не въз основа на обективни и прецизни критерии, а само въз основа на приблизителни стойности, като конкретното му определяне се оставя на преценката на отделните национални съдилища при решаването на разглежданите от тях спорове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Трябва ли член 2 и член 3, параграф 1 от Директива 85/374 да се тълкуват в смисъл, че операторът на електроразпределителна мрежа може да се счита за „производител“, при положение че променя нивото на напрежение на електроенергията на доставчика с оглед на разпределянето ѝ на крайния потребител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

Може ли Общият съд на Европейския съюз да разглежда жалба за бездействие, подадена срещу национален орган или длъжностно лице на държава членка, като председателя на Върховния съд на Португалия, съгласно член 265, трета алинея ДФЕС?
Допуска ли се функционален анализ, при който национални институции се приравняват на институции, органи или служби на Европейския съюз въз основа на техните функции?
Изпълнява ли Общият съд изискването за мотивиране, ако мотивите му позволяват на заинтересованите лица да разберат основанията за решението и осигуряват възможност за съдебен контрол, без да разглежда изчерпателно всички аргументи на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form