Съд

I. В случай на иск, предявен от концесионера по договор за изключителна продажба срещу концедента, в който се твърди, че последният е нарушил изключителната концесия, може ли терминът „задължение“ по член 5, параграф 1 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се прилага безразлично към всяко от следните задължения или приложението му към някое от тях трябва да бъде изключено: 1. Всяко задължение, произтичащо от рамковия договор за предоставяне на изключителна продажбена концесия или дори произтичащо от последващите продажби, сключени в изпълнение на този рамков договор; 2. Задължението, което е предмет на спора или на което се основава съдебното производство, и ако да, (a) първоначалното задължение (като задължението да не се продава на други лица в договорените територии или задължението за предоставяне на разумно предизвестие при едностранно прекратяване); (b) или задължението да се предостави еквивалент на първоначалното задължение (да се плати обезщетение или вреди); (c) или задължението да се плати обезщетение, когато ефектът от новацията, произтичаща от прекратяването или развалянето на договора, е да направи първоначалното задължение нищожно; (d) или, накрая, задължението да се плати „справедливо обезщетение“ или дори „допълнително обезщетение“, предвидено в членове 2 и 3 от белгийския закон от 27 юли 1961 г. относно едностранното прекратяване на изключителни продажбени концесии с неопределена продължителност, изменен със закона от 13 април 1971 г.
II. Когато, от една страна, концесионерът по договор за изключителна продажба не е упълномощен нито да договаря от името на концедента, нито да го обвързва, а от друга страна, не е подчинен нито на контрола, нито на ръководството на концедента, такова лице начело ли е на клон, агенция или друго представителство на концедента по смисъла на член 5, параграф 5 от Брюкселската конвенция?