всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд

Дела, гледани от Съда

Дело C-102/76: Perenboom, Съдебно решение от 5 май 1977 г.

Позволява ли член 12 от Регламент № 3, в случай на работник, който през част от годината е бил нает в държава членка, различна от държавата на пребиваване, и през този период е бил подчинен на социалното законодателство на държавата на заетост, докато през останалата част от годината е бил подчинен на социалното законодателство на държавата на пребиваване, възнаграждението, получено от този работник и обложено в държавата, в която е бил нает, съгласно приложимото там социално законодателство, да бъде обложено също така с вноски в държавата на пребиваване пропорционално на частта от годината, през която съответното лице не е работило в държавата, в която е било наето?
Позволява ли член 13 от Регламент № 1408/71 същото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-101/76: Koniklijke Scholten Honig/Съвет и Комисия, Съдебно решение от 5 май 1977 г.

Допустимо ли е физическо или юридическо лице да обжалва разпоредба на регламент на Съвета или на Комисията, когато тази разпоредба го засяга само като част от абстрактно определена категория лица, а не индивидуално и пряко?
Явяват ли се член 2 от Регламент (ЕИО) № 1862/76 на Съвета и Регламент (ЕИО) № 2158/76 на Комисията индивидуални решения, които могат да бъдат обжалвани от засегнатите производители, или представляват мерки с общо приложение, които не пораждат индивидуална засегнатост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-77/76: Cucchi/Avez, Заключение от 3 май 1977 г.

1. Трябва ли член 13, параграф 2 от Договора от Рим и член 21, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3330/74 (относно общата организация на пазара на захарта), както и член 20, параграф 2 от Регламент № 1009/67/ЕИО (заменен от предходния) да се тълкуват в смисъл, че в търговията между държавите членки с продуктите, посочени в тези регламенти на ЕИО, се забранява налагането на парично вземане със следните характеристики: (a) прилага се с мярка на национален орган върху всяко количество захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена; (b) приходите, събрани чрез публичен орган, се използват единствено в полза на захарната индустрия и производителите на цвекло, установени на територията на държавата, в която е наложено вземането; (c) то е част от система на помощи, за която в правото на Общността са предвидени специални разпоредби; (d) никога не е било разрешено от институция на Общността и никога не е било наложено в съответствие с процедурата по член 41 от Регламент № 1009/67/ЕИО или с тази по член 36 от Регламент (ЕИО) № 3330/74?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, трябва ли да се счита, че забраната за налагане на посоченото парично вземане действа от влизането в сила на Регламент № 1009/67/ЕИО или от друга дата?
3. От датата, на която е влязла в сила забраната, имат ли отделни търговци, които са внесли захар (или продуктите, посочени в тези регламенти на ЕИО) от други държави членки на общия пазар, индивидуално право да не плащат посоченото парично вземане по въпрос 1 и съответно право да искат възстановяване, ако е било платено?
4. Във всеки случай, като се има предвид, че от 1968 г. захарта е предмет на правилата на Общността в областта на селското стопанство (Регламент № 1009/67/ЕИО и сега Регламент (ЕИО) № 3330/74), които запазват за институциите на ЕИО практически изключителна компетентност да приемат правила, представлява ли налагането на парично вземане с характеристиките, описани по-горе във въпрос 1, нарушение на втора алинея на член 40, параграф 3 от Договора, съгласно която общата организация на селскостопанските пазари „изключва всякаква дискриминация между производителите или потребителите в рамките на Общността“?
5. Има ли също така нарушения на правилата на Общността, посочени в горните въпроси, ако паричното вземане, наложено едновременно както върху произведената в страната, така и върху внесената захар, се събира частично, доколкото се отнася до захарта, внесена от други държави членки на ЕИО, не при преминаването на границата, а когато захарта вече е на склад при вносителите или (търговските и промишлени) предприятията, които са я закупили от тях?
6. С оглед на общите принципи на правото, които трябва да ръководят правилата и съдебната практика на Общността, трябва ли разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 3330/74 (особено тези в членове 33—44), както и разпоредбите на членове 1—8 и 38—43 от Договора от Рим, да се тълкуват в смисъл, че налагането както върху произведената в страната, така и върху внесената захар на парично вземане според следните критерии трябва да се счита за неправомерно и забранено: (a) налага се с акт на националното правителство без предварително разрешение от институциите на Общността; (b) налага се без да се спазва процедурата, предвидена в член 36 от Регламент (ЕИО) № 3330/74; (c) налага се еднократно на принципа, че е изключително; (d) налага се с незабавно действие върху захарта, която вече е на склад при предприятията, и следователно има обратно действие, тъй като не позволява на предприятията да изберат между закупуване на захар с последващо налагане на вземането и незакупуване на захар с последващо освобождаване от вземането; (e) налага се при преминаване на захарта от едно захарно предприятие към друго, при липса на основанията, посочени в член 33 от Регламент (ЕИО) № 3330/74, които оправдават прибягването до мерките, които трябва да се приемат по процедурата, предвидена в член 36 от същия регламент; (f) налага се под двусмисленото наименование „sovrapprezzo straordinario“ (специална надбавка), докато по същество се отнася до същото вземане, наречено „tassa di sfioramento sullo zucchero“ (данък за изравняване върху захарта), което в миналото винаги е било прилагано пряко чрез мерки на Общността или поне разрешено от институциите на Общността?
7. Дали разпоредбите на Общността, посочени по-горе, предоставят на предприятията, които по националното законодателство са длъжни да платят посоченото по-горе парично вземане върху наличните им запаси от захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена, индивидуално право да не плащат такова вземане (и да искат възстановяване на всяко платено вземане) или такова индивидуално право да не се плаща (и да се иска възстановяване на всяко платено вземане) е поне ограничено до количествата захар, внесени от държавите членки на ЕИО и складирани от пряко внасящите предприятия или от други (търговски и промишлени) предприятия, които са я закупили от тях?
8. Възможно ли е въз основа на разпоредбите на Общността, посочени във въпрос 6, и с оглед на общите принципи на правото, които трябва да ръководят правилата и съдебната практика на Общността, да се счита за законосъобразно една категория граждани да бъде обложена, с обратно действие, с парично вземане, приходите от което се използват в полза на други категории граждани, чиито икономически и търговски интереси са в противоречие с техните?
В дело 105/76:
1. Трябва ли член 13, параграф 2 от Договора от Рим, член 21, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3330/74 (относно общата организация на пазара на захарта) и член 20, параграф 2 от Регламент № 1009/67/ЕИО (заменен от предходния) да се тълкуват като забраняващи, в търговията между държавите членки с продуктите, посочени в тези регламенти на Общността, налагането на парично вземане с характеристиките на „надбавката“ върху захарта, както е установена и уредена с Наредба № 1195 на CIP от 22 юни 1968 г. и последващите изменения (Наредби на CIP № 1222 от 20.6.1969 г., № 9 от 30.6.1970 г., № 15 от 30.6.1971 г., № 7 от 3.8.1972 г., № 9 от 26.6.1973 г., № 27 от 28.6.1974 г., № 19 от 7.8.1975 г., № 20 от 1.7.1976 г. и № 24 от 1.10.1976 г.): (a) която се прилага с решение на национален орган за всяко количество захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена; (b) приходите от която се разпределят частично на производителите на цвекло, установени на територията на държавата, която налага вземането, частично на захарната индустрия, също установена на територията на тази държава, и частично за покриване на различни разходи (включително разходите за управление на Cassa Conguaglio Zucchero)?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, влиза ли в сила забраната за налагане на посоченото парично вземане от влизането в сила на Регламент № 1009/67/ЕИО или от друга дата?
3. От датата, на която е влязла в сила забраната, имат ли отделни търговци, които са внесли захар (или продуктите, посочени в тези регламенти на ЕИО) от други държави членки на общия пазар, индивидуално право да не плащат посоченото парично вземане по въпрос 1 и, в резултат, право да искат възстановяване, ако е било платено?
4. Във всеки случай, като се има предвид, че от 1968 г. захарта е предмет на правилата на Общността в областта на селското стопанство (Регламент № 1009/67/ЕИО и сега Регламент (ЕИО) № 3330/74), представлява ли налагането на парично вземане с характеристиките, описани по-горе във въпрос 1, нарушение на втора алинея на член 40, параграф 3 от Договора, съгласно която общата организация на селскостопанските пазари „изключва всякаква дискриминация между производителите или потребителите в рамките на Общността“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-111/76: Officier van justitie/Beert van den Hazel, Заключение от 28 април 1977 г.

Следва ли правилата, съдържащи се във Verordening Produktie Slachtpluimveesector 1974 на Produktschap voor Pluimvee en Eieren, да се считат за несъвместими с Регламент № 123/67/ЕИО на Съвета на Европейската икономическа общност от 13 юни 1967 година относно общата организация на пазара на птиче месо или с членове 30 до 37 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-71/76: Thieffry/Conseil de l’ordre des avocats de la Cour de Paris, Съдебно решение от 28 април 1977 г.

Когато гражданин на една държава членка, желаещ да упражнява професията адвокат в друга държава членка, е придобил диплома в държавата си по произход, която е призната като еквивалентна от университетския орган на държавата по установяване и която му е позволила да се яви на професионалния изпит за адвокати в последната държава — който той е издържал — представлява ли изискването за национална диплома, предвидено от законодателството на държавата по установяване, при липса на директивите, предвидени в член 57, параграфи 1 и 2 от Договора от Рим, пречка за постигането на целта на съответните разпоредби на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-99/76: De beste Boter и др./BALM, Заключение от 28 април 1977 г.

a) Следва ли първата алинея и втората алинея до края на буква (a) на член 18, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1259/72 на Комисията от 16 юни 1972 година относно реализацията на масло на намалена цена на определени предприятия за преработка в Общността (ОВ, Специално издание на английски език 1972 (II), стр. 559), изменен с Регламент (ЕИО) № 1237/73 на Комисията от 10 май 1973 година (ОВ L 128/1 от 15. 5. 1973), да се тълкува в смисъл, че доказателството, необходимо за освобождаване на депозита, се счита за представено само ако от документа, издаден от националния орган съгласно втората алинея до края на буква (a) на член 18, параграф 2 от Регламент № 1259/72, е видно, че спечелилият търга — който не извършва сам преработката по смисъла на член 6, параграф 1, буква (c) от Регламент № 1259/72 — е изпълнил задълженията си по член 6, параграф 1, букви (a), (b), (d) и (e) от посочения регламент, или освобождаването и в такъв случай винаги е обусловено от това, че преработените стоки, удостоверени с посочения документ, отговарят на условията, предвидени в член 6, параграф 1, буква (c)
(В частност в дело 99/76 се добавя следното: „по-специално с условието, че те трябва да са произведени в рамките на шестмесечния срок, предвиден в последните три реда на член 6, параграф 1, буква (c)?“); б) Ако се приеме втората алтернатива, посочена в (a) по-горе, съвместими ли са първата алинея на член 18, параграф 2 и втората алинея до края на буква (a) от посочения регламент с висшите норми на правото на Общността и по-специално с принципа на пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-110/76: Pretore di Cento/X, Заключение от 27 април 1977 г.

1. Дали, по силата на Решението на Съвета на Европейските общности от 21 април 1970 г., пострадалата страна в случай на престъпление на контрабанда е само Европейската икономическа общност, или ЕИО може да има качеството на пострадала страна заедно с отделните национални държави, на които е възложено събирането на митата за и от името на Общността.
2. Дали, в резултат на това, националният съд трябва, съгласно собствената си процедура, да уведоми Общността, че са образувани наказателни производства във връзка с престъплението на контрабанда, за да ѝ даде възможност да предяви иск за възстановяване на митата, чието плащане е било избегнато.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело : Становище на Съда

Допустимо ли е международно споразумение, по силата на което държави членки заемат водеща роля за сметка на институциите на Общността при изпълнението на обща политика, без това да нарушава институционалната структура и принципите на единство и солидарност на Общността?
Може ли на международен орган извън Общността да се предоставят изпълнителни правомощия, които да имат пряко действие на територията на държавите членки, без да се нарушават разпоредбите и гаранциите на Договора?
Съвместимо ли е създаването на юрисдикция (съд на фонда) по международно споразумение, която да е различна или паралелна на юрисдикцията на Съда на Европейските общности, с изискванията на Договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-88/76: Exportation des Sucres/Комисия, Съдебно решение от 31 март 1977 г.

Допустимо ли е оспорването на Регламент (ЕИО) № 1579/76 от физическо или юридическо лице, което е пряко и индивидуално засегнато от разпоредбата, с която се премахва правото на анулиране на издадените преди 15 март 1976 г. и неизползвани към 1 юли 1976 г. лицензии за износ на захар?
Приложим ли е Регламент (ЕИО) № 1579/76 към заявителя, като се има предвид датата на публикуване и влизане в сила на регламента и възможността за обратно действие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-87/76: Bozzone, Съдебно решение от 31 март 1977 г.

Първият параграф на член 10, параграф 1 от Регламент № 1408/71, относно премахването на изискванията за местоживеене, приложим ли е към получател на обезщетения, придобити във връзка със заетост изключително в асоциирана територия, когато този получател, който е гражданин на държава членка, пребивава на територията на държава членка, различна от тази, която е отговорна за изплащането на социалноосигурителните обезщетения във връзка със заетостта в посочената асоциирана територия; с други думи, противоречи ли член 2, параграф 2 от Колониалния декрет от 7 август 1952 г., изменен с Колониалния декрет от 2 юли 1956 г., на разпоредбите на Регламент № 1408/71, доколкото изисква действително и обичайно пребиваване в Белгия, Белгийско Конго, Руанда-Урунди или в държава, с която е сключено реципрочно споразумение?
Необходимо ли е да се счита работник, зает в асоциирана територия и едновременно подчинен на специално законодателство, прието от една от държавите членки по отношение на тази територия и лицата, заети в нея, в случая Колониалния декрет от 7 август 1952 г., за работник, който е или е бил подчинен на законодателството на една или повече държави членки по смисъла на член 2, параграф 1 от Регламент № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form