Дело C-77/76: Cucchi/Avez, Заключение от 3 май 1977 г.

1. Трябва ли член 13, параграф 2 от Договора от Рим и член 21, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3330/74 (относно общата организация на пазара на захарта), както и член 20, параграф 2 от Регламент № 1009/67/ЕИО (заменен от предходния) да се тълкуват в смисъл, че в търговията между държавите членки с продуктите, посочени в тези регламенти на ЕИО, се забранява налагането на парично вземане със следните характеристики: (a) прилага се с мярка на национален орган върху всяко количество захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена; (b) приходите, събрани чрез публичен орган, се използват единствено в полза на захарната индустрия и производителите на цвекло, установени на територията на държавата, в която е наложено вземането; (c) то е част от система на помощи, за която в правото на Общността са предвидени специални разпоредби; (d) никога не е било разрешено от институция на Общността и никога не е било наложено в съответствие с процедурата по член 41 от Регламент № 1009/67/ЕИО или с тази по член 36 от Регламент (ЕИО) № 3330/74?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, трябва ли да се счита, че забраната за налагане на посоченото парично вземане действа от влизането в сила на Регламент № 1009/67/ЕИО или от друга дата?
3. От датата, на която е влязла в сила забраната, имат ли отделни търговци, които са внесли захар (или продуктите, посочени в тези регламенти на ЕИО) от други държави членки на общия пазар, индивидуално право да не плащат посоченото парично вземане по въпрос 1 и съответно право да искат възстановяване, ако е било платено?
4. Във всеки случай, като се има предвид, че от 1968 г. захарта е предмет на правилата на Общността в областта на селското стопанство (Регламент № 1009/67/ЕИО и сега Регламент (ЕИО) № 3330/74), които запазват за институциите на ЕИО практически изключителна компетентност да приемат правила, представлява ли налагането на парично вземане с характеристиките, описани по-горе във въпрос 1, нарушение на втора алинея на член 40, параграф 3 от Договора, съгласно която общата организация на селскостопанските пазари „изключва всякаква дискриминация между производителите или потребителите в рамките на Общността“?
5. Има ли също така нарушения на правилата на Общността, посочени в горните въпроси, ако паричното вземане, наложено едновременно както върху произведената в страната, така и върху внесената захар, се събира частично, доколкото се отнася до захарта, внесена от други държави членки на ЕИО, не при преминаването на границата, а когато захарта вече е на склад при вносителите или (търговските и промишлени) предприятията, които са я закупили от тях?
6. С оглед на общите принципи на правото, които трябва да ръководят правилата и съдебната практика на Общността, трябва ли разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 3330/74 (особено тези в членове 33—44), както и разпоредбите на членове 1—8 и 38—43 от Договора от Рим, да се тълкуват в смисъл, че налагането както върху произведената в страната, така и върху внесената захар на парично вземане според следните критерии трябва да се счита за неправомерно и забранено: (a) налага се с акт на националното правителство без предварително разрешение от институциите на Общността; (b) налага се без да се спазва процедурата, предвидена в член 36 от Регламент (ЕИО) № 3330/74; (c) налага се еднократно на принципа, че е изключително; (d) налага се с незабавно действие върху захарта, която вече е на склад при предприятията, и следователно има обратно действие, тъй като не позволява на предприятията да изберат между закупуване на захар с последващо налагане на вземането и незакупуване на захар с последващо освобождаване от вземането; (e) налага се при преминаване на захарта от едно захарно предприятие към друго, при липса на основанията, посочени в член 33 от Регламент (ЕИО) № 3330/74, които оправдават прибягването до мерките, които трябва да се приемат по процедурата, предвидена в член 36 от същия регламент; (f) налага се под двусмисленото наименование „sovrapprezzo straordinario“ (специална надбавка), докато по същество се отнася до същото вземане, наречено „tassa di sfioramento sullo zucchero“ (данък за изравняване върху захарта), което в миналото винаги е било прилагано пряко чрез мерки на Общността или поне разрешено от институциите на Общността?
7. Дали разпоредбите на Общността, посочени по-горе, предоставят на предприятията, които по националното законодателство са длъжни да платят посоченото по-горе парично вземане върху наличните им запаси от захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена, индивидуално право да не плащат такова вземане (и да искат възстановяване на всяко платено вземане) или такова индивидуално право да не се плаща (и да се иска възстановяване на всяко платено вземане) е поне ограничено до количествата захар, внесени от държавите членки на ЕИО и складирани от пряко внасящите предприятия или от други (търговски и промишлени) предприятия, които са я закупили от тях?
8. Възможно ли е въз основа на разпоредбите на Общността, посочени във въпрос 6, и с оглед на общите принципи на правото, които трябва да ръководят правилата и съдебната практика на Общността, да се счита за законосъобразно една категория граждани да бъде обложена, с обратно действие, с парично вземане, приходите от което се използват в полза на други категории граждани, чиито икономически и търговски интереси са в противоречие с техните?
В дело 105/76:
1. Трябва ли член 13, параграф 2 от Договора от Рим, член 21, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3330/74 (относно общата организация на пазара на захарта) и член 20, параграф 2 от Регламент № 1009/67/ЕИО (заменен от предходния) да се тълкуват като забраняващи, в търговията между държавите членки с продуктите, посочени в тези регламенти на Общността, налагането на парично вземане с характеристиките на „надбавката“ върху захарта, както е установена и уредена с Наредба № 1195 на CIP от 22 юни 1968 г. и последващите изменения (Наредби на CIP № 1222 от 20.6.1969 г., № 9 от 30.6.1970 г., № 15 от 30.6.1971 г., № 7 от 3.8.1972 г., № 9 от 26.6.1973 г., № 27 от 28.6.1974 г., № 19 от 7.8.1975 г., № 20 от 1.7.1976 г. и № 24 от 1.10.1976 г.): (a) която се прилага с решение на национален орган за всяко количество захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена; (b) приходите от която се разпределят частично на производителите на цвекло, установени на територията на държавата, която налага вземането, частично на захарната индустрия, също установена на територията на тази държава, и частично за покриване на различни разходи (включително разходите за управление на Cassa Conguaglio Zucchero)?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, влиза ли в сила забраната за налагане на посоченото парично вземане от влизането в сила на Регламент № 1009/67/ЕИО или от друга дата?
3. От датата, на която е влязла в сила забраната, имат ли отделни търговци, които са внесли захар (или продуктите, посочени в тези регламенти на ЕИО) от други държави членки на общия пазар, индивидуално право да не плащат посоченото парично вземане по въпрос 1 и, в резултат, право да искат възстановяване, ако е било платено?
4. Във всеки случай, като се има предвид, че от 1968 г. захарта е предмет на правилата на Общността в областта на селското стопанство (Регламент № 1009/67/ЕИО и сега Регламент (ЕИО) № 3330/74), представлява ли налагането на парично вземане с характеристиките, описани по-горе във въпрос 1, нарушение на втора алинея на член 40, параграф 3 от Договора, съгласно която общата организация на селскостопанските пазари „изключва всякаква дискриминация между производителите или потребителите в рамките на Общността“?