Съд

1. Трябва ли националният съд, при преценка на съвместимостта на национални разпоредби, приложими както към вносни, така и към вътрешни продукти, с член 30 от Договора, да вземе предвид критериите, развити от Съда на Европейските общности по отношение на член 85, и по-специално тълкуването, дадено от Съда на израза „може да засегне търговията между държавите членки“, или член 30 следва да се тълкува самостоятелно, като се прилага само когато е установено, че съответните разпоредби са от такова естество, че ограничават вноса?
2. Следва ли национална разпоредба, приложима без разлика към вътрешни и вносни продукти, да се счита за мярка с равностоен на количествено ограничение ефект по смисъла на член 30 от Договора, когато е ясно, че тази разпоредба ограничава вноса само в много малка степен и съществуват други възможности за пласмент на продукти от други държави членки?
3. Трябва ли националният съд при изследване на ограничителните ефекти върху търговията на национална разпоредба, приложима без разлика към вноса на продукти от други държави членки и пласмента на вътрешни продукти, да вземе предвид единствено ефектите на тази разпоредба или също така да отчете факта, че на съответния пазар съществуват и други ограничения на търговията, произтичащи от данъчното законодателство на държавите членки и разликите между тях?
4. Има ли значение за отговора на предходния въпрос обстоятелството, че по мнение на националния съд съответната национална разпоредба сама по себе си няма никакъв ограничителен ефект върху търговията?
5. Ако в резултат на национална разпоредба съществува система на вертикално определяне на цените, към която всички засегнати търговци са обвързани и отклонението от която представлява нарушение, може ли лице, което е нарушило такава разпоредба, да се позове пред националните съдилища на несъвместимостта на тази национална разпоредба с член 5, параграф 2 във връзка с член 85 от Договора?