Съд

Трябва ли органът по регистрация на търговски марки, който съгласно Протокола от 2 декември 1992 г. за изменение на Единния закон на Бенелюкс за търговските марки (Trb. 1993, 12) е компетентен да преценява абсолютните основания за отказ за регистрация на търговска марка, предвидени в член 3 във връзка с член 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки (ОВ 1989 L 40, стр. 1), да вземе предвид не само знака, както е подаден в заявлението за регистрация, но и всички относими факти и обстоятелства, известни му, включително тези, за които е уведомен от заявителя (например факта, че преди заявлението заявителят вече е използвал знака широко като търговска марка за съответните продукти, или факта, че проучване показва, че използването на знака за стоките и/или услугите, посочени в заявлението, няма да бъде от такова естество, че да заблуди обществеността)?
Има ли отговорът на първия въпрос значение и за разглеждането от страна на органа по регистрация на търговски марки на въпроса дали възраженията му срещу регистрацията на заявлението са отстранени от заявителя, както и за решението му да откаже регистрация изцяло или частично, както е предвидено в член 6a, параграф 4 от Единния закон на Бенелюкс за търговските марки?
Има ли отговорът на първия въпрос значение и за съдебния контрол, на който се позовава член 6b от Единния закон на Бенелюкс за търговските марки?
Влияе ли фактът, че търговска марка е регистрирана в държава членка за определени стоки или услуги, върху разглеждането от страна на органа по регистрация на търговски марки в друга държава членка на заявление за регистрация на подобна марка за стоки или услуги, подобни на тези, за които първата марка е била регистрирана?
Пречи ли член 3, буква в) от Директива 89/104 регистрацията на търговска марка, която се състои изключително от знаци или указания, които могат да служат в търговията за обозначаване на характеристиките на стоките или услугите, за които се иска регистрация, и това ли е случаят дори когато има по-обичайни знаци или указания за обозначаване на същите характеристики и независимо от броя на конкурентите, които могат да имат интерес да използват знаците или указанията, от които се състои марката
Когато приложимото национално право предвижда, че изключителното право, предоставено чрез регистрация от компетентен орган в район, в който съществуват няколко официално признати езика, на словна марка, изразена на един от тези езици, се разпростира автоматично върху превода ѝ на другите езици, трябва ли органът да провери по отношение на всеки от тези преводи дали марката действително се състои изключително от знаци или указания, които могат да служат в търговията за обозначаване на характеристиките на тези стоки или услуги?
Следва ли член 3 от Директива 89/104 да се тълкува в смисъл, че марка, която е описателна за характеристиките на определени стоки или услуги, но не и за тези на други стоки или услуги по смисъла на член 3, буква в) от директивата, не може да се счита за непременно притежаваща отличителен характер по отношение на тези други стоки или услуги по смисъла на буква б) от разпоредбата
Има ли значение, че марката е описателна за характеристиките на определени стоки или услуги по член 3, буква в) от директивата, при преценката дали същата марка има отличителен характер по отношение на други стоки или услуги по смисъла на член 3, буква б) от директивата?
Следва ли член 3, буква в) от Директива 89/104 да се тълкува в смисъл, че марка, състояща се от дума, съставена от елементи, всеки от които е описателен за характеристиките на стоките или услугите, за които се иска регистрация, сама по себе си е описателна за характеристиките на тези стоки или услуги по смисъла на тази разпоредба, освен ако няма осезаема разлика между думата и простата сума на нейните части: това предполага или че поради необичайния характер на комбинацията по отношение на стоките или услугите думата създава впечатление, което е достатъчно отдалечено от това, което произтича от простата комбинация от значенията, придавани от елементите, от които е съставена, така че думата е повече от сумата на нейните части, или че думата е станала част от всекидневния език и е придобила собствено значение, така че вече е независима от своите компоненти
В последния случай необходимо ли е да се провери дали дума, която е придобила собствено значение, не е сама по себе си описателна по смисъла на същата разпоредба
За целите на определяне дали основанието за отказ по член 3, буква в) от директивата се прилага за такава марка, има ли значение дали съществуват синоними, които могат да обозначават същите характеристики на стоките или услугите, посочени в заявлението за регистрация, или че характеристиките на стоките или услугите, които могат да бъдат предмет на описанието, са търговски съществени или само второстепенни?
Пречи ли Директива 89/104 на органа по регистрация на търговски марки да регистрира марка за определени стоки или услуги при условие, че те не притежават определена характеристика?
Несъвместима ли е с член 3 от Директива 89/104 практиката на органа по регистрация на търговски марки, която се съсредоточава единствено върху отказа за регистрация на явно недопустими марки?