Съд

Следва ли член 5, параграф 1 и член 8, параграф 1 от [Директива 89/104] да се тълкуват в смисъл, че притежателят на изключителното право, което предоставя регистрираната марка, не може повече да го противопостави на трето лице по отношение на всички посочени при регистрацията стоки:
— когато дълго време притежателят на правото е поделял с това трето лице използването по отношение на част от разглежданите стоки на марката в рамките на определен вид съсобственост;
— когато във връзка с тази подялба той е предоставил на третото лице неотменимото си съгласие то да използва марката за тези стоки?
Следва ли посочените членове да се тълкуват в смисъл, че прилагането на национална разпоредба като тази, съгласно която притежателят на определено право не може да го упражнява по незаконосъобразен начин или да злоупотребява с него, може да доведе до окончателно възпрепятстване на упражняването на това изключително право за част от разглежданите стоки, или те следва да се тълкуват в смисъл, че това прилагане трябва да се ограничи до санкционирането по друг начин на това упражняване на правото по незаконосъобразен начин или на злоупотребата с него?
Следва ли член 5, параграф 1 и член 8, параграф 1 от [Директива 89/104] да се тълкуват в смисъл, че когато притежателят на регистрирана марка прекратява ангажимента си спрямо трето лице да не използва марката за определени стоки, като по този начин иска да поеме сам това използване, националният съд въпреки това може да забрани окончателно това поемане отново на използването с мотива, че то представлява нелоялна конкуренция, тъй като вследствие от него притежателят ще получи полза от осъществената от третото лице преди това реклама във връзка с марката и е възможно да настъпи объркване на клиентите, или те следва да се тълкуват в смисъл, че националният съд трябва да наложи друга санкция, която не препятства окончателно това поемане отново на използването от страна на притежателя?
Следва ли посочените членове да се тълкуват в смисъл, че окончателната забрана за използване от притежателя е обоснована когато третото лице е инвестирало дълги години за запознаването на обществеността със стоките, за които му е било предоставено от притежателя право на ползване на марката?