Съд - трети състав

1. С оглед на член 118а от Договора за ЕО и препратката в член 1, параграф 3 от Директивата към всички сектори на дейност, както публични, така и частни, по смисъла на член 2 от Директива 89/391/ЕИО, която предвижда, че тя не се прилага „когато особеностите на някои специфични дейности в публичната служба ... неизбежно са в противоречие с нея“, следва ли да се разбира, че работата на лекарите в Екипите за първична здравна помощ, засегнати от спора, попада в изключението, посочено в тази разпоредба?
2. Член 1, параграф 3 от Директивата също така препраща към член 17, използвайки израза „без да се засяга“. Въпреки че, както беше посочено по-горе, не е прието хармонизиращо законодателство от държавата или автономните региони, следва ли това мълчание да се тълкува като дерогация от член 3, 4, 5, 6, 8 или 16, когато поради специфичните характеристики на съответната дейност продължителността на работното време не се измерва и/или не е предварително определена?
3. Дали изключението, посочено в член 1, параграф 3 in fine на Директивата, относно „дейностите на лекарите в обучение“, води по-скоро до извода, че дейностите на другите лекари действително попадат в обхвата на Директивата?
4. Дали препратката към факта, че разпоредбите на Директива 89/391/ЕИО са „напълно“ приложими към въпросите, посочени в параграф 2, има някакви особени последици по отношение на позоваването на нея и нейното прилагане?
5. Член 2, параграф 1 от Директивата определя работното време като „всеки период, през който работникът работи, е на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика“. С оглед на националната практика, посочена по-горе в параграф 8 на настоящото определение, и с оглед на липсата на хармонизиращо законодателство, следва ли националната практика, изключваща от 40-те часа седмично времето, прекарано на разположение (on call), да продължи да се прилага, или следва по аналогия да се прилагат общите и специалните разпоредби на испанското законодателство относно работното време, отнасящи се до трудовите правоотношения по частното право?
6. Когато съответните лекари са на разположение, без да е необходимо да присъстват в центъра, следва ли цялото това време да се счита за работно време или само времето, което действително е прекарано в изпълнение на дейността, за която са повикани, както е националната практика, посочена в параграф 8 от фактите (в определението за препращане)?
7. Когато съответните лекари са на разположение в центъра, следва ли цялото това време да се счита за обикновено работно време или за извънредно работно време, съгласно националната практика, посочена в параграф 8 от фактите?
8. Следва ли работното време, прекарано на разположение, да бъде включено при определяне на средното работно време за всеки седемдневен период, съгласно член 6, параграф 2 от Директивата?
9. Следва ли времето, прекарано на разположение, да се счита за извънреден труд?
10. Въпреки липсата на хармонизиращо законодателство, може ли да се приеме, че референтният период, посочен в член 16, параграф 2 от Директивата, е приложим, включително, ако е така, дерогациите от него, предвидени в член 17, параграфи 2 и 3 във връзка с параграф 4?
11. Ако в резултат на възможността, предвидена в член 18, параграф 1, буква б), член 6 от Директивата не се прилага, и въпреки липсата на хармонизиращо законодателство, може ли член 6 да се счита за неприложим на основание, че е получено съгласието на работника да извършва такава работа
Явява ли се съгласието на двете страни на индустрията, изразено в колективен трудов договор или споразумение между тях, равностойно на съгласието на работника в този смисъл?
12. С оглед на факта, че обичайното работно време не е нощно, тъй като само част от времето, което периодично трябва да се прекара на разположение от някои от съответните лекари, е нощно, и при липсата на хармонизиращо законодателство, следва ли тези лекари да се считат за нощни работници по смисъла на член 2, параграф 4, буква б) от Директивата?
13. За целите на възможността, предвидена в член 2, параграф 4, буква б), от Директивата, може ли националното законодателство относно нощния труд на работници, подчинени на частното право, да се прилага към съответните лекари, чието трудово правоотношение се урежда от публичното право?
14. Включват ли „обичайните“ работни часове, посочени в член 8, параграф 1 от Директивата, и времето на разположение, независимо дали се изисква тяхното физическо присъствие?
15. С оглед на факта, че разглежданото работно време е работа на смени само по отношение на времето на разположение, и при липсата на хармонизиращо законодателство, може ли работата на съответните лекари да се счита за работа на смени и следва ли те да се считат за работници на смени съгласно определението, съдържащо се в член 2, параграфи 5 и 6 от Директивата?