Съд - трети състав

1) Парично обезщетение по осигуряване за безработица, което е предоставено на безработни лица, подали искане за предоставяне на осигурително обезщетение за намалена работоспособност или инвалидност по законоустановена схема за осигуряване за пенсия или трудова злополука като авансово плащане на тези обезщетения до приемане на решение по тяхното искане и при последващо прихващане с тях, при което трябва да са изпълнени условията лицето да е безработно и да се е осигурявало през определен период от време, но не и други условия, които обикновено също се поставят за получаване на обезщетение за безработица — работоспособност, готовност и желание за работа — и което освен това се предоставя само ако с оглед на наличните обстоятелства се очаква отпускане на тези социалноосигурителни плащания по законоустановената схема за осигуряване за пенсия или злополука, „обезщетение при безработица“ ли представлява, по смисъла на член 4, параграф 1, буква ж) от Регламент № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, или „обезщетение за инвалидност“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от този регламент?
2) Ако отговорът на първия въпрос е в смисъл, че посоченото обезщетение е „обезщетение при безработица“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква ж) от Регламент № 1408/71:
Противопоставя ли се член 39 ЕО на разпоредба от националното право, която предвижда, че правото на такова обезщетение се спира — освен в случай на освобождаване за срок до три месеца, което се допуска само по молба на безработното лице при наличието на важни обстоятелства — когато безработното лице пребивава в чужбина (в друга държава-членка)?