всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - десети състав

Съдебен състав – Съд – десети състав

Дело C-711/20: TanQuid Polska, Съдебно решение от 24 март 2022 г.

Движат ли се акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз по смисъла на член 4, буква в) от Директива 92/12, когато митническата служба на една държава членка е одобрила движението им под режим отложено плащане на акциз от данъчен склад до регистриран търговец със седалище в друга държава членка, въпреки че условията за движение на стоките под режим отложено плащане на акциз не са били обективно изпълнени, тъй като впоследствие в хода на процедурата се установява, че регистрираният търговец не е знаел за движението на стоките поради извършена от трети лица измама?
Възпрепятства ли предоставянето на обезпечение за акциза по смисъла на член 15, параграф 3 от Директива 92/12, което е учредено с цел, различна от движението на стоки под режим отложено плащане на акциз между данъчен склад и регистриран търговец със седалище в друга държава членка, надлежното започване на движението под режим отложено плащане на акциз, ако предоставянето на обезпечението е посочено в документите, придружаващи движението на стоките под режим отложено плащане на акциз за регистрирания търговец, и е потвърдено от митническия орган на държавата членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-183/21: Maxxus Group, Съдебно решение от 10 март 2022 г.

Трябва ли член 19 от Директива (ЕС) 2015/2436 да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, което в производство по искане за отмяна на марка поради неизползване изисква от ищеца да направи проучване на пазара относно евентуалното използване на тази марка от нейния притежател и доколкото е възможно, да представи обосновано в това отношение становище в подкрепа на искането си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-239/21: Fryč/Комисия, Определение от 1 март 2022 г.

Нарушил ли е Общият съд правото на жалбоподателя на иск по член 268 ДФЕС чрез неправилно прилагане на правилата за давност?
Допуснал ли е Общият съд грешка при преценката за наличието на пряка причинно-следствена връзка между решението от 3 декември 2007 г. и твърдените вреди за жалбоподателя?
Допустимо ли е пред Съда в производството по обжалване да се разглеждат нови доводи, които не са били предмет на разглеждане пред Общия съд, като твърдението за нарушение на правото на добра администрация и причинно-следствена връзка с невъзможността за ефективно търсене на обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-239/21: Fryč/Комисия, Определение от 1 март 2022 г.

Не е предоставен съдебен акт, по който да бъдат извлечени основни правни въпроси. Моля, предоставете текста за анализ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-306/19: Milis Energy, Определение от 1 март 2022 г.

Възможно ли е държава членка да измени или да отложи изплащането на вече предвидени, но все още неизплатени стимули за производство на енергия от възобновяеми източници, при спазване на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, съгласно член 3, параграф 3, буква а) от Директива 2009/28?
Представлява ли правото на получаване на предвидени, но все още неизплатени стимули за производство на електроенергия от фотоволтаични инсталации придобито имуществено право, защитено по член 17 от Хартата на основните права?
Нарушава ли се свободата на стопанска инициатива по член 16 от Хартата и приложим ли е член 10 от Енергийната харта при промяна на условията за изплащане на стимули за фотоволтаични инсталации?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-306/19: Milis Energy, Определение от 1 март 2022 г.

Предоставя ли член 3, параграф 3, буква а) от Директива 2009/28/ЕО на държавите членки правото да изменят или прекратяват режими за подпомагане на възобновяеми енергийни източници, включително по отношение на вече предвидени, но неизплатени стимули, при спазване на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания?
Съставлява ли изменението на условията или размера на изплащане на стимули за производство на енергия от възобновяеми източници нарушение на правото на собственост по член 17 и на свободата на стопанска инициатива по член 16 от Хартата на основните права на ЕС?
Може ли член 10 от Енергийната харта да бъде приложен в полза на засегнатите инвеститори при промяна на режима за подпомагане, ако не е установено, че те са инвеститори от други договарящи страни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-550/21: Leonardo, Определение от 21 февруари 2022 г.

Допустимо ли е преюдициално запитване при липса на достатъчно сведения относно фактическите и правните обстоятелства на спора?
Изпълнени ли са изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда за изложение на релевантните факти и мотивиране на необходимостта от преюдициално тълкуване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-550/21: Leonardo, Определение от 21 февруари 2022 г.

Изисква ли се националната юрисдикция при отправяне на преюдициално запитване да изложи подробно фактическата и нормативната рамка на спора и да уточни разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване се иска?
Може ли преюдициално запитване, което не съдържа достатъчно конкретика относно приложимото национално законодателство и разпоредбите на правото на Съюза, да бъде прието за допустимо от Съда?
Какви са минималните изисквания към съдържанието на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-596/20: DuoDecad, Заключение от 10 февруари 2022 г.

1. Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 43 от Директива 2006/112 на Съвета да се тълкуват в смисъл, че получателят на лицензия за ноу-хау — дружество, установено в държава — членка на Съюза (в случая по главното производство — в Португалия) — не предоставя на крайните потребители услугите, достъпни на определен интернет сайт, така че той не може да бъде получател на услугата по техническа поддръжка на това ноу-хау, извършвана като подизпълнител от данъчнозадължено лице, установено в друга държава членка (в случая по главното производство — в Унгария), като това данъчнозадължено лице предоставя тази услуга на лицензодателя, установен в последната държава членка, при положение че лицензополучателят: a) разполага със служебни помещения, наети в първата държава членка, с компютърно и офис оборудване, със собствен персонал и със значителен опит в областта на електронната търговия и има собственик със значителни международни връзки и управител, квалифициран в областта на електронната търговия; б) е получил въпросното ноу-хау, което отразява процесите на функциониране на интернет сайтовете и тяхното осъвременяване, дава мнения в това отношение, предлага изменения в посочените процеси и ги одобрява; в) е получател на услугите, които данъчнозадълженото лице предоставя въз основа на това ноу-хау; г) редовно получава доклади относно извършените от подизпълнителите доставки на услуги (по-специално относно трафика на интернет сайтовете и плащанията, извършени от банковата сметка); д) регистрира на свое име домейните, които позволяват достъп до сайтовете през интернет; е) е посочен на интернет сайтовете като доставчик на услугата; ж) сам извършва управителните действия, насочени към запазване на популярността на интернет сайтовете; з) сам сключва от свое име необходимите за предоставянето на услугата договори с партньори и подизпълнители (по-специално с банките, които предлагат обслужване на плащания с банкови карти в интернет сайтове, със създателите на достъпното на интернет сайтовете съдържание и с уебмастерите, които промотират съдържанието); и) разполага с цялостна система за получаване на приходите от предоставяната на крайните потребители услуга, в това число банкови сметки, изключително и пълно право на разпореждане с посочените сметки, база данни с крайните потребители, която позволява да им бъдат издавани фактури за предоставената услуга, и собствена компютърна програма за фактуриране; й) посочва на интернет сайтовете, че физическият център за обслужване на клиенти е в собственото му седалище в първата държава членка, и к) е дружество, независимо както от лицензодателя, така и от унгарските подизпълнители, натоварени с изпълнението на определени технологични процеси, описани във въпросното ноу-хау, като също така се има предвид, че: i) изложените по-горе обстоятелства са потвърдени от съответния административен орган в първата държава членка, в качеството му на орган, компетентен да констатира тези обективни и проверими от трети лица факти, ii) обективна пречка за предоставянето на услугата в другата държава членка чрез интернет сайтовете е обстоятелството, че установеното в тази държава членка дружество няма достъп до доставчик на платежни услуги, който да гарантира получаването на направено в интернет сайта плащане с банкова карта, поради което установеното в тази държава членка дружество никога не е извършвало доставки на услугата, достъпна на интернет сайтовете, нито преди, нито след разглеждания период, и iii) дружеството лицензополучател и свързаните с него предприятия са получили произтичащи от функционирането на интернет сайта печалби, които като цяло са по-големи от разликата, която следва от прилагането на данъчната ставка в първата и във втората държава членка?
2. Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 43 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че лицензодателят — дружество, установено в другата държава членка — предоставя на крайните потребители услугите, достъпни на определен интернет сайт, поради което той е получател на услугата по техническа поддръжка на въпросното ноу-хау, предоставяна от данъчнозадълженото лице като подизпълнител, като това данъчнозадължено лице не предоставя тази услуга на лицензополучателя, установен в първата държава членка, при положение че лицензодателят: а) разполага със собствени ресурси, състоящи се само от едно наето помещение и от един компютър, използван от управителя; б) има като собствени служители само един управител и един правен съветник, който работи на непълно работно време няколко часа седмично; в) сключил само един договор — този за развитие на въпросното ноу-хау; г) разпорежда притежаваните от него имена на домейни да бъдат регистрирани от лицензополучателя на негово име в съответствие със сключения с последния договор; д) никога не е посочван като доставчик на въпросните услуги пред трети лица, по-специално пред крайните потребители, пред банките, които предлагат обслужване на плащания с банкови карти в интернет сайтове, пред създателите на достъпното на интернет сайтовете съдържание и пред уебмастерите, които промотират съдържанието; е) никога не е издавал свидетелстващи документи относно достъпните на интернет сайтовете услуги, освен фактурата за лицензионното възнаграждение, и ж) не разполага със система (като банкови сметки и друга инфраструктура), чрез която да се получават приходите от предоставяната чрез интернет сайтовете услуга, като също така се има предвид, че съгласно решение от 17 декември 2015 г., WebMindLicenses (C‑419/14, EU:C:2015:832), сами по себе си не изглеждат решаващи фактите, че управителят и едноличен собственик на дружеството лицензодател е създателят на разглежданото ноу-хау и че същото това лице е оказвало влияние или е извършвало контрол върху развитието и използването на посоченото ноу-хау и върху доставката на основаващите се на него услуги, така че физическото лице, което е управител и собственик на дружеството лицензодател, е също така и управител и/или собственик на търговските дружества подизпълнители — и в крайна сметка на дружеството жалбоподател — които съдействат при предоставянето на услугата като натоварени от лицензополучателя подизпълнители, осъществявайки съответните вече посочени функции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-35/21: Konservinvest, Определение от 9 февруари 2022 г.

Могат ли държавите членки да въвеждат или поддържат национални режими за регистрация и закрила на географски означения за селскостопански продукти и храни, които попадат в приложното поле на Регламент № 1151/2012?
При какви условия е допустима временната национална закрила съгласно член 9 от Регламент № 1151/2012 и какви са ограниченията относно нейното действие върху търговията в рамките на Съюза и международната търговия?
Как се прилага принципът на предимство на правото на Съюза спрямо национални разпоредби, които противоречат на разпоредбите на Регламент № 1151/2012?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1272829303190 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form