Съд - шести състав

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Жалба за отмяна, Иск за отговорност

Lenz

Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки

Дело C-66/89: Directeur général des douanes и droits indirects/Powerex-Europe, Съдебно решение от 17 май 1990 г.

Трябва ли Регламент (ЕИО) № 1203/86 от 23 април 1986 година да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на двете категории стоки, внесени от Powerex-Europe, чиито качества и характеристики са описани в експертното заключение на г-н Камю от 29 декември 1988 година, изготвено след изслушване на страните?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, трябва ли този регламент да бъде обявен за невалиден по причините, изложени от Powerex-Europe?
Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, засяга ли решението за отмяна на регламента вноса, осъществен преди постановяване на съдебното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Darmon

Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.

Дело C-305/88: Lancray/Peters und Sickert, Заключение от 3 май 1990 г.

1) Следва ли да се откаже признаването на съдебно решение съгласно член 27, параграф 2 от версията на Брюкселската конвенция преди присъединяването, когато ответникът не се е явил и, въпреки че му е връчен документът, с който е образувано производството, в достатъчно време, за да може да организира защитата си, връчването не е извършено надлежно?
2) В случай че съдебно решение, постановено при неявяване на ответника, не се признава, тъй като, въпреки че на ответника е връчен документът, с който е образувано производството, в достатъчно време, за да може да организира защитата си, връчването не е извършено надлежно, изключва ли член 27, параграф 2 от версията на Брюкселската конвенция преди присъединяването признаването на решението, дори когато законите на държавата, в която се иска признаването, позволяват отстраняване на порока при връчването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Jacobs

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Немски

Дело C-2/89: Bestuur van de Sociale Verzekeringsbank/Kits van Heijningen, Съдебно решение от 3 май 1990 г.

Може ли дейността като учител на непълно работно време (извършвана преди това като второстепенна дейност), която пенсиониран работник продължава след началото на пенсионирането си, като преподава по два часа на ден в два дни от седмицата, да се счита за действителна и реална дейност за целите на прилагането на правилата на Общността относно свободното движение на работници?
Ако да, води ли тази дейност – както и предходната основна дейност, извършвана на територията на държава членка, различна от тази, в която пребивава пенсионираният работник и в която се връща след всеки работен ден – до прилагане на законодателството на предходната държава членка – с оглед на член 13, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 – само в посочените дни, в които се провеждат занятия, или и в междинните дни, когато не се извършва никаква работа?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, продължава ли да се прилага законодателството на държавата членка, на чиято територия е била последната основна дейност, съгласно член 13, параграф 2, буква а) дори след датата на пенсиониране?
Ако законодателството на държавата членка, на чиято територия са били или са извършвани посочените дейности, е приложимо дори след датата на пенсиониране – с оглед на член 13, параграф 2, буква а) – може ли само въз основа на определянето на приложимото законодателство съгласно тази разпоредба да се приеме, че изискванията за пребиваване, като тези в уводните думи и буква а) на член 6, параграф 1 от Algemene Kinderbijslagwet (Общ закон за детските надбавки), не могат да бъдат противопоставени на съответния пенсиониран работник?
Ако не, може ли въз основа на член 73, параграф 1 от Регламент № 1408/71 да се приеме, че изискванията за пребиваване, като тези в уводните думи и буква а) на член 6, параграф 1 от Algemene Kinderbijslagwet, не могат да бъдат противопоставени на съответния пенсиониран работник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Tesauro

Количествени ограничения | Мерки с равностоен ефект | Свободно движение на стоки

Нидерландски

Дело C-23/89: Quietlynn и Richards/Southend Borough Council, Заключение от 3 май 1990 г.

1) Когато държава членка (след като местен орган е приел решение законодателството да се прилага на тяхната територия при условие, че помещенията, които са секс заведения, трябва да бъдат лицензирани) забранява продажбата (между другото) на законни секс артикули от нелицензирани секс заведения и когато ефектът на такава забрана е да даде възможност на местния орган да упражнява контрол върху секс заведенията на тяхната територия, и когато ефектът е да се ограничи жалбоподателите да продават стоки от други държави членки, тъй като те се опитват да не нарушават „Закона“ чрез своята политика на складиране и по този начин продават по-малко внесени материали от държави членки, отколкото би било в противен случай, и така се ограничава наличността на секс артикули, произведени в други държави членки; представлява ли такава забрана мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, може ли такава мярка да бъде оправдана съгласно член 36?
3) Ако забраната, посочена в първия въпрос, противоречи на член 30 и не е оправдана по член 36, напълно неприложима ли е тя спрямо търговец в държавата членка или е неприложима само доколкото забранява сделки, включващи стоки, произведени в или внесени от други държави членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Lenz

Английски

Дело C-155/89: Белгийска държава/Philipp Brothers, Заключение от 3 май 1990 г.

1. Дали освобождаването на гаранцията, предвидена в член 25 от Регламент (ЕИО) № 2730/79 на Комисията, има за последица освобождаване на износителя от всички или част от неговите задължения, по-специално по отношение на формата и срока за представяне на доказателствата, необходими за получаване на възстановяването
2. Трябва ли искането за удължаване на срока, предвидено в член 31, параграф 2 от Регламент № 2730/79, да бъде направено преди изтичането на обичайния срок, предвиден в член 31, параграф 1, за да не бъде загубено правото на възстановяване
3. Прави ли член 31, параграф 2 от Регламент № 2730/79 предоставянето на удължаване на срока за представяне на необходимите документи зависимо от наличието на непреодолима сила или е достатъчно износителят да е проявил цялата дължима грижа за получаването им в предвидения срок
4. Изключва ли член 31, параграф 2 от Регламент № 2730/79 предоставянето на удължаване на срока за представяне на транспортния документ, посочен в член 20, параграф 5, и ако да, засяга ли това валидността на член 31, параграф 2
5. Установява ли разглеждането на седмия въпрос някакви обстоятелства, които да засягат валидността на членове 25 и 31 от Регламент № 2730/79?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Mischo

Дело C-33/89: Kowalska/Freie und Hansestadt Hamburg, Заключение от 28 март 1990 г.

1. Допуска ли член 119 от Договора ЕИО разпоредби на колективен трудов договор, които позволяват на работодателите да изключват работниците на непълно работно време от правото на преходна помощ при прекратяване на трудовото им правоотношение по причини, които не са свързани с тяхната вина, ако тези разпоредби засягат значително по-голям брой жени, отколкото мъже, освен ако работодателят може да докаже, че те са обосновани с обективни фактори, които не са свързани с дискриминация по пол?
2. Ако работодател, действащ въз основа на колективен трудов договор, прилага косвена дискриминация по отношение на заплащането, има ли право групата, поставена в неблагоприятно положение от тази дискриминация, да бъде третирана по същия начин и да се прилагат към нея същите правила пропорционално, както към останалите получатели, при положение че не е налице правилно прилагане на член 119 от Договора ЕИО или на член 4 от Директива 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа на равно заплащане на мъжете и жените?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Darmon

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора | Свободно предоставяне на услуги

Немски

Дело C-113/89: Rush Portuguesa/Office national d’immigration, Съдебно решение от 27 март 1990 г.

Трябва ли разпоредбите на членове 59 и 60 от Договора за ЕИО и на членове 215 и 216 от Акта за присъединяване на Кралство Испания и Португалската република да се тълкуват в смисъл, че предприятие, установено в Португалия, което предоставя услуги в сектора на строителството и обществените работи в друга държава членка, може да се придвижва със своята работна сила, която води от Португалия за срока на съответните работи
В такъв случай могат ли органите на държавата членка, на чиято територия се извършват работите, да налагат на доставчика на услуги условия, свързани с наемането на работна ръка на място или с получаването на разрешителни за работа за португалската работна сила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Van Gerven

Дело C-118/89: Lingenfelser/Bundesamt für Ernährung und Forstwirtschaft, Заключение от 27 март 1990 г.

Дали третата алинея на член 9, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2499/82 на Комисията от 15 септември 1982 г. е валидна, доколкото предвижда пълно възстановяване на изплатената помощ на дестилатора в случай, че последният не е изплатил на производителя на вино минималната изкупна цена, определена в този регламент, в срок от 90 дни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Darmon

Немски

Дело C-372/88: Milk Marketing Board/Cricket St Thomas, Съдебно решение от 27 март 1990 г.

1. Дали, и ако да, при какви обстоятелства, изключителното право, посочено в член 25, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 804/68, изменен с Регламент (ЕИО) № 1421/78, може да се упражнява по отношение на пастьоризираното мляко?
2. a) Има ли Съветът за маркетинг на млякото в Англия и Уелс право съгласно правото на Общността, и ако да, при какви обстоятелства, да изисква от производител, който произвежда пастьоризирано мляко в Англия и Уелс и го продава там (не на Съвета), да плаща на Съвета такса върху това мляко („вноската“), така че производителят да се третира по принцип така, сякаш е продал млякото си на Съвета на производствената цена и го е купил обратно на търговската продажна цена на Съвета?
b) Има ли Съветът такова право, и ако да, при какви обстоятелства, ако млякото не е пастьоризирано?
3. Променя ли се отговорът на въпрос 2 в зависимост от това дали продажбата на млякото е на дребно, на полудребно или на едро?
4. Ако схемата за маркетинг на млякото (както е изменена) не предоставя изрично на Съвета правомощие да налага вноската на такива производители, които са „производители-преработватели“, може ли Съветът въпреки това да наложи вноската на производителите-преработватели въз основа на каквото и да е право по правото на Общността, което може да бъде установено в отговор на въпроси 1 или 2 по-горе?
5. Във всеки случай има ли Съветът право съгласно правото на Общността да изисква от производителите, посочени във въпрос 2, да плащат на Съвета допълнителни суми под формата на:
а) капиталови вноски съгласно параграфи 51(2) и 71(2) от схемата;
б) загуби съгласно раздел 10 от Закона за маркетинг на селскостопански продукти от 1958 г. и параграф 77(6) от схемата;
в) глоби съгласно параграф 77 от схемата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Tesauro