всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - шести състав

Съдебен състав – Съд – шести състав

Дело C-349/87: Paraschi/Landesversicherungsanstalt Württemberg, Заключение от 6 юни 1991 г.

Дали правото на Общността, и по-специално членове 48, параграф 2 и 51 от Договора и Регламент № 1408/71, препятстват прилагането на законодателство като описаното германско законодателство относно отпускането на пенсия за инвалидност, и дали Регламент № 1408/71 е валиден по отношение на посочените принципи, установени в Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-19/90: Karella и др./Ypourgio viomichanias, energeias & technologias и др., Съдебно решение от 30 май 1991 г.

Могат ли разпоредбите на член 25 във връзка с член 41, параграф 1 и член 42 от Директива 77/91/ЕИО на Съвета от 13 декември 1976 година да бъдат считани за лишени от условия, които попадат в дискрецията на държавите членки, и достатъчно точни, за да могат да бъдат позовавани срещу държавата пред национален съд от лице, което твърди, че разпоредба на закон е несъвместима с тези разпоредби на директивата?
Попада ли в обхвата на член 25 от Директива 77/91/ЕИО правна разпоредба, която не урежда постоянно въпросите, свързани с увеличаването на капитала на акционерно дружество, а е предназначена да се прилага при изключителни обстоятелства на свръхзадлъжнели дружества, които имат особено икономическо и социално значение за обществото като цяло, и предвижда, с цел да се осигури оцеляването и продължаването на дейността на тези дружества, приемането с административен акт на решение за увеличаване на капитала на дружеството, без да се засяга правото на първоначалните акционери на предимство при разпределението на новите акции, и ако да — до каква степен е съвместима тази разпоредба във връзка с член 41, параграф 1 от директивата?
Съвместим ли е такъв закон с разпоредбите на член 42 от Директива 77/91/ЕИО, като се има предвид, че не предвижда цената на акциите да се определя от държавата въз основа на обективно установената нетна стойност на предприятието и произтичащата от това вътрешна стойност на старите акции, а оставя на администрацията да определи цената така, че да се осигури необходимият незабавен приток на капитал в дружества, чиято надеждност е разклатена поради трудностите им, макар че се гарантира правото на предимство на съществуващите акционери при разпределението на новите акции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-358/89: Extramet Industrie/Съвет, Съдебно решение от 16 май 1991 г.

Допустимо ли е жалбоподателят като най-голям вносител и краен потребител на засегнатия продукт да бъде индивидуално засегнат от регламент за налагане на антидъмпингови мита и съответно да има активна процесуална легитимация за обжалване на този регламент по член 173, втора алинея от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-97/90: Lennartz/Finanzamt München III, Заключение от 30 април 1991 г.

1. Прилага ли се член 20, параграф 2 от Шестата директива за всички дълготрайни активи, които (a) са доставени от едно данъчно задължено лице на друго данъчно задължено лице и в някакъв момент в рамките на петгодишен период, включително годината на придобиване, се използват от получателя за целите на неговите облагаеми сделки, или е необходимо също така дълготрайните активи да са били (b) използвани от момента на придобиване за целите на облагаемите или освободените сделки (делови цели) на данъчно задълженото лице, или (c) разпределени към момента на придобиване за целите на предприятието на данъчно задълженото лице?
2. Ако е вярна алтернатива (b): Зависи ли прилагането на член 20, параграф 2 от Шестата директива за дълготрайни активи, които се използват от данъчно задължено лице както за делови, така и за други, по-специално частни, цели (смесено използване), от това дали те са били използвани до определена минимална степен за делови цели през годината на придобиване и, ако да, как се определя тази минимална степен?
3. Ако е вярна алтернатива (c): Явява ли се разпределението на дълготрайните активи въпрос на преценка на данъчно задълженото лице или предполага ли то, че данъчно задълженото лице (a) ги придобива с намерението да ги използва за делови цели и, ако да, трябва ли това използване да започне (i) незабавно от момента на придобиване, или (ii) от определен момент в рамките на годината на придобиване, или (iii) от определен момент преди изтичането на петгодишен период, включително годината на придобиване, и/или (b) действително използва дълготрайните активи за делови цели и, ако да, има ли значение дали такова използване започва (i) от момента на придобиване, или (ii) в рамките на годината, в която са придобити дълготрайните активи, или (iii) в рамките на петгодишния период, включително годината на придобиване
Що се отнася до въпроси 3(a) и (b): Когато дълготрайните активи се използват за смесени цели, трябва ли предвиденото използване или действителното използване (или и двете) за делови цели да достигне определена минимална пропорция и, ако да, как се определя тази минимална стойност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-60/90: Polysar Investments Netherlands/Inspecteur der Invoerrechten en Accijnzen, Заключение от 24 април 1991 г.

1. a) Трябва ли холдингова компания, чиято дейност се състои единствено в притежаването на акции в дъщерни дружества, да се счита за данъчно задължено лице по смисъла на членове 4 и 17 от Шестата директива относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъка върху оборота?
b) Ако не, следва ли холдинговата компания въпреки това да се счита за данъчно задължено лице, ако тя представлява връзка и неразделна част от световна група предприятия, която основно външно се представя под едно име, името на групата?
2. a) Ако холдингова компания трябва да се счита за данъчно задължено лице, представляват ли дейностите, които тя извършва като такава, сделки по смисъла на член 13Б, буква d), точка 5 от директивата, така че те трябва да се считат за услуги, освободени от данък върху оборота, и начисленият от трети лица данък върху оборота във връзка с това не подлежи на приспадане?
b) Ако на въпросите, поставени в 2(a), се отговори утвърдително, трябва ли отговорът да бъде различен, ако групата предприятия, към която принадлежи холдинговата компания, предоставя, съгласно критериите на Общността, изключително услуги, които са облагаеми по смисъла на Шестата директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-41/90: Höfner и Elser/Macrotron, Съдебно решение от 23 април 1991 г.

1. Дали предоставянето на бизнес ръководители от страна на консултанти по персонала представлява услуга по смисъла на първия параграф на член 60 от Договора за ЕИО и дали предоставянето на ръководители е свързано с упражняването на официална власт по смисъла на членове 66 и 55 от Договора за ЕИО?
2. Дали абсолютната забрана за предоставяне на бизнес ръководители от германски консултанти по персонала, предвидена в параграфи 4 и 13 от Закона за насърчаване на заетостта (Arbeitsförderungsgesetz), представлява професионално правило, оправдано от обществен интерес, или монопол, оправдан по съображения за обществен ред и обществена сигурност (членове 66 и 56, параграф 1 от Договора за ЕИО)?
3. Може ли германски консултант по персонала да се позове на членове 7 и 59 от Договора за ЕИО във връзка с предоставянето на германски граждани на германски предприятия?
4. Във връзка с предоставянето на бизнес ръководители подлежи ли Bundesanstalt für Arbeit (Федералната служба по заетостта) на разпоредбите на Договора за ЕИО, и по-специално на член 59 от него, с оглед на член 90, параграф 2 от Договора за ЕИО, и представлява ли установяването на монопол върху предоставянето на бизнес ръководители злоупотреба с господстващо положение на пазара по смисъла на член 86 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-248/89: Cargill/Комисия, Заключение от 21 март 1991 г.

Нарушение на член 8 от Регламент № 1594/83
Злоупотреба с власт
Нарушение на принципите на правната сигурност и защита на оправданите правни очаквания

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-358/89: Extramet Industrie/Съвет, Заключение от 21 март 1991 г.

Недопустимост на жалбата поради липса на процесуална легитимация на Extramet Industrie SA съгласно член 173, втора алинея от Договора за ЕИО, тъй като оспорваната регулация не е от индивидуално и пряко засягане за жалбоподателя като независим вносител.
Недопустимост на искането за отмяна на 24-ия съображение от оспорваната регулация, тъй като съображенията не пораждат правни последици за частни лица и не подлежат на съдебен контрол по член 173 от Договора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-351/89: Overseas Union Insurance Ltd и др./New Hampshire Insurance Company, Заключение от 7 март 1991 г.

1) Прилага ли се член 21 от Конвенцията независимо от местожителството на страните, които са завели производства по един и същи предмет в съдилищата на различни договарящи държави
2) Когато член 21 от Конвенцията се прилага и компетентността на първия сезиран съд е оспорена, длъжен ли е вторият сезиран съд само да спре производството си, ако не се откаже от компетентност в полза на първия сезиран съд съгласно втората алинея на този член?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form