Съд - седми състав
Съдебен състав – Съд – седми състав
Дело C-91/18: Комисия/Гърция (Tsipouro), Определение от 3 септември 2020 г.
Съществува ли неяснота или двусмислие относно смисъла и обхвата на съдебното решение, която да обосновава допустимостта на искането за тълкуване?
Отнася ли се искането за тълкуване до въпрос, който е бил предмет на разглеждане и решаване в съответното съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-91/18: Комисия/Гърция (Tsipouro), Определение от 3 септември 2020 г.
Допустимо ли е подаването на молба за тълкуване на съдебно решение при липса на изпълнение на условията, предвидени в член 43 от Статута на Съда и член 158, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-76/19: Direktor na Teritorialna direktsiya Yugozapadna Agentsiya « Mitnitsi », Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Следва ли член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че урежда самостоятелно основание за корекция на митническата стойност чрез прибавяне към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки на роялти такси, независимо от правилото на член 157 от Регламент № 2454/93?
Следва ли член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че урежда две алтернативни хипотези на корекции на митническата стойност, а именно: едната, когато роялти таксите, каквито са процесните, се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им, и втората, когато роялти таксите се отнасят до други дейности или услуги след вноса?
Следва ли член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че урежда три хипотези на корекции на митническата стойност, а именно: едната, когато роялти таксите се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им; втората, когато роялти таксите се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други дейности или услуги след вноса; третата, когато роялти таксите се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им, или до други дейности или услуги след вноса?
Следва ли член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че допуска корекция на митническата стойност винаги когато е установено, че заплатените роялти такси се отнасят за дейности и услуги след вноса на остойностяваните стоки, каквито са предоставяните от американското дружество на българското дружество в конкретния случай (свързани с производството и управлението), независимо от това дали са налице предпоставките за извършване на такава корекция, регламентирани в член 157 от Регламент № 2454/93?
Следва ли член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че урежда специфичен случай на корекция на митническата стойност по реда и при наличието на предпоставките, регламентирани в член 157 от Регламент № 2454/93, при който единствената особеност е тази, че роялти таксата е свързана само частично с остойностяваните стоки, а последното налага тя да се разпредели пропорционално?
Следва ли член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че е приложим и тогава, когато купувачът плаща хонорар или лицензионна такса на трето лице?
Ако отговорите на предходните два въпроса са положителни, в хипотезата на пропорционално разпределяне на лицензионната такса на основание член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93, следва ли да се преценява от съда наличието на двете предпоставки, регламентирани в член 157, параграф 2, а именно роялти таксата задължително да е свързана с внасяните стоки, макар и частично, и да е условие за продажбата им, съответно при тази преценка следва ли да се съобрази правилото на член 160, според което условията на член 157, параграф 2 са налице, ако продавачът или свързано с него лице изисква от купувача да извърши това плащане?
Следва ли член 160 от Регламент № 2454/93 да се приема за относим само към основното правило на член 157 от Регламент № 2454/93, когато лицензионните и роялти такси са платени на трето лице и са свързани изцяло с остойностяваните стоки, или е приложим и в случаите, когато тези лицензионни или роялти такси са свързани само частично с внесените стоки?
Следва ли член 160 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че под свързаност между лицензодателя и продавача се имат предвид случаите, при които лицензодателят е свързан с купувача, тъй като осъществява спрямо купувача пряк контрол, надхвърлящ контрола за качество, или следва да се тълкува в смисъл, че свързаността между лицензодателя и купувача, описана по-горе, не е достатъчна, за да обоснове свързаност (непряка) между лицензодателя и продавача, особено ако последният отрича цените по поръчките от купувача на внасяните стоки да зависят от заплащането на роялти таксите, както и отрича лицензодателят да е в положение оперативно да насочва или да извършва ограничаване на действията му?
Следва ли член 160 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че допуска да бъде извършена корекция на митническата стойност само когато са изпълнени двете условия, регламентирани в член 157 от Регламент № 2454/93, а именно лицензионното отчисление, което се плаща на трето лице, да е свързано с оценяваните стоки и да представлява условие за продажбата на тези стоки, и допълнително е изпълнено условието продавачът или свързано с него лице да изисква от купувача да извърши плащането на лицензионното отчисление?
Следва ли изискването на член 157, параграф 2, първо тире от Регламент № 2454/93 — лицензионното отчисление да е свързано с оценяваните стоки — да се счита изпълнено, когато е установена косвена връзка между него и внасяните стоки като тази в конкретния случай, а именно, когато остойностяваните стоки представляват компоненти, влагани в краен лицензиран продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-477/19: Magistrat der Stadt Wien (Обикновен хомяк), Съдебно решение от 2 юли 2020 г.
Трябва ли понятието „места за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО да се тълкува в смисъл, че обхваща и напуснатите към момента предишни места за почивка?
Трябва ли всяко напуснато към момента предишно място за почивка да се квалифицира като „място за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО?
По какви критерии следва да се установи дали напуснато към момента предишно място за почивка следва да се квалифицира като „място за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява намеса в „място за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява толкова сериозна намеса в „място за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, че може да се приеме, че е налице „повреждане“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО на това „място за почивка“?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява толкова сериозна намеса в „място за почиване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, че може да се приеме, че е налице „унищожаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО на това „място за почивка“?
Трябва ли понятието „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО да се тълкува в смисъл, че обхваща, на първо място, само точно обособено място, на което обикновено се извършва чифтосването в тесен смисъл или непосредствено свързаните с размножаването в тесен периметър действия (например оплождането), или, на второ място, понятието „място на размножаване“ обхваща допълнително всички точно обособени места, които са абсолютно необходими за развитието на младите животни, като места за снасяне на яйцата или необходимите за периода на ларвите или гъсениците части от растения?
Как следва да се тълкува понятието „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО и как „мястото за размножаване“ следва да се разграничи пространствено от другите места?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява намеса в „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява толкова сериозна намеса в „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, че може да се приеме, че е налице „повреждане“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО на това „място за размножаване“?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява толкова сериозна намеса в „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, че може да се приеме, че е налице „унищожаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО на това „място за размножаване“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-731/18: Vnesheconombank/Съвет, Съдебно решение от 25 юни 2020 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на мерките за ограничаване, наложени на жалбоподателя?
Допусната ли е явна грешка при преценката относно основанията за включване на жалбоподателя в списъка на субектите, подлежащи на ограничителни мерки, включително дали е налице злоупотреба с власт?
Гарантирани ли са правото на ефективна съдебна защита и правата на защита на жалбоподателя, включително по отношение на достъпа до досието и възможността да бъде изслушан?
Съответстват ли ограничителните мерки на изискванията за зачитане на правото на собственост, принципа на пропорционалност и принципа на равно третиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-731/18: Vnesheconombank/Съвет, Съдебно решение от 25 юни 2020 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на мерките за ограничаване, наложени на жалбоподателя?
Допусната ли е явна грешка при преценката на фактите, обосноваващи включването на жалбоподателя в списъка на субектите, подлежащи на ограничителни мерки, и представлява ли това отклонение от власт?
Гарантирано ли е правото на ефективна съдебна защита и правото на защита на жалбоподателя при приемането и изпълнението на спорните актове?
Съответстват ли ограничителните мерки спрямо жалбоподателя на правото на собственост, принципа на пропорционалност и принципа на равно третиране съгласно правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-729/18: VTB Bank/Съвет, Съдебно решение от 25 юни 2020 г.
Тълкувано ли е правилно изискването за наличие на изричен мандат за насърчаване на конкурентоспособността на руската икономика при включването на банката в списъка на субектите, обект на ограничителни мерки?
Съразмерни ли са ограничителните мерки спрямо целите, които преследват, и обосновано ли е включването на банката в списъка на засегнатите субекти?
Представлява ли намесата в основните права на банката — правото на собственост и свободата на стопанска инициатива — непропорционално ограничение, като не са разгледани по-малко обременителни алтернативни мерки от страна на Съвета на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-729/18: VTB Bank/Съвет, Съдебно решение от 25 юни 2020 г.
Съвместимо ли е включването на името на жалбоподателя в списъка на образуванията, спрямо които се прилагат ограничителни мерки, с критериите за приемане на такива мерки, и изисква ли се кумулативно наличие на качеството „значима кредитна институция“ и изрично възложени задачи по насърчаване на конкурентоспособността на руската икономика?
Нарушава ли ограничението на достъпа до капиталовия пазар в Съюза правото на собственост и свободата на стопанската инициатива на жалбоподателя, и съответства ли то на принципа на пропорционалност?
Допустимо ли е излагането на ново основание за първи път в производството по обжалване пред Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-709/18: UL и VM, Определение от 28 май 2020 г.
Съвместимо ли е с член 3 и член 4, параграф 1 от Директива 2016/343 и с членове 47 и 48 от Хартата на основните права на ЕС национален съд да приеме с разпореждане признаване на вина от едно лице за престъпления, извършени съвместно с второ лице, което не е признало вина, и впоследствие да се произнесе по вината на второто лице?
Какви изисквания трябва да изпълнява разпореждането за признаване на вина или обвинителният акт, за да не се наруши презумпцията за невиновност на второто лице?
Как следва да се извършва съдебната преценка за спазване на презумпцията за невиновност при наличие на актове, които могат да бъдат тълкувани като преждевременно изразяване на вина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-709/18: UL и VM, Определение от 28 май 2020 г.
Попада ли определението, с което се приема признанието на единия от подсъдимите за вина, в обхвата на „публично позоваване на вината“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2016/343?
Допустимо ли е в производство срещу няколко лица националната юрисдикция да приеме признанието за вина на едното лице, преди да се е произнесла по вината на останалите, при условие че от определението е видно, че вината на другите лица не е установена по законен ред?
Кога преюдициални въпроси се считат за недопустими поради липса на достатъчно сведения или поради тяхната ирелевантност и хипотетичност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.