всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съд - втори състав

Съдебен състав – Съд – втори състав

Дело C-208/16: Германия/Комисия, Съдебно решение от 28 юни 2018 г.

Допустимо ли е жалбата на Heitkamp BauHolding GmbH срещу решението на Комисията, с което се обявява за несъвместима с вътрешния пазар германската „санироваща клауза“, предвид факта, че дружеството е било индивидуално и пряко засегнато?
Правилно ли е определена референтната система при преценката за селективност на данъчната мярка „санироваща клауза“ по член 107, параграф 1 ДФЕС, и допустимо ли е тя да се ограничи само до правилото за отпадане на загубите, без да се вземе предвид общото правило за пренасяне на загуби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-337/17: Feniks, Заключение от 21 юни 2018 г.

а) Дело, образувано по иск срещу купувач със седалище в една държава членка за обявяване на договор за продажба на недвижим имот с местонахождение в друга държава членка за недействителен, поради това че уврежда кредитор на продавача, договор, който е сключен и изцяло изпълнен на територията на тази друга държава членка, представлява ли „дело, свързано с договор“ по смисъла на член 7, точка 1, буква a) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела?
б) Следва ли на този въпрос да се отговори с оглед на принципа за „acte éclairé“, като се има предвид решение на Съда от 17 юни 1992 г., Handte (C‑26/91, EU:C:1992:268), въпреки че то се отнася до отговорността на производителя за недостатъци на стоката, а производителят не може да предвиди на кого ще бъде прехвърлена тази стока впоследствие и съответно кой би могъл да има право на иск срещу него, докато искът срещу купувача „за обявяване на договор за продажба на недвижим имот за недействителен“, поради това че уврежда кредиторите на продавача, би могъл да е основателен само ако купувачът е знаел, че правното действие (договорът за продажба) уврежда кредиторите, така че купувачът трябва да очаква, че такъв иск може да бъде предявен от всеки личен кредитор на продавача?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-5/16: Полша/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 21 юни 2018 г.

Допустимо ли е обжалваното решение да бъде прието въз основа на член 192, параграф 1 ДФЕС, или представлява мярка, която съществено влияе върху избора на държавите членки между различни енергоизточници и общата структура на тяхното енергоснабдяване, изискваща специална законодателна процедура по член 192, параграф 2, първа алинея, буква в) ДФЕС?
Нарушени ли са правомощията на Европейския съвет по член 15 ДЕС и принципът на лоялно сътрудничество чрез определяне на началната дата за въвеждане на резерва за стабилност на пазара, различна от тази, посочена в заключенията на Европейския съвет?
Спазени ли са принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания при определянето на момента на въвеждане на резерва за стабилност на пазара?
Съответства ли обжалваното решение на принципа на пропорционалност, като предвидените мерки са необходими и не налагат прекомерни задължения на участниците в схемата за търговия с емисии?
Извършен ли е надлежен и достатъчен анализ на последиците от обжалваното решение, включително по отношение на социалните и икономическите аспекти, преди неговото приемане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-681/16: Pfizer Ireland Pharmaceuticals, Operations Support Group, Съдебно решение от 21 юни 2018 г.

Следва ли специфичните механизми да се тълкуват в смисъл, че позволяват на притежателя на сертификат за допълнителна закрила, издаден в държава членка, различна от новите държави членки, да се противопостави на паралелния внос на лекарствен продукт от тези нови държави членки, при положение че правните системи на последно упоменатите държави са предвиждали възможността за получаване на еквивалентна закрила не към момента на подаването на заявката за основния патент, а към момента на публикуването на заявката за основния патент и/или подаването на заявката за сертификат за допълнителна закрила в държавата членка на вноса, така че за притежателя е било невъзможно да получи патент и еквивалентен сертификат за допълнителна закрила в държавите на износа?
Следва ли специфичните механизми да се тълкуват в смисъл, че се прилагат по отношение на удължението, предвидено в член 36, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1901/2006, въпреки че то не е изрично предвидено с тези механизми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-20/17: Oberle, Съдебно решение от 21 юни 2018 г.

Следва ли член 4 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че определя и изключителната международна компетентност за издаване в съответната държава членка на национални удостоверения за наследство, които не са заменени от европейското удостоверение за наследство (вж. член 62, параграф 3 от Регламент № 650/2012), така че приета от националния законодател разпоредба в друг смисъл относно международната компетентност за издаване на национални удостоверения за наследство — като тази на член 105 от FamFG в Германия — е невалидна поради противоречие с разпоредба на европейското право от по-висок ранг?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-379/17: Società Immobiliare Al Bosco Srl, Заключение от 20 юни 2018 г.

Съвместимо ли е с член 38, параграф 1 от Регламент № 44/2001 предвиденият в правото на сезираната държава срок, въз основа на който след изтичането на определено време даден акт вече не може да бъде изпълнен, да се прилага по отношение на сходен от функционална гледна точка акт, който е издаден в друга държава членка и е признат и обявен за изпълняем в сезираната държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-671/16: Inter-Environnement Bruxelles и др., Съдебно решение от 7 юни 2018 г.

Трябва ли член 2, буква a) и член 3 от Директива 2001/42/ЕО да се тълкуват в смисъл, че регионален градоустройствен правилник като спорния в главното производство, който съдържа определени изисквания относно изпълнението на строителни проекти, попада в обхвата на понятието „планове и програми“, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда, по смисъла на тази директива, и съответно подлежи на екологична оценка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-160/17: Thybaut и др., Съдебно решение от 7 юни 2018 г.

Следва ли член 2, [буква] a) от Директивата [за СЕО] да се тълкува в смисъл, че понятието за план или програма включва периметър, предвиден от законодателна разпоредба и приет от регионален орган:
– който е с предмет единствено да определи очертанието на географска зона, в която може да се изпълни градоустройствен проект, като се има предвид, че посоченият проект, който трябва да преследва определена цел — в случая предефинирането и развитието на градски функции, и който изисква създаването, изменението, разширяването, премахването или повдигането на наземна улична мрежа и обществени пространства — представлява основа за приемането на периметъра, което следователно означава принципното приемане на проекта, но за споменатия проект впоследствие трябва да се издадат разрешения, за които е необходима оценка на последиците, и
– чиято последица, от процесуална гледна точка, се състои в това, че заявленията за разрешения за дейности и строителство, намиращи се в този периметър, се ползват от процедура, представляваща дерогация, като се има предвид че градоустройствените разпоредби, приложими за съответните площи преди приемането на периметъра, продължават да се прилагат, но ползването на тази процедура може да улесни получаването на дерогация от тези разпоредби,
– и който се ползва от презумпция за обществена полза на отчуждаванията, които да се извършат в рамките на приложения план за отчуждаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-382/16: Hornbach-Baumarkt, Съдебно решение от 31 май 2018 г.

Допуска ли член 49 ДФЕС (предишен член 43 ЕО), във връзка с член 54 ДФЕС (предишен член 48 ЕО) правна уредба на държава членка, която изисква размерът на доходите, които местно данъчнозадължено лице получава от търговските си отношения с установено в друга държава членка дружество, в което данъчнозадълженото лице притежава пряко или непряко дялово участие в размер на най-малко една четвърт от капитала му и с което това лице е договорило условия, които се различават от условията, които независими едно от друго трети лица биха договорили при същите или сходни обстоятелства, да се определя, все едно че тези доходи са били получени при условията, договорени между независими трети лица, при положение че не се извършва такава корекция на доходите от търговски отношения с местно дружество и че правната уредба не предоставя на местното данъчнозадължено лице възможността да представи доказателства, че условията са били договорени поради търговски съображения, произтичащи от положението му на съдружник в установеното в другата държава членка дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-54/17: Wind Tre, Заключение от 31 май 2018 г.

1) Допускат ли членове 8 и 9 от Директива 2005/29 […] тълкуване на съответните национални разпоредби за транспониране (респективно член 24 и член 25 от италианския Кодекс за потреблението), съгласно което като „злоупотреба с влияние“ и следователно като „агресивна търговска практика“, която е възможно „в значителна степен“ да накърни свободата на избор или поведение на средния потребител, може да бъде квалифицирано поведението на телефонен оператор, изразяващо се в липса на информация относно предварително въведени настройки в SIM картата за определени телефонни услуги (например функцията гласова поща или интернет), и то по-конкретно в ситуация, в която телефонният оператор не е упрекван за каквото и да било допълнително и различно фактическо поведение?
2) Може ли точка 29 от приложение I към Директива 2005/29 […] да бъде тълкувана в смисъл, че е налице „доставяне на непоръчани стоки“, когато мобилен телефонен оператор иска от свой клиент заплащане за услуги гласова поща или интернет, и то в ситуация, характеризираща се със следните елементи:
– при сключване на договора за мобилна телефония телефонният оператор не уведомил коректно потребителя за обстоятелството, че настройките за услугите гласова поща и интернет са предварително въведени в SIM картата, така че тези услуги могат да бъдат потенциално използвани от потребителя, без операция по въвеждане на настройки ad hoc (setting),
– за да ползва реално тези услуги, потребителят трябва все пак да извърши необходимите за целта операции (например да набере номера на гласовата поща или да задейства командите, активиращи интернета),
– няма каквото и да било оплакване относно техническите и експлоатационни условия и ред, чрез които услугите конкретно се ползват от потребителя, както и относно информацията за тези условия и ред и за цената на самите услуги, а операторът е упрекван единствено за посочената липса на информация за предварително въведените настройки за услугите в SIM картата?
3) Допуска ли духът на „общата“ Директива 2005/29 като „предпазна мрежа“ за защита на потребителите, както и съображение 10 и член 3, параграф 4 от Директива 2005/29 национална разпоредба, която включва оценката за спазването на специфичните изисквания, предвидени в секторната Директива 2002/22/ЕО в защита на ползвателите, в приложното поле на общата Директива 2005/29 относно неправомерни търговски практики, като въз основа на това изключва намесата на компетентния да преследва нарушаването на секторната директива орган при всички положения, които могат да представляват също и неправомерна/нелоялна търговска практика?
4) Трябва ли принципът на специалното правило, прогласен в член 3, параграф 4 от Директива 2005/29 […], да се разбира като принцип за регулиране на отношенията между законодателства (общо законодателство и секторни законодателства) или на отношенията между разпоредби (общи разпоредби и специални разпоредби) или пък на отношенията между органите за регулиране и надзор на съответните отрасли?
5) Може ли да се счита, че понятието „противоречие“, посочено в член 3, параграф 4 от Директива 2005/29, е налице само в случай на радикално несъответствие между разпоредбите на законодателството в областта на неправомерните търговски практики и другите разпоредби, произтичащи от европейското законодателство, които уреждат специфични секторни аспекти на търговските практики, или е достатъчно въпросните разпоредби да включват разпоредба, отличаваща се от законодателството в областта на неправомерните търговски практики във връзка със спецификата на сектора, която би довела до стълкновение на норми (Normenkollision) във връзка с един и същ конкретен случай?
6) Отнася ли се понятието „разпоредби на [Съюза]“, посочено в член 3, параграф 4 от Директива 2005/29 […], само до разпоредбите, съдържащи се в европейските регламенти и директиви, както и до разпоредбите, с които те се транспонират пряко, или включва и законовите и подзаконовите разпоредби за транспониране на принципи на европейското право?
7) Допуска ли принципът на специалното правило, прогласен в съображение 10 и в член 3, параграф 4 от Директива 2005/29 […], както и членове 20 и 21 от Директива 2002/22 […] и членове 3 и 4 от Директива 2002/21 […], тълкуване на съответните национални разпоредби за транспониране, съгласно което всеки път, когато в регулиран сектор, съдържащ „потребителска“ секторна разпоредба с предоставяне на секторния орган на правомощия — регулаторни и за налагане на санкции, е налице поведение, което може да се сведе до понятието „агресивна практика“ по смисъла на членове 8 и 9 от Директива 2005/29, или „при всякакви обстоятелства агресивна“ съгласно приложение I към Директива 2005/29, следва винаги да се прилага общата правна уредба относно неправомерните практики дори когато съществува секторно законодателство, прието в защита на потребителите и основано на разпоредби на правото на Съюза, което регулира цялостно същите „агресивни практики“ и „при всякакви обстоятелства агресивни“ или пък същите „неправомерни практики“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15556575859347 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form