Съд - втори състав
Съдебен състав – Съд – втори състав
Дело C-27/17: flyLAL-Lithuanian Airlines, Съдебно решение от 5 юли 2018 г.
Следва ли при обстоятелствата по настоящото дело изразът „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“ по член 5, [точка] 3 от [Регламент № 44/2001] да се разбира като мястото, на което ответниците са сключили незаконосъобразното споразумение, нарушаващо член 82 [втора алинея], буква в) ЕО [понастоящем член 102, втора алинея, буква в) ДФЕС], или като мястото, където са извършени действията по използване на финансовата облага, получена по силата на това споразумение, чрез прилагане на хищническо ценообразуване (кръстосано субсидиране) на едни и същи съответни пазари в конкуренция с ищеца?
Може ли по настоящото дело вредата (загуба на приходи), понесена от ищеца поради посочените незаконосъобразни действия на ответниците, да се счита за вреда по смисъла на член 5, [точка] 3 от [Регламент № 44/2001]?
Следва ли при обстоятелствата по настоящото дело дейността на клона на Air Baltic в Република Литва да се счита за „дейност на клон“ по смисъла на член 5, [точка] 5 от [Регламент № 44/2001]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/16: Lada, Съдебно решение от 5 юли 2018 г.
Следва ли членове 67 ДФЕС и 82 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат провеждането на уредено в националното законодателство наказателно или друго производство за „признаване“ или трансформиране в определена държава членка на влязло в сила решение на съд на друга държава — членка на Европейския съюз, с което последният се е произнесъл окончателно по извършеното от осъденото лице деяние, като предпоставка за това чуждестранното съдебно решение да се счита за постановено от национален съд?
Следва ли, в светлината на Рамково решение 2008/675, да се счита за несъвместимо с принципа non bis in idem, установен с член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, производство като това по членове 46—48 от Закона за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела, което е предвидено „за признаване“ в Унгария на влезли в сила чуждестранни решения, постановени в окончателно приключили наказателни производства в други държави — членки на Съюза (по отношение на същото лице и същото деяние), но в действителност няма за цел да се приведат в изпълнение тези съдебни решения, а да се създаде основание за вземането им предвид в бъдещи наказателни производства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-219/16: Lowell Financial Services/Комисия, Съдебно решение от 28 юни 2018 г.
Допустимо ли е жалбоподателят да обжалва решението на Комисията, с което се обявява за несъвместима с вътрешния пазар германската „санироваща клауза“, при положение че не е действителен получател на помощ, а само е имал потвърдено право по националното право?
Явява ли се германската „санироваща клауза“ селективна мярка по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, като се има предвид определянето на референтната система и съпоставимостта на предприятията, които попадат в нейния обхват?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-209/16: Германия/Комисия, Съдебно решение от 28 юни 2018 г.
Правилно ли е определен приложимият референтен правен режим (кадър на сравнение) при преценката за селективност на данъчната мярка по член 107, параграф 1 ДФЕС?
Явява ли се разглежданата данъчна мярка обща или селективна по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Може ли селективността на мярката да бъде оправдана с оглед на естеството и общата структура на данъчната система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-209/16: Германия/Комисия, Съдебно решение от 28 юни 2018 г.
Допустимо ли е жалбоподател, който не е действителен получател на помощ по схема, обявена за несъвместима с вътрешния пазар, да обжалва решението на Комисията, ако притежава потвърдено право по националното право?
Правилно ли е определена референтната система за целите на преценката за селективност на данъчната мярка по член 107, параграф 1 ДФЕС, когато като такава е приета само правилото за отпадане на загубите, а не общото правило за пренасяне на загуби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-208/16: Германия/Комисия, Съдебно решение от 28 юни 2018 г.
Допустимо ли е физическо или юридическо лице, което не е пряк получател на решение на Комисията относно схема за държавна помощ, да обжалва това решение, ако е индивидуално засегнато?
Правилно ли е определен референтният правен режим (кадър на сравнение) за целите на преценката за селективност по член 107, параграф 1 ДФЕС при данъчна мярка, която представлява изключение от общото правило за пренасяне на загуби?
Явява ли се клаузата за оздравяване селективна държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, като се има предвид нейната обосновка с природата и общата структура на данъчната система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-208/16: Германия/Комисия, Съдебно решение от 28 юни 2018 г.
Допустимо ли е жалбата на Heitkamp BauHolding GmbH срещу решението на Комисията, с което се обявява за несъвместима с вътрешния пазар германската „санироваща клауза“, предвид факта, че дружеството е било индивидуално и пряко засегнато?
Правилно ли е определена референтната система при преценката за селективност на данъчната мярка „санироваща клауза“ по член 107, параграф 1 ДФЕС, и допустимо ли е тя да се ограничи само до правилото за отпадане на загубите, без да се вземе предвид общото правило за пренасяне на загуби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-564/16: EUIPO/Puma, Съдебно решение от 28 юни 2018 г.
Нарушен ли е член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 и принципът на добра администрация, като Общият съд е приел, че апелативният състав на EUIPO е бил длъжен да вземе предвид предходни решения на EUIPO относно репутацията на по-ранните марки и да мотивира всяко отклонение от тях?
Допустимо ли е Общият съд да изисква от апелативния състав на EUIPO да покани възразяващата страна да представи допълнителни доказателства за репутацията на по-ранните марки, ако това е необходимо за цялостната преценка по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-652/16: Ahmedbekova, Заключение от 28 юни 2018 г.
1) Следва ли от чл. 78, параграф 1 и параграф 2, букви а), г) и е) от [ДФЕС], съображение 12 и чл. 1 от Директива [2013/32], че предвиденото по член 33, параграф 2, буква д) от същата директива основание за недопустимост на молби за международна закрила, съставлява норма с директен ефект, която не може да бъде оставена неприложена от държавите членки, в това число чрез прилагане на по-благоприятни разпоредби по националното право, предвиждащи разглеждане на първата молба за международна закрила, от гледна точка на това дали кандидатът отговаря първо на условията за статут на бежанец и след това на условията за субсидиарна закрила, както изисква чл. 10, параграф 2 от същата директива?
4) Следва ли, че чл. 4, параграф 4 от Директива [2011/95], тълкуван във връзка със съображение 36 от същата директива, изисква преценката за основателни опасения от преследване или реален риск от тежко посегателство, да е основана само на факти и обстоятелства, относими към молителя?
5) Допуска ли чл. 4 от Директива [2011/95], тълкуван във връзка със съображение 36 от същата директива и чл. 31, параграф 1 от Директива [2013/32], национална съдебна практика в държава членка, която:
а) задължава компетентния орган да разгледа в общо производство молбите за международна закрила на членовете на едно семейство, когато тези молби се основават на общи факти и по-конкретно на твърдения, че само единият от членовете на семейството има качеството на бежанец;
б) задължава компетентния орган да спре производството по молбите за международна закрила на членовете на едно семейство, които в лично качество не отговарят на условията за такава закрила, до приключването на производството по молбата на члена на семейството, която е подадена на основание, че лицето има качеството на бежанец по смисъла на чл. 1, буква А от Женевската конвенция;
в това число, допустима ли е посочената съдебна практика по съображения, свързани с висшия интерес на детето, запазване на целостта на семейството и зачитането на правото на личен и семеен живот, с правото на оставане в държава членка до разглеждането на молбата, по аргумент от чл. 7, чл. 18 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съображения 12 и 60 и чл. 9 от Директива 2013/32, съображения 16, 18 и 36, чл. 23 от Директива 2011/95, съображения 9, 11 и 35, чл. 6 и чл. 12 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила?
6) Следва ли от съображения 16, 18 и 36 и член 3 от Директива [2011/95], тълкувани във връзка със съображение 24 и чл. 2, буква г) и й), чл. 13 и чл. 23, параграфи 1 и 2 от същата директива, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство по чл. 8, ал. 9 от [ЗУБ], на основание на която се считат за бежанци и членовете на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице основанията по националното право, които изключват предоставянето на статут на бежанец?
7) Следва ли от предвиденото за мотивите на преследване по чл. 10 от Директива [2011/95], че подаването на жалба до Съда по правата на човека против държавата по произход на лицето, определя същото лице като принадлежащо към определена социална група по смисъла на чл. 10, параграф 1, буква г) от същата директива, съответно подаването на жалбата следва да се счита за политическо мнение по смисъла на буква д) от същата разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/16: Andres (faillite Heitkamp BauHolding)/Комисия, Съдебно решение от 28 юни 2018 г.
Допустимо ли е първоинстанционната жалба срещу решението на Комисията, с което схема за държавна помощ е обявена за несъвместима с вътрешния пазар, когато жалбоподателят не е действителен бенефициер по схемата?
Правилно ли е определена референтната система за целите на преценката за селективност на спорната данъчна мярка по член 107, параграф 1 ДФЕС?
Явява ли се спорната мярка селективна и обоснована с оглед на естеството и структурата на данъчната система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.