Съд - втори състав
Съдебен състав – Съд – втори състав
Дело C-51/17: OTP Bank и OTP Faktoring, Съдебно решение от 20 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 20 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Неравноправни клаузи — Директива 93/13/ЕИО — Приложно поле — Член 1, параграф 2 — Задължителни законови или подзаконови разпоредби — Член 3, параграф 1 — Понятие „договорна клауза[, която] не е индивидуално договорена“ — Клауза, включена в договора след сключването му вследствие на намеса на националния законодател — Член 4, параграф 2 — Съставяне на клауза на ясен и разбираем език — Член 6, параграф 1 — Служебно разглеждане от националния съд на неравноправния характер на дадена клауза — Договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, сключен между продавач или доставчик и потребител“ По дело C‑51/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Fővárosi Ítélőtábla (Регионален апелативен столичен съд Будапеща, Унгария) с акт от 17 януари 2017 г., постъпил в Съда на 1 февруари 2017 г., в рамките на производство по дело OTP Bank Nyrt., OTP Faktoring Követeléskezelő Zrt. срещу Teréz Ilyés, Emil Kiss, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Rosas, C. Toader, A. Prechal (докладчик) и E. Jarašiūnas, съдии, генерален адвокат: Е. Танчев, секретар: I. Illéssy, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 февруари 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за OTP Bank Nyrt. и OTP Faktoring Követeléskezelő Zrt., от A. Lendvai, ügyvéd, – за Ilyés и Kiss, от P. Dantesz, ügyvéd, – за унгарското правителство, от M. Z. Fehér, в ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-543/18: Réexamen HG/Комисия, Решение за преразглеждане от 17 септември 2018 г.
Няма информация/Предстои добавяне.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-542/18: Réexamen Simpson/Съвет, Решение за преразглеждане от 17 септември 2018 г.
Няма информация/Предстои добавяне.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-369/17: Ahmed, Съдебно решение от 13 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 13 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Граници, убежище и имиграция — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95/ЕС — Член 17 — Изключване от статута на субсидиарна закрила — Основания — Осъждане за тежко престъпление — Определяне на тежестта въз основа на наказанието, предвидено в националното право — Допустимост — Необходимост от конкретна преценка“ По дело C‑369/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Административен и трудов съд Будапеща, Унгария) с акт от 29 май 2017 г., постъпил в Съда на 16 юни 2017 г., в рамките на производство по дело Shajin Ahmed срещу Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Rosas (докладчик), C. Toader, A. Prechal и E. Jarašiūnas, съдии, генерален адвокат: P. Mengozzi, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за г‑н Shajin Ahmed, от G. Győző, ügyvéd, – за унгарското правителство, от M. Z. Fehér, G. Koós и M. M. Tátrai, в качеството на представители, – за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и A. Brabcová, в качеството на представители, – за френското правителство, от E. Armoët, E. de Moustier и D. Colas, в качеството на представители, – за нидерландското правителство, от M. H. S. Gijzen и M. K. Bulterman, в качеството на представители, – за Европейската комисия, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-54/17: Wind Tre, Съдебно решение от 13 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 13 септември 2018 година(*) „Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 2005/29/ЕО — Нелоялни търговски практики — Член 3, параграф 4 — Приложно поле — Членове 5, 8 и 9 — Агресивни търговски практики — Точка 29 от приложение I — Агресивни търговски практики при всякакви обстоятелства — Доставка на непоръчани стоки — Директива 2002/21/ЕО — Директива 2002/22/ЕО — Далекосъобщителни услуги — Продажба на SIM (Subscriber Identity Module — модул за идентификация на абоната) карти, съдържащи определени предварително въведени и предварително активирани настройки за услуги — Липса на предварително уведомяване на потребителите“ По съединени дела C‑54/17 и C‑55/17 с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) с актове от 22 септември 2016 г., постъпили в Съда на 1 февруари 2017 г., в рамките на производства по дела, Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato срещу Wind Tre SpA, с предишно наименование Wind Telecomunicazioni SpA (C‑54/17), Vodafone Italia SpA, с предишно наименование Vodafone Omnitel NV (C‑55/17), в присъствието на: Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni (C‑54/17), Altroconsumo, Vito Rizzo (C‑54/17), Telecom Italia SpA, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Rosas, C. Toader, A. Prechal и E. Jarašiūnas (докладчик), съдии, генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona, секретар: R. Schiano, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 8 март 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за Wind Tre SpA, от G. Roberti, I. Perego и ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-176/17: Profi Credit Polska, Съдебно решение от 13 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 13 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 93/13/ЕО — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 2008/48/ЕО — Заповедно производство по запис на заповед, с който се обезпечават задълженията, произтичащи от договор за потребителски кредит“ По дело C‑176/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Rejonowy w Siemianowicach Śląskich I Wydział Cywilny (Районен съд Шемяновице Шльонске, I гражданско отделение, Полша) с акт от 17 февруари 2017 г., постъпил в Съда на 6 април 2017 г., в рамките на производство по дело Profi Credit Polska S.A. със седалище Белско Бяла срещу Mariusz Wawrzosek, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Rosas, C. Toader (докладчик), A. Prechal и E. Jarašiūnas, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: г‑жа R. Șereș, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 март 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за полското правителство, от B. Majczyna, B. Czech и S. Żyrek, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от A. Cleenewerck de Crayencour, K. Herbout-Borczak, G. Goddin и N. Ruiz García, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 26 април 2018 г., постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 1 и на член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-412/17: Touring Tours und Travel, Заключение от 6 септември 2018 г.
1) Недопустима ли е съгласно член 67, параграф 2 ДФЕС, както и съгласно членове [20 и 21] от [Кодекса на шенгенските граници], национална правна уредба на държава членка, в резултат от която предприятия, извършващи автобусен превоз по редовни линии през вътрешна за Шенгенското пространство граница, са задължени преди преминаването на вътрешна граница да проверят документите за преминаване на границата на пътниците си, за да предотвратят превоза на чужди граждани без паспорт и без разрешение за пребиваване на територията на Федерална република Германия?
По-специално:
a) Представлява ли проверка на лица по вътрешните граници по смисъла на член [20] от Кодекса на шенгенските граници или равностойна мярка общото законово или административното задължение, насочено към конкретни превозвачи, да не превозват до територията на Федерална република Германия чужди граждани, които не притежават необходимия паспорт или необходимото разрешение за пребиваване, като единственият начин, по който това задължение може да бъде изпълнено, е превозвачът да провери документите за преминаване на границата на всички пътници преди преминаване на вътрешната граница?
б) Трябва ли налагането на посочените в точка 1) задължения да се преценява с оглед на член [21], буква а) от Кодекса на шенгенските граници, макар че превозвачите не упражняват „полицейски правомощия“ по смисъла на тази разпоредба, а възлагането на проверките от държавата също формално не води до прилагане на публични правомощия?
в) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква б): като се имат предвид критериите на член [21], буква а), второ изречение от Кодекса на шенгенските граници, може ли извършването на изискваната от превозвачите проверка да се смята за недопустима мярка с ефект, равностоен на гранични проверки?
г) Трябва ли налагането на посочените в точка 1) задължения, доколкото е насочено към предприятия, извършващи автобусен превоз по редовни линии, да се преценява с оглед на член [21], буква б) от Кодекса на шенгенските граници, съгласно който правото на превозвачите да извършват проверки за сигурност на лицата на пристанища и летища не накърнява отсъствието на контрол по вътрешните граници
Следва ли от това и недопустимост на проверките по смисъла на първия въпрос извън пристанищата и летищата, ако те не представляват проверки за сигурност и не се извършват и на лица, които пътуват в рамките на държавата членка?
2) Допускат ли членове [20] и [21] от Кодекса на шенгенските граници национална правна уредба, съгласно която с цел изпълнение на това задължение [за проверка, посочено в точка 1)] на автобусен превозвач могат да бъдат наложени забрана и предупреждение за глоба при неспазването ѝ, когато поради неизвършени от него проверки на територията на Федерална република Германия са били превозени и чужденци без паспорт и разрешение за пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-430/16: Bank Mellat/Съвет, Съдебно решение от 6 септември 2018 г.
Запазва ли Bank Mellat правен интерес да иска отмяна на спорния секторен ограничителен режим, след като този режим е отменен преди постановяване на съдебното решение?
Може ли евентуалната отмяна на спорния режим да донесе полза на Bank Mellat под формата на реабилитация или обезщетение за вреди, включително засягане на репутацията?
Съществува ли реална опасност от повторение на твърдяната незаконосъобразност, която да обоснове правния интерес на Bank Mellat от водене на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-461/17: Holohan и др., Заключение от 7 август 2018 г.
1) Следва ли Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че в доклада за оценка на въздействието върху „Натура“ трябва да се посочат изрично всички местообитания и видове, с оглед на които територията е включена в списъка (на териториите от значение за Общността)?
2) Следва ли Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че потенциалното въздействие върху всички видове (а не само върху защитените видове), които са от значение за и са част от защитено местообитание, трябва да бъде определено и анализирано в доклада за оценка на въздействието върху „Натура“?
3) Следва ли Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че докладът за оценка на въздействието върху „Натура“ трябва изрично да посочва въздействието на планираното строителство както върху защитените видове и местообитания, които се намират на територията на СЗЗ, така и върху видовете и местообитанията, намиращи се извън границите ѝ?
4) Следва ли Директивата за ОВОС да се тълкува в смисъл, че докладът за оценка на въздействието върху околната среда трябва изрично да посочва дали планираното строителство ще засегне сериозно споменатите в него видове?
5) Представлява ли „основна алтернатива“ по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива за ОВОС вариант, който възложителят е разгледал и обсъдил в оценката на въздействието върху околната среда и/или който е бил поддържан от някоя от заинтересованите страни и/или който е бил разгледан от компетентния орган, дори и да е бил на ранен етап отхвърлен от възложителя?
6) Следва ли Директивата за ОВОС да се тълкува в смисъл, че оценката на въздействието върху околната среда трябва да съдържа достатъчно информация за въздействието върху околната среда на всяка от алтернативите, за да може да се сравнят различните алтернативи от гледна точка на тяхната екологична целесъобразност, и/или в смисъл, че в доклада за оценка на въздействието върху околната среда трябва изрично да се посочи как се отчита въздействието на алтернативите върху околната среда?
7) Съдържащото се в член 5, параграф 3, буква г) от Директивата за ОВОС изискване причините за избора на възложителя да бъдат посочени „с оглед на въздействието на проекта върху околната среда“, само за избрания вариант ли се отнася, или и за основните проучени алтернативи, така че анализът на тези варианти да включва и въпроса за въздействието им върху околната среда?
8) Съвместимо ли е с постигането на целите на Директивата за местообитанията подробната информация за строителния етап (като разположението на съоръженията и транспортните маршрути) да бъде предмет на решение, издадено след получаването на разрешение, и ако е така, може ли компетентният орган да позволи подобни въпроси да бъдат определени с едностранно решение на възложителя — в контекста на издадено разрешение за съответния проект — което само се съобщава на компетентния орган, а не се одобрява от него?
9) Следва ли Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че компетентният орган е длъжен да посочи достатъчно подробно и ясно, за да се разсее всякакво съмнение относно значението и последиците на такова становище, до каква степен представено пред него научно становище изисква събирането на допълнителна информация преди издаването на разрешението за съответния проект?
10) Следва ли Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че компетентният орган трябва да обясни или подробно да мотивира отхвърлянето на заключение на свой инспектор, съгласно което преди издаване на разрешението за съответния проект се изисква допълнителна информация или научно изследване?
11) Следва ли Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че при извършването на подходяща оценка компетентният орган трябва да изложи подробни и изрични мотиви по всеки пункт от решението си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-561/16: Saras Energía, Съдебно решение от 7 август 2018 г.
Съвместима ли е с член 7, параграфи 1 и 9 от Директива 2012/27/ЕС правна уредба на държава членка, установяваща национална схема за задължения за енергийна ефективност, чието основно изпълнение представлява годишна вноска в национален фонд за енергийна ефективност, създаден в съответствие с предвиденото в член 20, параграф 4 от посочената директива?
Съвместима ли е с член 7, параграф 1 и член 20, параграф 6 от Директива 2012/27/ЕС национална правна уредба, която като алтернатива на вноската в националния фонд за енергийна ефективност допуска възможност за изпълнение на задълженията за икономия на енергия чрез доказване на постигнатата икономия?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: съвместимо ли е с посочените член 7, параграф 1 и член 20, параграф 6 от Директива 2012/27/ЕС допускането на тази алтернатива за изпълнение на задълженията за икономия на енергия, при условие че реалното ѝ съществуване зависи от приемането от правителството на нормативен акт за нейното прилагане при условията на оперативна самостоятелност?
И в същия смисъл, съвместима ли е такава правна уредба с Директива 2012/27/ЕС, ако правителството не предприеме действия за прилагането на посочената алтернативна възможност?
Съвместима ли е с член 7, параграфи 1 и 4 от Директива 2012/27/ЕС национална схема, съгласно която страни — адресати на задълженията за енергийна ефективност, са само предприятията, търгуващи с газ и електрическа енергия, и търговците на едро на петролни продукти и на втечнени нефтени газове, но не и газо- и електроразпределителните предприятия и предприятията за продажба на дребно на петролни продукти и на втечнени нефтени газове?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: съвместимо ли е с член 7, параграфи 1 и 4 от Директива 2012/27/ЕС определянето на предприятията, търгуващи с газ и електрическа енергия, и на търговците на едро на петролни продукти и на втечнени нефтени газове като задължени страни, без да се посочват причините, поради които газо- и електроразпределителните предприятия и предприятията за продажба на дребно на петролни продукти и на втечнени нефтени газове не се определят като задължени страни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.