Съд - втори състав
Съдебен състав – Съд – втори състав
Дело C-224/97: Ciola, Заключение от 10 декември 1998 г.
1. Следва ли разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да забрани на оператор на яхтено пристанище, под заплаха от наказателно преследване, да отдава под наем повече от определена квота места за акостиране на собственици на лодки, които са установени в друга държава членка?
2. Дава ли правото на Общностното право, по-специално разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги във връзка с член 5 от Договора за ЕО и член 2 от Акта относно условията за присъединяване на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция и адаптациите на договорите, върху които е основан Европейският съюз, на доставчика на услугите, посочени в първия въпрос по-горе, който е установен в Австрия, да твърди, че забраната, издадена при условията, изложени в първия въпрос, в административно решение (Bescheid), прието през 1990 г. по отношение на конкретно лице, не следва да се прилага в решенията на австрийските съдилища и органи, приети след 1 януари 1995 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-370/96: Covita/Elliniko Dimosio, Съдебно решение от 26 ноември 1998 г.
1. Могат ли понятията „специални ситуации“ и „грешка, допусната от компетентните органи“, използвани съответно в член 13 от Регламент (ЕИО) № 1430/79 на Съвета и член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1697/79 на Съвета, да се тълкуват като обхващащи, всяко поотделно или във връзка помежду си и с други разпоредби или принципи, които могат да са относими към разглеждания предмет, случая, при който вносител, действащ добросъвестно и с разрешение на митническия орган, е приел и пуснал в обращение продукти, внесени от държава, която не е членка, без да плати компенсаторната такса, наложена с Регламент (ЕИО) № 1591/92 на Комисията, когато това пропускане се дължи на факта, че компетентният митнически орган не е бил уведомен за съществуването на този регламент поради липса на механизъм за своевременно съобщаване на приложимостта на правна норма на Общността с пряко приложение или поради липса на координация между органите на Общността и националните органи, или поради друга причина, несвързана с действията на вносителя, или самото приемане на регламента е достатъчно основание за последващо налагане на компенсаторната такса?
2. Явяват ли се сроковете, предвидени в членове 3 и 5 от Регламент (ЕИО) № 1854/89 на Съвета за определяне на митническите сборове, преклузивни в смисъл, че изтичането им без предприемане на действия води до отпадане на правото на митническия орган да определи и събере компенсаторната такса
Освен това, при липса на изключителни обстоятелства или непреодолима сила, може ли изтичането на срок, надвишаващ пет месеца от момента, в който митническият орган е узнал за ситуацията и е могъл да изчисли дължимата сума, да се счита за превишаване на разумния срок, в който е трябвало да действа?
3. Отнася ли се налагането на разглежданата компенсаторна такса само за пресни десертни череши или и за череши, предназначени за промишлена преработка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-288/97: Consorzio Caseifici Altopiano di Asiago, Заключение от 26 ноември 1998 г.
1) Следва ли членове 9 и 2 от Регламент (ЕИО) № 3950/92 от 28 декември 1992 г. да се тълкуват в смисъл, че всяко лице, което получава мляко, независимо от правната природа на правоотношението, въз основа на което е извършена доставката, може да се счита за „изкупвач“, отговорен за заплащането на допълнителната такса, и по-специално, че група кооперативи може да се счита за такъв по отношение на млякото, доставено, а не продадено, на нея от членове на кооператива?
2) Следва ли член 2, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3950/92 от 28 декември 1992 г. да се тълкува в смисъл, че изкупвачите са действително и лично задължени да удържат от сумата, изплатена на производителите, дължимата сума като допълнителна такса, или това е само право, предоставено в интерес на изкупвача, неизпълнението на което не води до санкции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/97: Awoyemi, Съдебно решение от 29 октомври 1998 г.
1. Противоречат ли разпоредбите на Първа директива 80/1263/ЕИО на Съвета от 4 декември 1980 година относно въвеждането на общностна шофьорска книжка, по-специално член 8 от нея, на това лице, което не е гражданин на Европейския съюз, но притежава национална шофьорска книжка или общностна шофьорска книжка, издадена от държава членка, и което е могло да получи книжка от приемащата държава в замяна, но не е направило това в предвидения срок, да бъде третирано като лице, което управлява моторно превозно средство без книжка, и по този начин да бъде наказуемо с лишаване от свобода или глоба?
2. Означават ли член 1, параграф 2 от Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно шофьорските книжки, предвиждащ взаимно признаване на шофьорските книжки, издадени от държавите членки, и правото, предвидено в член 8, параграф 1 от тази директива за замяна на книжките, че лице, което не е гражданин на Европейския съюз, но притежава национална шофьорска книжка или общностна шофьорска книжка, издадена от държава членка, и има обичайно местопребиваване на територията на друга държава членка, има право, дори при липса на национални разпоредби в това отношение, да се позове на прилагането на тези разпоредби в съдебно производство от 1 юли 1996 година?
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен, имат ли член 1, параграф 2 и член 8, параграф 1 от Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно шофьорските книжки обратно действие в смисъл, че изключват възможността лице, което не е гражданин на Европейския съюз, но притежава национална шофьорска книжка или общностна шофьорска книжка, издадена от държава членка, и което е могло да получи книжка от приемащата държава в замяна, но към 27 юли 1993 година не е направило тази замяна в предвидения срок, да бъде третирано като лице, което управлява моторно превозно средство без книжка, и по този начин да бъде наказуемо с лишаване от свобода или глоба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/97: Librandi, Съдебно решение от 1 октомври 1998 г.
Явяват ли се пречка член 3, букви е) и ж), член 5, 85, 86 и 90 от Договора за национално законодателство, съгласно което тарифите за автомобилен превоз на стоки се одобряват и влизат в сила от публичните органи по предложение на централен комитет, в който мнозинството са представители на засегнатите икономически оператори, и което разширява задължителните тарифи, приложими към договорите за автомобилен превоз на стоки, така че да обхващат и други видове договори, свързани с различни услуги, по-специално договори за възлагане на обществени поръчки и договори за чартър, при условие че тарифите се определят при спазване на критерии, свързани с общия интерес, определени със закон, и че публичните органи не прехвърлят своите правомощия на частни икономически оператори, когато преди одобрението на предложенията вземат предвид становища на други публични и частни органи или когато определят тарифите ex officio?
Съвпада ли понятието „общ интерес“ (intérêt général), използвано от Съда в решенията от 17 ноември 1993 г., по дело C-185/91, Reiff, и от 9 юни 1994 г., по дело C-153/93, Delta Schiffahrts- und Speditionsgesellschaft, с понятието „общ интерес“ (intérêt public), посочено в решението от 5 октомври 1995 г., по дело C-96/94, Centro Servizi Spediporto?
Длъжни ли са държавите членки да определят конкретните критерии, които да се прилагат при определянето на тарифите – като тези, които са в сила в италианския правен ред – и националните съдилища да проверяват дали така определените критерии се спазват на практика?
Възможността за сключване на колективни споразумения като тези, предвидени в член 13 от министерската наредба от 18 ноември 1982 г., дори ако те съгласно националното право могат да бъдат противопоставени на икономически оператори, които не са ги подписали, води ли до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 85 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-319/96: Brinkmann Tabakfabriken/Skatteministeriet, Съдебно решение от 24 септември 1998 г.
Следва ли определенията в Втората директива на Съвета (79/32/ЕИО) от 18 декември 1978 година относно данъците, различни от данъка върху оборота, които засягат потреблението на произведен тютюн, в редакцията ѝ, действаща на 14 май 1990 година, да се тълкуват в смисъл, че продукт със следните характеристики следва да се класифицира като цигари или като тютюн за пушене:
- има пакет, съдържащ 25 г ситно нарязан тютюн за пушене, разделен на 30 индустриално произведени ролки тютюн, всяка ролка е с еднакъв размер, консистенция и еднородност;
- всяка ролка тютюн е с дължина 68,6 мм и съдържа приблизително 833 мг ситно нарязан тютюн за пушене, обвит в целулоза и пресован в тънък блок;
- обвивката е пореста и ролката тютюн не може да се пуши такава, каквато е, а трябва да бъде поставена в туба за цигари или обвита в обикновена цигарена хартия, което и в двата случая може да стане без използване на инструменти?
Ако отговорът на първия въпрос е, че продуктът следва да се класифицира като тютюн за пушене, съдът се моли да отговори на следните въпроси:
2. Съгласно правото на Общността има ли предприятие право на обезщетение за всяка вреда, претърпяна от него в резултат на нарушение на правото на Общността от държава членка, състоящо се в това, че органът, отговорен за окончателното административно решение относно данъчната група, към която следва да бъде отнесен даден тютюнев продукт, е приел решение, което противоречи на член 3, параграф 1 от Директива 79/32/ЕИО и, ако да, какви са условията за такава отговорност?
3(а). Изпълнени ли са правилно в държава членка определенията на произведените тютюневи изделия в Директива 79/32/ЕИО, ако министърът на финансите е по закон упълномощен да приеме разпоредби относно определенията на тютюневите изделия в съответствие с разпоредбите на Европейските общности, когато не са приети правни разпоредби въз основа на закона?
Ако отговорът на въпрос 3(а) е отрицателен, Съдът на Европейските общности се моли да отговори на следния въпрос:
3(б). Има ли значение, по отношение на отговора на въпрос 2, че определенията в Директивата за тютюна не са въведени в държавата членка, ако националният орган в решението си се е позовал на определенията и страните по делото пред националния съд са съгласни, че определенията в Директивата са с пряко приложение?
4. Има ли значение, по отношение на отговора на въпрос 2, че органите са отказали да спрат действието на решението на органа, поискано от ищеца с цел ограничаване на неговите загуби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-181/96: Wilkens, Заключение от 24 септември 1998 г.
1. Изключва ли член 3а, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 857/84 в редакцията на Регламент (ЕИО) № 1639/91 предоставянето на предварителна специфична референтна квота на производители, чиято премия за невъвеждане на пазара или за преструктуриране е била изискана обратно поради нарушение на поетото задължение
2. Ако да, съвместима ли е тази уредба с принципите на правната сигурност и пропорционалността в правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-374/96: Vorderbrüggen, Заключение от 17 септември 1998 г.
Член 3a, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕИО) № 1546/88, изменен с Регламент (ЕИО) № 1033/89, валиден ли е, доколкото тази разпоредба изисква, в допълнение към условията на член 3a, параграф 3, първо изречение от Регламент (ЕИО) № 857/84, изменен с Регламенти (ЕИО) № 764/89 и (ЕИО) № 1639/91, производителят действително да е възобновил преки продажби и/или доставки на мляко от поне дванадесет месеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-136/97: Norbury Developments, Заключение от 16 юли 1998 г.
Във връзка с доставка на земя, която не е застроена, но върху която към момента на доставката е било законно разрешено изграждането на сгради с разрешение, издадено съгласно законодателството на държавата членка, и която Трибуналът е приел за строителна земя, има ли право Обединеното кралство да освободи доставката от ДДС съгласно член 28, параграф 3, буква б) от Шестата директива
Независимо от това, че: (a) облагането с ДДС на доставките на земя, включително доставките на земя, която безспорно е строителна земя, е било променено след приемането на Шестата директива от Обединеното кралство на 17 май 1977 г., по-специално след приемането на Закона за финансите от 1989 г., който въведе възможност за отказ от освобождаване от ДДС за определени такива доставки; и (b) облагането с ДДС на доставките на земя, която безспорно е строителна земя, е било променено след приемането на Шестата директива от Обединеното кралство на 17 май 1977 г., по-специално след приемането на Закона за финансите от 1989 г., който изисква определени такива доставки, които преди това са били освободени, да бъдат облагани по стандартната ставка като строителни инженерни съоръжения; и като се има предвид, че доставката би била освободена, ако беше извършена преди 17 май 1977 г. по точка 1 от група 1 на Приложение 5 към Закона за финансите от 1972 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.