всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд - пленум

Съдебен състав – Съд – пленум

Дело C-79/76: Fossi, Съдебно решение от 31 март 1977 г.

Следва ли член 8 от Регламент № 3 и член 3, параграф 1 от Регламент № 1408/71 да се тълкуват в смисъл, че италиански гражданин, пребиваващ в Италия, който никога не е живял или работил на територията на Федерална република Германия или Западен Берлин, трябва да бъде третиран наравно с германски гражданин при прилагането на параграф 108c от Reichsknappschaftsgesetz, що се отнася до осигурителни периоди, завършени преди 1945 г. в рамките на Reichsknappschaft (компетентната осигурителна институция за миньори) съгласно законодателството на Райха извън територията на Федерална република Германия или Западен Берлин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-104/76: Jansen, Заключение от 31 март 1977 г.

1. Съдържа ли вече правото на възстановяване на вноски Регламенти № 3 и 4 на ЕИО или положението е различно от предвиденото в Регламент (ЕИО) № 1408/71, влязъл в сила от 1 октомври 1972 г.
Дали този регламент само изяснява вече съществуващо правно положение или за първи път предвижда правото на възстановяване на вноски?
2. Необходимо ли е съгласно вътрешното германско право, съдържащо се в параграфи 1303 и 1323a от Reichsversicherungsordnung (Имперския застрахователен регламент, наричан по-нататък „RVO“), застрахователно задължение по Algemene Ouderdomswet (Общ закон за старостта, наричан по-нататък „AOW“) и Algemene Weduwen- en Wezenwet (Общ закон за вдовиците и сираците, наричан по-нататък „AWW“) на Нидерландия да се счита за „задължително осигуряване“ по смисъла на параграф 1303 (1) от RVO още от май 1970 г. и поради това германска пенсионна осигурителна институция да бъде възпрепятствана да възстанови вноските по горепосочените разпоредби, ако германски гражданин премести местоживеенето си в Нидерландия?
3. Може ли член 2 от Регламент № 3 на ЕИО да се тълкува в смисъл, че вътрешното германско право на възстановяване на вноски е включено в обхвата на този регламент?
4. Основната цел на съответните регламенти на ЕИО е:
(а) да гарантират и укрепят правото на гражданите на ЕИО на свободно движение; и
(б) да запазят всички вече придобити права или социалноосигурителни права в държава членка, по-специално по отношение на последващо осигуряване за старост, например чрез сумиране на осигурителни периоди, които могат да бъдат взети предвид?
5. Принципът на запазване на вече придобити права или принадлежности винаги ли има предимство дори пред желанието на бенефициера да му бъдат възстановени вноските, дори ако, както в случая с AOW, националното право предвижда възможност за освобождаване от осигурително задължение при подаване на заявление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-102/76: Perenboom, Заключение от 30 март 1977 г.

1. Ако работник пребивава през цялата календарна година в една държава членка (наричана по-долу „държавата на пребиваване“) и през част от тази година работи в друга държава членка, в резултат на което през тази част от годината е подчинен на законодателството за социално осигуряване на другата държава членка и не е осигурено лице по законодателството на държавата на пребиваване през същата част от годината, но през останалата част от годината е подчинен на законодателството на държавата на пребиваване, допуска ли член 12 от Регламент № 3 на Съвета на Европейската икономическа общност, самостоятелно или във връзка с други разпоредби на правото на Общността, възнагражденията, получени от работника в другата държава членка, да бъдат взети предвид в държавата на пребиваване при определяне на вноската за социално осигуряване, така че общият годишен доход на работника, включително възнагражденията, получени в другата държава членка, да бъде обложен пропорционално на периода, през който е приложимо законодателството на държавата на пребиваване, въпреки че по системата на държавата на пребиваване размерът на правото, произтичащо от осигуряването, не зависи от плащането на вноски в смисъл, че ако осигуреното лице няма доход, подлежащ на облагане с вноски и подлежащ на начисляване за няколко години, това води до намаляване на правото?
2. Как следва да се прецени допустимостта, ако заетостта в другата държава членка настъпва след 1 октомври 1972 г., т.е. след влизането в сила на член 13 от Регламент № 1408/71 на Съвета на Европейските общности?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-71/76: Thieffry/Conseil de l’ordre des avocats de la Cour de Paris, Заключение от 29 март 1977 г.

Когато гражданин на една държава членка, желаещ да упражнява професията адвокат в друга държава членка, е придобил диплома в своята страна на произход, която е призната като равностойна от университетския орган на държавата по установяване и която му е позволила да се яви на професионалните изпити за адвокат в последната държава — които той е издържал — представлява ли изискването за национална диплома, предвидена от законодателството на държавата по установяване, при липса на директивите, предвидени в член 57, параграфи 1 и 2 от Договора от Рим, пречка за постигането на целта на съответните разпоредби на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-78/76: Steinike & Weinlig, Съдебно решение от 22 март 1977 г.

1. Пречат ли процедурните правила, предвидени в член 93 от Договора за ЕИО, на национален съд да отправи преюдициално запитване относно тълкуването на член 92 от Договора за ЕИО и впоследствие да се произнесе по прилагането на тази разпоредба?
2. Ограничава ли се изразът „предприятия или производството на определени стоки“ по смисъла на член 92 от Договора за ЕИО само до частни предприятия или обхваща и институции с нестопанска цел, подчинени на публичното право?
3. Представлява ли „помощ, предоставена чрез държавни ресурси“ по смисъла на член 92 от Договора за ЕИО и случаят, когато държавната агенция получава помощ от държавата или от частни предприятия?
4. Съществува ли помощ под формата на предоставяне на безвъзмездна облага, ако получателят на помощта не е частно предприятие, а държавна агенция, и може ли да се приеме, че облага е безвъзмездна, когато наложената на отделното предприятие такса е незначителна в сравнение с общата сума на вноските?
5. Нарушава ли се конкуренцията и засяга ли се търговията между държавите членки, ако пазарните проучвания и рекламата, извършвани от държавна агенция в собствената ѝ страна и в чужбина, се извършват и от подобни институции в други държави членки?
6. Представлява ли такса, наложена не върху самия внесен продукт, а върху неговата преработка, такса с еквивалентен ефект на митническо мито по смисъла на членове 9, 12 и 13 от Договора за ЕИО?
7. Представлява ли налагането на данък върху „продуктите от други държави членки“ не при вноса им, а само при тяхната преработка, дискриминация по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-74/76: Ianelli/Meroni, Съдебно решение от 22 март 1977 г.

Дали система от субсидии, включваща публичен орган и основана на национални разпоредби, които (по отношение на разглеждания период) позволяват на вътрешните издатели да получават на намалени цени само вестникарска хартия, произведена от национални хартиени фабрики, докато вестникарската хартия, внесена от държави членки, може да бъде получена само на пълна цена, тъй като не се ползва от никаква субсидия, представлява мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение върху вноса, забранено от член 30 и сл. от Договора за ЕИО?
Дали фактът, че посочената система от субсидии може да бъде незаконна по смисъла на член 30 или друга разпоредба на Договора за ЕИО (по-специално Директива № 70/50/ЕИО от 22 декември 1969 г.), като се има предвид, че тя се финансира чрез налози, подобни на данъци, наложени върху хартиени продукти, внесени от други държави членки, от своя страна прави тези налози незаконни, доколкото се налагат върху внесени продукти от Общността – тъй като съответните приходи, които се събират, са предназначени да финансират дейност, противоречаща на разпоредбите на Договора и следователно е незаконна?
Дали, ако се даде утвърдителен отговор на горепосочените въпроси, разпоредбите на член 30 и сл. от Договора за ЕИО са пряко приложими и дали създават индивидуално право за вносителите на продукти от Общността да искат възстановяване на платените налози (и от коя дата такова право може да бъде упражнено)?
Дали, ако се даде отрицателен отговор на предходните въпроси, забраната за данъчна дискриминация, установена с член 95 от Договора, обхваща и специални налози, наложени както върху вътрешни, така и върху внесени стоки, чиито приходи са предназначени за малки публичноправни органи, различни от държавата?
Дали дискриминацията, забранена от член 95 от Договора за ЕИО, е налице, ако посочените по-горе налози върху вътрешни продукти (в случая тапети) се изчисляват на базата на цената на хартията, разглеждана само като суровина, докато основата за изчисляване на налога върху съответния внесен продукт се определя от общата му стойност; под обща стойност на внесения продукт се разбира цената на готовия продукт, посочена във фактурата (съставена следователно от цената на първоначалната суровина заедно с добавената стойност), увеличена с „разходите за товарене, доставка, комисионни, застраховка, транспорт и др. до границата, дори ако тези разходи не са изцяло или частично включени във фактурата за продажба“?
Дали, ако отговорът на предходния въпрос е, че налагането на налога по дискриминационен начин е забранено, тъй като основата за неговото изчисляване е по-висока само за внесените продукти, член 95 от Договора създава за вносителите на продукти от държави членки индивидуално право да искат възстановяване на тази част от налога, платена в повече, считано от 1 януари 1962 г., датата на началото на втория етап?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-101/76: Koniklijke Scholten Honig/Съвет и Комисия, Заключение от 22 март 1977 г.

Регламентите, които са предмет на обжалване, съдържат индивидуални решения, които засягат жалбоподателя по индивидуален начин, поради което жалбата е допустима съгласно член 173 от Договора за ЕИО.
Регламентите са от пряко значение за жалбоподателя, тъй като националните органи нямат свобода на преценка при тяхното прилагане.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-93/76: Liegeois, Съдебно решение от 16 март 1977 г.

Условието, предвидено в член 7, параграф 1, буква i) от белгийския кралски декрет от 21 декември 1967 г., състоящо се в задължението на наето лице, което желае да уреди своите периоди на обучение, да докаже, че е упражнявало професионална или търговска дейност в Белгия непосредствено след тези периоди, засяга ли се от член 9, параграф 2 от Регламент № 1408/71 като разпоредба, съгласно която допускането до доброволно или по избор продължено осигуряване се обуславя от задължението за завършване на осигурителен период, или от която и да е друга разпоредба на регламент на Общността?
Ако на първия въпрос се отговори отрицателно, може ли наетото лице с белгийско гражданство да претендира или равнопоставеност по член 3, параграф 1 от Регламент № 1408/71, или да се вземе предвид осигурителният период, завършен по белгийското законодателство по смисъла на член 45, параграф 1 от същия регламент, тоест за придобиване, запазване или възстановяване на правото на обезщетения за старост и смърт (пенсии), или по която и да е друга разпоредба на правото на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-68/76: Комисия/Франция, Съдебно решение от 16 март 1977 г.

Являва ли се изискването за представяне на заверена от FORMA експортна декларация за износ на картофи към други държави членки мярка с ефект, еквивалентен на количествено ограничение по смисъла на член 34 от Договора за ЕИО?
Допустимо ли е държава членка да въведе едностранна дерогация от правилата за свободно движение на стоки за селскостопански продукт, който не е обхванат от обща организация на пазара, въз основа на членове 39–46 от Договора за ЕИО след края на преходния период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-68/76: Комисия/Франция, Заключение от 13 март 1977 г.

Нарушение на член 34 от Договора за ЕИО чрез въвеждане на национална мярка, която подчинява износа на картофи към други държави членки на представянето на износен сертификат, заверен от FORMA.
Право на държавите членки да приемат национални мерки в селскостопанския сектор при липса на обща организация на пазара, независимо от разпоредбите на Дял I от Договора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form