Съд - пленум

1. За целите на прилагането на член 21 от Брюкселската конвенция от 1968 г. (с измененията), когато в една договаряща държава е образувано производство, което има същия предмет на спора като предходно производство, образувано в друга договаряща държава, длъжни ли са съдилищата на държавата, в която е образувано второто производство, да се откажат от компетентност:
(а) само когато има пълна идентичност на страните между двете производства; или
(б) само когато всички страни по производството в съдилищата на държавата, в която е образувано второто производство, са също страни по производството в съдилищата на държавата, в която е образувано първото производство; или
(в) винаги когато поне един от ищците и един от ответниците по производството пред съдилищата на държавата, в която е образувано второто производство, са също страни по производството в съдилищата на държавата, в която е образувано първото производство; или
(г) винаги когато страните по двете производства са по същество едни и същи?
2. По отношение на превоза на стоки по море в обстоятелства, при които стоките са разтоварени в предполагаемо увредено състояние, представлява ли иск, предявен от собствениците на товара в договаряща държава във връзка с такава предполагаема вреда в производство, започнато in rem срещу превозващия кораб или негов кораб-близнак съгласно адмиралтейството на Обединеното кралство, производство между същите страни и със същия предмет на спора по смисъла на член 21 от Брюкселската конвенция от 1968 г. (с измененията), както производство in personam, образувано по-рано в друга договаряща държава от собственика на кораба срещу собствениците на товара във връзка с такава предполагаема вреда, ако собственикът на кораба признае връчването и осигури освобождаването на кораба от арест чрез предоставяне на гаранция и впоследствие:
(а) адмиралтейското производство продължи както in rem, така и in personam; или
(б) адмиралтейското производство продължи само in personam?
3. Когато договаряща държава е страна по Брюкселската конвенция за арест на кораби от 1952 г. и нейната компетентност по същество е била основана чрез арест на кораб в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за арест по иск на собствениците на товара във връзка с претенция за вреда, произтичаща от разтоварването на товара в предполагаемо увредено състояние, тогава, доколкото по-рано са били образувани производства от собственика на кораба срещу собствениците на товара във връзка с такава предполагаема вреда в друга договаряща държава, имат ли съдилищата на договарящата държава, в която компетентността по същество е основана чрез арест, право да запазят тази компетентност по силата на член 57 от Брюкселската конвенция от 1968 г. (с измененията от член 25, параграф 2 от Конвенцията за присъединяване), ако:
(а) двете производства имат същия предмет на спора и същите страни по смисъла на член 21 от Брюкселската конвенция от 1968 г. (с измененията); или
(б) двете производства са „свързани производства“ по смисъла на член 22 от Брюкселската конвенция от 1968 г. (с измененията) и в противен случай би било уместно съдът, който е втори сезиран, да се откаже от компетентност или да спре производството съгласно тази разпоредба?
4. За целите на член 22 от Брюкселската конвенция от 1968 г. (с измененията):
(а) Предоставя ли третият параграф на член 22 изключително определение на „свързани производства“?
(б) Необходимо ли е, за да могат съдилищата на договаряща държава да се откажат от компетентност или да спрат производството си по член 22, да съществува риск, че ако двете производства бъдат разгледани и решени отделно, това може да доведе до правни последици, които са взаимно изключващи се?
(в) Ако в една договаряща държава е образувано производство по иск на една група собственици на товар срещу корабособственика за вреди на тяхната част от насипен товар, превозван по определени договори за превоз, и ако отделно производство е образувано в друга договаряща държава срещу същия корабособственик, основано на по същество сходни фактически и правни въпроси, но от друг собственик на товар за вреди на неговата част от същия насипен товар, превозван по отделни, но идентични договори за превоз при същите условия, водят ли тези производства, ако бъдат разгледани и решени отделно, до риск от възникване на правни последици, които са взаимно изключващи се, или те по друг начин са свързани производства по смисъла на член 22?
5. По отношение на превоза на стоки по море в обстоятелства, при които стоките са разтоварени в предполагаемо увредено състояние, ако:
(i) корабособственикът започне производство в договаряща държава, което включва искане за установяване на липса на отговорност към заинтересованите от товара лица във връзка с такава предполагаема вреда; и
(ii) претендиращите по товара впоследствие започнат производство в друга договаряща държава, в което претендират обезщетение срещу корабособственика за небрежност и/или нарушение на договор и/или задължение във връзка с такава предполагаема вреда на техния товар,
представлява ли последното производство същия предмет на спора като първото производство по смисъла на член 21 от Брюкселската конвенция от 1968 г. (с измененията), така че съдилищата на последната договаряща държава трябва да се откажат от компетентност съгласно член 21?