Съд - четвърти състав

Следва ли член 85 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че петгодишен договор за годишни доставки на приблизително 40 000 тона цимент трябва да се счита за нищожен, когато предприятие, установено във Федерална република Германия, се договаря с предприятие, установено във Франция и занимаващо се с продажба на цимент, да не доставя получения цимент в Саарланд и в случай на доставки в района на Карлсруе да взема предвид частичната собственост на френското предприятие върху заводите във Восинген (Германия) и при всяка възможност да се консултира с френското предприятие преди да търси клиенти там?
Ако посоченият по-горе договор следва да се разглежда като основен договор и ако той е нищожен по силата на член 85, параграф 2 от Договора за ЕИО, следва ли отделните договори за продажба, сключени в изпълнение на този договор, също да се считат за нищожни?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: следва ли член 85, параграф 2 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че предвидената в него нищожност е такава, че да засяга фактическите сделки, извършени в изпълнение на задълженията по договора за продажба, така че доставчикът да не може, доколкото е извършил доставки, да претендира възстановяване на своите активи (на основание правилата за неоснователно обогатяване във Федерална република Германия) по нищожния договор за продажба?