Съд - четвърти състав
Съдебен състав – Съд – четвърти състав
Дело C-253/83: Kupferberg/Hauptzollamt Mainz, Заключение от 27 ноември 1984 г.
Следва ли членове 37 и 95 от Договора за ЕИО, заедно с член 3 от Споразумението от 29 юни 1970 г. между Европейската икономическа общност и Испания и първата алинея на член 21 от Споразумението от 22 юли 1972 г. между Европейската икономическа общност и Португалската република, да се тълкуват в смисъл, че вносител на спиртни напитки от други държави членки, както и от Испания и Португалия, може да се позове на посочените разпоредби пред национален съд на основание, че Федералната администрация на монопола върху спирта (Bundesmonopolverwaltung für Branntwein) е намалила продажната си цена за спирта в периода от 23 февруари до 17 март 1976 г. със 150 DM на хектолитър спирт, а именно от 1833 DM на 1683 DM на хектолитър спирт, докато за целите на изчисляване на монополното уравнително мито (Monopolausgleich) върху внесения спирт е запазила продажната цена от 1833 DM на хектолитър спирт през същия период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-99/83: Fioravanti, Съдебно решение от 27 ноември 1984 г.
1. С оглед по-специално на членове 1 и 5 от Споразумението между ЕИО и Швейцарската конфедерация относно прилагането на правилата за общностен транзит, съдържащи се в Регламент (ЕИО) № 2812/72 на Съвета, и на други конкретни разпоредби на тези правила, трябва ли транзитна операция, включваща стоки, които след изпращането им от Белгия (митническо бюро в Монтзен) до определен получател във фрийпорта на Женева (Ла Праий), Швейцария, са препратени от това лице чрез митническото бюро на този фрийпорт до друг получател в град Кремона (Италия) и там са окончателно внесени, да се счита за общностен транзит?
2. При разглежданите обстоятелства, било ли е законосъобразно швейцарските митнически органи да издадат международни товарителници CIM, съдържащи препратки към товарителниците, отнасящи се до предходния етап на превоза, и да ги маркират със символа T2, означаващ вътрешен общностен транзит, въз основа на твърдението (за което няма доказателство, тъй като копие № 3 от тези документи се предполага за изгубено), че по-ранните товарителници не са били маркирани с никакъв символ и следователно не са носили символа T1, при липсата на който операцията по общностен транзит следва да се третира като вътрешна, а не външна, тоест отнасяща се до стоки, които не произхождат от държави извън Общността?
3. В случай на стоки, които по същество произхождат от държава извън Общността (в случая от Австралия) и са били временно внесени в Белгия и следователно без плащане на каквито и да било мита в Белгия, държавата членка на Общността, в която е започнал разглежданият транзит, поражда ли тази транзитна операция, извършена въз основа на документи, позволяващи вътрешен общностен транзит, отговорност за държавата (и търговците), от която стоките са били изпратени (Белгия), или за държавата, от която впоследствие са били препратени (Швейцария), а не за държавата (Италия), където стоките са били окончателно внесени въз основа на формално валидни документи?
4. Като се има предвид, че член 36, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 542/69 предвижда, че „когато се установи, че в хода на операция по общностен транзит е извършено нарушение или нередност в определена държава членка, събирането на дължимите мита или други такси се извършва от тази държава членка...“, трябва ли събирането на селскостопанската такса да се извърши от държавата, в която е започнал транзитът, описан като вътрешен общностен транзит, или от държавата, от която стоките са били препратени, чрез производство срещу съответните търговци, дори ако в случая нарушението е било установено в Италия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-241/83: Rösler/Rottwinkel, Заключение от 23 октомври 1984 г.
1) Прилага ли се член 16, параграф 1 от Конвенцията, ако договор за наем, сключен между лица, пребиваващи във Федерална република Германия, е само за краткосрочно отдаване под наем на ваканционен дом, разположен в Италия, и страните по договора са се споразумели германското право да се прилага
2) Ако член 16, параграф 1 е приложим, прилага ли се той също така към искове за обезщетение за нарушение на договора за наем, по-специално за обезщетение за загубено удоволствие от почивката и за възстановяване на допълнителни разходи, дължими по договора за наем?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/83: Les Rapides Savoyards/Directeur des douanes и droits indirects, Съдебно решение от 12 юли 1984 г.
Следва ли Споразумението от 22 юли 1972 г., сключено между Европейската икономическа общност и Швейцарската конфедерация, Протокол № 3 към него и регламентите на Общността да се тълкуват в смисъл, че когато стойностите, възприети за определяне на митническата стойност на даден продукт, са изразени във валута, различна от тази на държавата членка, в която се извършва оценката, те трябва да бъдат конвертирани по официалния обменен курс, действащ към датата на регистрация на декларацията?
Ако не, как съгласно правото на Общността трябва да се изчислява този обменен курс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-170/83: Hydrotherm, Съдебно решение от 12 юли 1984 г.
Трябва ли Регламент № 67/67/ЕИО (относно груповото освобождаване) да се прилага, дори ако няколко юридически независими предприятия участват от едната страна на договора?
Има ли значение, че предприятията, участващи от едната страна на договора, са свързани помежду си на лично ниво и образуват единна икономическа единица за целите на договора?
Трябва ли Регламент № 67/67 да се прилага, дори ако поетите задължения обхващат не само определена територия на Общия пазар, но и държави извън Европейската общност?
За да се приложи член 3, буква б), точка 1 от Регламент № 67/67, необходимо ли е страните да са приели клаузи относно упражняването на право на индустриална собственост (в случая търговска марка), които да предполагат, че то може да бъде използвано за възпрепятстване или затрудняване на придобиването или продажбата на стоки, предмет на договора, които са правилно маркирани или пуснати на пазара, или е достатъчно за целите на тази разпоредба, че използването на търговската марка за възпрепятстване или затрудняване на паралелен внос не е уредено в договора?
Приложим ли е член 3, буква б), точка 1 от Регламент № 67/67, дори ако страните по договора нямат правна възможност чрез упражняване на правата върху търговската марка да възпрепятстват придобиването или продажбата на стоки, предмет на договора, които са правилно маркирани или пуснати на пазара?
Ако на четвъртия въпрос трябва да се отговори утвърдително, необходимо ли е също така, за да се приложи член 3, буква б), точка 1, страните по договора действително да използват търговската марка за възпрепятстване или затрудняване на придобиването на стоки, обхванати от договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/83: Hauptzollamt Hamburg-Jonas/Dimex, Съдебно решение от 11 юли 1984 г.
Доказателството, изисквано по член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68 във връзка с член 6, параграф 1 от Регламент № 192/75, че продуктът е бил внесен на територията на местоназначението, следва ли да се счита за неоспоримо предоставено, ако заинтересованото лице е представило заместващ документ, поискан от компетентния орган съгласно третата алинея на член 11, параграф 1 от Регламент № 192/75?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: така ли е и в случай, когато компетентният орган е поискал представянето на заместващия документ и впоследствие се установи, че не е налице случай, при който доказателство за приключване на митническите формалности по смисъла на втората алинея на член 11, параграф 1 от Регламент № 192/75 не може да бъде предоставено „поради обстоятелства, независещи от контрола на вносителя“ (трета алинея на член 11, параграф 1 от Регламент № 192/75)
Как следва да се тълкуват последните думи от третата алинея на член 11, параграф 1 от Регламент № 192/75?
Ако на първия въпрос се отговори отрицателно: счита ли се, че продукт е „внесен“ на територията на местоназначението по смисъла на член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68 във връзка с член 6, параграф 1 от Регламент № 192/75, когато няколко дни след разтоварването му на тази територия той е бил или унищожен, или реекспортиран
Зависи ли отговорът от това дали продуктът е бил унищожен или реекспортиран преди или след освобождаването му за свободно обращение на тази територия и дали влошаването на стоката, което е причина за унищожаването или реекспортирането, е настъпило преди или след такова освобождаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-258/83: Schuhfabrik Brennero/Wendel GmbH, Заключение от 4 юли 1984 г.
1. Може ли Oberlandesgericht във Федерална република Германия, пред който е подадена жалба от длъжника срещу решение за допускане на изпълнение по членове 36 и 37 от Конвенцията, да издаде разпореждане по втора алинея на член 38 от Конвенцията, с което изпълнението да бъде обвързано с предоставянето на обезпечение, само като част от окончателното си решение по жалбата, или може да издаде такова разпореждане и като временна мярка по време на производството по жалбата?
2. Може ли Rechtsbeschwerde да бъде подадена до Bundesgerichtshof или пряко по втора алинея на член 37 от Конвенцията, или по аналогия с нея, срещу разпореждане относно предоставянето на обезпечение, издадено от Oberlandesgericht на основание втора алинея на член 38 от Конвенцията като временна мярка по време на производството по жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-99/83: Fioravanti, Заключение от 3 юли 1984 г.
1. С особено позоваване на членове 1 и 5 от Споразумението между ЕИО и Швейцарската конфедерация относно прилагането на правилата за общностен транзит, съдържащи се в Регламент № 2812/72 на Съвета от 21 ноември 1972 г., и на други специфични разпоредби на тези правила, трябва ли транзитна операция, включваща стоки, които след като са изпратени от Белгия (митническо учреждение в Монтцен) до определен получател във свободното пристанище Женева (La Praille), Швейцария, са препратени от това лице чрез митническото учреждение на това свободно пристанище до друг получател в град Кремона (Италия) и са окончателно внесени там, да се счита за общностен транзит?
2. При разглежданите обстоятелства, законосъобразно ли е швейцарските митнически органи да издадат международни железопътни товарителници CIM, съдържащи препратки към товарителниците, отнасящи се до предходния етап на превоза, и да ги маркират с буквите T2, указващи вътрешен общностен транзит, въз основа на твърдението (за което няма доказателство, тъй като екземпляр № 3 от тези документи се счита за изгубен), че по-ранните товарителници не са били маркирани с никакви букви и следователно не са носили буквите T1, при липсата на които операцията по общностен транзит е трябвало да се третира като вътрешна, а не външна, тоест отнасяща се до стоки, които не произхождат от страни извън Общността?
3. В случай на стоки, които фактически произхождат от държава извън Общността (в случая от Австралия) и са внесени временно в Белгия и следователно без плащане на каквито и да било мита в Белгия, държавата членка на Общността, в която е започнал разглежданият транзит, поражда ли тази транзитна операция, която е извършена въз основа на документи, позволяващи вътрешен общностен транзит, отговорност за държавата (и търговците), от която стоките са изпратени (Белгия), или за държавата, от която впоследствие са препратени (Швейцария), а не за държавата (Италия), където стоките са окончателно внесени въз основа на формално валидни документи?
4. С оглед на член 36, параграф 1 от Регламент № 542/69, следва ли събирането на селскостопанските налози да се извърши от държавата, в която е започнала операцията, описвана като вътрешен общностен транзит, или от държавата, от която стоките са били препратени, чрез производство срещу съответните търговци, дори когато в случая нарушението е било установено в Италия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-170/83: Hydrotherm, Заключение от 20 юни 1984 г.
1. (a) Трябва ли Регламент № 67/67/ЕИО (относно блоковото освобождаване) да се прилага дори ако няколко юридически независими предприятия участват от едната страна на договора
(b) Има ли значение, че предприятията, участващи от едната страна на договора, са свързани помежду си на лично ниво и формират единна икономическа единица за целите на договора
2. Трябва ли Регламент № 67/67 да се прилага дори ако поетите задължения обхващат не само определена територия на Общия пазар, но и държави извън Европейската общност
3. За да се приложи член 3, буква б), точка 1 от Регламент № 67/67, необходимо ли е страните да са приели условия относно упражняването на право на индустриална собственост (в случая търговска марка), които предполагат, че то може да бъде използвано за предотвратяване или възпрепятстване на придобиването или продажбата на стоки, обхванати от договора и които са правилно маркирани или пуснати на пазара, или е достатъчно за целите на тази разпоредба, че използването на търговската марка за предотвратяване или възпрепятстване на паралелен внос не е уредено в договора
4. Приложим ли е член 3, буква б), точка 1 от Регламент № 67/67 дори ако страните по договора нямат правната възможност, чрез упражняване на правата върху търговската марка, да предотвратят придобиването или продажбата на стоки, обхванати от договора и които са правилно маркирани или пуснати на пазара
5. Ако на четвъртия въпрос трябва да се отговори положително, необходимо ли е също така, за да се приложи член 3, буква б), точка 1, страните по договора действително да използват търговската марка за предотвратяване или възпрепятстване на придобиването на стоки, обхванати от договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.