Съд - четвърти състав

1) Следва ли член 3, буква (f) от Договора за ЕИО, който предвижда „учредяването на система, гарантираща, че конкуренцията на общия пазар не е нарушена“, и втората алинея на член 5 от Договора, която предвижда, че държавите членки „се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на този Договор“, да се тълкуват в смисъл, че правят неприложими правилата на държава членка, установени със закон или наредба, които определят минимални цени или, по-специално, максимални отстъпки?
2) Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, следва ли да се приеме, че такива национални правила, доколкото се прилагат за петролни продукти, могат да попаднат в обхвата на член 36 от Договора за ЕИО като отговарящи на съществено изискване на обществения ред?

Трябва ли членове 3, буква (f) и 5 от Договора (ЕИО) да се тълкуват в смисъл, че забраняват въвеждането в държава-членка, чрез приемане на закони или подзаконови актове, на минимални цени за продажба на дребно на бензин обикновен и бензин супер на бензиностанции

(1) Допустима ли е практиката за налагане на минимални цени с оглед на основния принцип на свободната конкуренция, провъзгласен в член 3 от Договора (ЕИО)?
(2) В случая на моторни горива, може ли законодателство, налагащо минимални цени, да се счита за обосновано по съображения, свързани с обществения ред по смисъла на член 36 от Договора?

Явява ли се съвместим или противоречи ли на разпоредбите на членове 3, 5 и 30 от Договора от Рим от 25 март 1957 г. издаденият на 29 април 1982 г. от министъра на икономическите и финансовите въпроси и от министъра, отговарящ за енергетиката, на правителството на Френската република декрет, забраняващ продажбата във Франция на обикновен и супер бензин на цена, по-ниска от периодично определяната с министерско решение?

Трябва ли членове 3, буква (f), 5, 30, 85 и 86 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че забраняват приемането от държава-членка на законодателство или правила, въвеждащи система за минимални цени за дребната продажба на „обикновен“ и „супер“ бензин?

Следва ли членове 3, буква (f) и 5 от Договора от 25 март 1957 година за създаване на Европейската икономическа общност да се тълкуват в смисъл, че забраняват въвеждането в държава-членка, чрез приемане на закони или наредби, на минимални продажни цени за обикновен и супер бензин
Може ли определянето на такива минимални цени да представлява количествено ограничение на вноса или мярка с равностоен ефект по смисъла на член 30 от Договора и може ли да се счита за обосновано по съображения, свързани с обществения ред по смисъла на член 36 от Договора?

Следва ли член 3, буква (f) и член 5 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че забраняват въвеждането в държава членка чрез закон или наредба на задължителни минимални цени за продажбата на „супер“ и „обикновен“ бензин
Може ли определянето на такива минимални цени да представлява количествено ограничение на вноса или мярка с равностоен ефект по смисъла на член 30 от Договора?

1) В правото на Общността и с оглед по-специално на член 30 от Договора от Рим, може ли определянето на минимална продажна цена на моторни горива на френския вътрешен пазар да се счита за мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на вноса?
2) Представляват ли доводите, изложени от Administration de la Concurrence et de la Consommation (Служба по конкуренцията и потреблението) на страници 13, 14 и 15 от нейните становища, по-специално желанието да се защитят интересите на потребителите на национално равнище чрез поддържане на ефективна конкуренция на националната територия с цел да се гарантира оцеляването на дребните търговци пред конкуренцията от големите групи, основания от обществен ред или обществена сигурност по смисъла на член 36 от Договора от Рим?