всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд - първи състав

Съдебен състав – Съд – първи състав

Дело C-457/17: Maniero, Заключение от 11 септември 2018 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ E. SHARPSTON представено на 11 септември 2018 година ( 1 ) Дело C‑457/17 Heiko Jonny Maniero срещу Studienstiftung des deutschen Volkes eV (Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) „Директива 2000/43/ЕО — Равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход — Член 3, параграф 1, буква ж) — Образование — Стипендии, отпускани на студенти, положили успешно първи държавен изпит по специалност „Право“ 1. „Никой не би спорил, че образованието на младежите изисква специално внимание от законодателя […], нужно е да се помисли обаче що е образование […]“ ( 2 ) (свободен превод). 2. Европейският законодател действително е приел уредба по въпроса, която inter alia признава правото на образование за основно право ( 3 ). Той обаче не е дефинирал понятието „образование“. С настоящото преюдициално запитване се иска от Съда да даде отговор на този древен въпрос, който в момента се повдига в контекста на правото на Съюза, и по-специално на Директива 2000/43/ЕО на Съвета ( 4 ). Какво е образование? Правна уредба Директива 2000/43 3. Целта на Директива 2000/43 е да създаде рамка за борба срещу дискриминацията въз основа на расов признак или етнически произход ( 5 ). 4. Член 2, параграф 1 забранява както пряката, така и непряката дискриминация, основана на расов признак или етнически произход. Член 2, параграф 2 определя, че проява на пряка дискриминация е налице, „когато едно лице е, било е, или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа на расов признак ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-527/16: Alpenrind и др., Съдебно решение от 6 септември 2018 г.

1) Налице ли е предвиденото в член 5 от [Регламент № 987/2009] обвързващо действие на документите по смисъла на член 19, параграф 2 [от този] регламент, включително в производство пред юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
a) налице ли е посоченото обвързващо действие, включително когато преди това е проведено производство пред [Административната комисия], което не е довело нито до постигане на съгласие, нито до оттегляне на спорните документи?
б) налице ли е посоченото обвързващо действие, включително когато дадено удостоверение A1 е издадено едва след като приемащата държава членка формално е установила задължение за осигуряване съгласно своето законодателство?
3) В случай че при определени условия обвързващото действие на документите по смисъла на член 19, параграф 2 от Регламент № 987/2009 е ограничено:
Нарушена ли е съдържащата се в член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 забрана за заместване, ако заместването не се извършва от същия работодател, а от друг работодател
Има ли в този случай значение:
a) дали този работодател има седалище в същата държава членка като първия работодател, или
б) дали между първия и втория командироващ работодател съществуват лични и/или организационни връзки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-386/17: Liberato, Заключение от 6 септември 2018 г.

1) Има ли нарушаването на правилата за висящ процес, предвидени в член 19, параграфи 2 и 3 от Регламент № 2201/2003, отражение само върху определянето на компетентността и следващото от това прилагане на член 24 от този регламент, или, напротив, това нарушение може да представлява пречка от гледна точка на процесуалния обществен ред за признаването в държавата членка, чийто съд е сезиран първи, на решението, постановено в държавата членка, чийто съд е сезиран по-късно, като се има предвид, че член 24 се позовава единствено на правилата за определяне на компетентността, предвидени в членове 3—14 от Регламент № 2201/2003, но не и в член 19 от него?
2) Противоречи ли тълкуването на член 19 от Регламент № 2201/2003, според което този член е само критерий за определянето на компетентността, на понятието от правото на Съюза за висящ процес, както и на функциите и целта на тази разпоредба да се предвиди съвкупност от императивни норми в областта на процесуалния обществен ред — като гаранция за създаването на общо пространство, основано на взаимно доверие и процесуална лоялност между държавите членки, в което може да има автоматично признаване и свободно движение на решения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-514/17: Sut, Заключение от 6 септември 2018 г.

Може ли член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че не е приложим за деяния, за които съд на издаваща държава е наложил наказание лишаване от свобода, когато за същите деяния на територията на изпълняващата държава се предвижда само наказание глоба, поради което вътрешното ѝ право не допуска наказанието лишаване от свобода да се изпълни в нея и това е в ущърб на социалната реинтеграция на осъденото лице и на неговите семейни, социални, икономически и други връзки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-472/17: Di Girolamo, Определение от 6 септември 2018 г.

Компетентен ли е националният съд да отправи преюдициално запитване, когато изрично заявява, че не е компетентен да разгледа спора по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-472/17: Di Girolamo, Определение от 6 септември 2018 г.

Компетентна ли е запитващата юрисдикция по спора в главното производство съгласно член 267 ДФЕС?
Съществуват ли основания повдигнатите преюдициални въпроси да се приемат за хипотетични по смисъла на практиката на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-310/18: Milev, Заключение от 7 август 2018 г.

Нарушение на презумпцията за невиновност чрез определяне на по-нисък стандарт за „обосновано предположение“ при продължаване на мярката за неотклонение „задържане под стража“.
Нарушение на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес чрез ограничаване на съдебния контрол и мотивирането на съдебните актове относно задържането под стража, включително чрез забрана за съпоставяне на обвинителни и оправдателни доказателства и за конкретен отговор на доводите на защитата, с цел запазване на безпристрастността на съдията.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-325/18: C.E. и N.E., Заключение от 7 август 2018 г.

Неправомерно заобикаляне на специфичната процедура, предвидена за случаите на отвеждане на деца в Хагската конвенция и член 11 от Регламент № 2201/2003, чрез прилагане на общите разпоредби на глава III от Регламент № 2201/2003 за екзекватура на решение относно родителската отговорност
Възможност за удължаване на срока за обжалване на декларацията за изпълняемост по член 33, параграф 5 от Регламент № 2201/2003, особено когато решението е изпълнено преди връчването му на длъжника
Възможност съд на държава членка да издаде разпореждане за защитни мерки по отношение на публичен орган на друга държава членка, забраняващо започване или продължаване на процедура по осиновяване на деца пред съдилищата на другата държава членка

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 18586878889383 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form